- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Най-трудно е
да криеш сълзи от майка си.
Има ли ли сте такива моменти и ако искате споделете какви са те.
да, в повечето случай така става.. много ми е трудно но го правя.. когато имам проблеми с приятелите,връщам се от даскало, слагам една усмивка (колкото и трудно да ми е го правя) влизам в стаята и просто..рева.. най малкото което искам в такива моменти е наще да ме питат защо плачеш.. просто ми се иска да се затворя в стаята си и това е ..![]()
Да,но не съм й казвала,в повечето случаи се сдържам пред нашите,но като излезнат някъде и почвам да плача,така ми олеква
Майка ми не ме е виждала да плача от както бях малка. Винаги, когато го правя тя не е тук.. В редките случаи, когато е тук, банята ми помага много.
И спря да се върти за миг земята..
Ами повечето случаи и аз сама се заключвам в стаята си и рева, защото майка ми ще почне да се тревожи, ще вземе да пита какво ти има, защо плачеш, кажи ми майка съм ти. Не мога да и споделям, така както мога на един приятел или на сестра ми и това е лошо, защото тя е човека до мен.![]()
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Когато ми се плаче използвам,че не са при мен или спят и си плача.Не искам да ме хващат,защото после не ме оставят намира докато не им кажа защо плачаии мн.рядко да заплача пред тях,иначе редовно си плача.
При мен интересното е,че мога да се разстроя и да зарева като малко дете за супер тъпи неща,за които не си заслужава.За щастие,не се случва често.А пък за големите неща,които ме тревожат-и една сълза не мгоа да пророня.Просто те си седят вътре в мен и не мога да изразя емоциите си тогава.Въпреки че вътре в мен се чувствам много гадно,навън не си проличава.Та,аз винаги слагам по една усмивка и не само майка ми,дори и хората около мен си мислят,че нищо ми няма,а всъщност не е така.В повечето случай се случва точно това нещо..Никой не знае какво ми е,дори и майка ми.
I'm not in love this time,this night...
никога не ме е вижадала да плача.само веднъж,но то беше здравословен проблем.Не съм много близка с майка ми,не и споделям нищо от личния си живот.
Когато нещо отмине, тогава усещаме колко хубаво е било.
Два пъти откакто бях малко. Един път, когато гледахме филм. Другият път имах проблем и бях заплакала, но майка ми като ме видя я излъгах, че съм се ударила много силно, защото не исках да разбира за проблема. Не си спомням друг случай. Това са случайте от доста години насам.
Аз пък принципно изобщо не плача, че да се опитвам да крия сълзи от майка ми. Ако пък се случи нещо такова, то най-вече е пред някоя приятелка.
Аз обичам да си плача сама,обаче ако майка ми ме хванее(рядко е тва)няма смисъл да лъжа и да увъртам,просто и споделям проблема си и тя ми дава най-различни съвети.В такива случаи определено ми улеква!
Наистина е трудно...
Аз плача прекалено често, за съвсем малки неща, дори и без причина... просто така (). Пред родителите ми се сдържам, не показвам дори слабост, но когато заспят или излезнат... сълзите се стичат дори сами.
Един от моментите е... тази вечер. Прибрах се с мисълта в главата ми, че връзката, която имам е 90% в своя край, освен ако не намеря думи, с които да удължа "срока".
Майка ми беше в стаята и гледаше нещо. Аз просто... я изгоних, и се заключих. Не си направи труда да иска обяснение за постъпката... случва се често.
For you![]()
Skillet - Never Surrender
I miss you...
"Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Не обичам да плача пред когото и да е,дори и пред майка ми.
Виждала ме е,но съм я молила да не ме разпитва и да ме остави просто да си поплачаПосле и обяснявам какво се е случило
Хората понякога не забелязват как плаче през нощта този, който върви в живота смеейки се!
Дори повече от вярно! всички ме виждат весела и усмихната, дори и майка ми, и си мислят че живея розов живот .. за съжаление това не е така .. и аз плача далеч от другите![]()
http://www.facebook.com/pages/Im-you...43163692376341 < Страницата ми във Фейсбук
Наистина е доста трудно..Винаги пред хората съм усмихната и весела,но вътре нещо в мене не е така..
Чувствам се някакси тъжна или не мога да намеря точната дума..Нещо отвътре ме кара да плача,дори и да не го искам това..
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Мисля, че съм имала. Обаче винги съм Й казвала.Просто тя ми е майка и ще ми помогне до няква степен, то дали било със съвет или нещо такова. Но разбира се,бих споделила ако знам, че ще ми влезне в положението. Иначе като плаках пред нея (с дни) беше заради котката![]()
![]()
ОБИЧАМ ТЕ МЪРИ!!!!!
She was both wise and stupid in the way that when life got hard she didn’t work through her problems; she just danced in her underwear alone in her room until they went away.
И аз да се разпиша.
Пред майка ми рядко плача, гледам да измисля друга причина, за да не се притеснява за мен.
Най-мразя да плача на публични места, защото всички ме мислят за силна и тва ще бъде срам и позор за мен.
Плача пред най-добрите ми приятелки (който са 3) или сама..както дойде.
За пред другите лепвам усмивката и всичко е ок.
Първоначално написано от ameli
И аз съм така. Винаги съм усмихната,но само аз си знам какво ми е.В повечето от случай съм весела .но когато ме налегне мъката ме кара със седмици![]()
+Първоначално написано от Zuzii
![]()
Живея живота си,с усмивка минавам през дните.. Живея живота си,не раздавам безплатно сълзите..![]()
Аз мога. Сигурно щото в нас плача само вечер,когато всички спят. Ама какво да направя,че тогава най-много се сещам за...разни работи.
Едит:...сега се сетих за част от едно много хубаво "стихче" <3
"На открито плачат само децата и аз.."
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Ами не...аз съм си доста чувствителна, когато думите са изречени от някой човек, който обичам. Ако някой друг каже нещо не ме интересува, но, ако е от скъп за мен човек ми става гадно и почвам да плача.
Опитвам се да крия сълзи не само от майка ми, но от всички. Най-вече от гаджето ми. Преди няколко дена ме засегна седна изцепка...самият той не се осъзна, че е казал нещо лошо. Той просто не подозираше, че моментът и темата са много лоши. Точно бях разбрала, че баща ми умира, а той почна да ми разпрява някви глупости за деца и за бащи...абе имаше нотки на дискриминация м/у половете. Просто като го чух и си станах от дивана, отидох на леглото му, завих си се и си поплаках под завивките. Той естествено се усети, дойде при мен, потероризира ме малко с регръдки и целувки да му кажа какво е станало и накрая ме успокои. И все пак трудно ми е да си крия сълзите. Изобщо не исках да ме вижда, че плача, но всеки път като се сетя за татко и сълзит епросто почват да текът и не мога да ги спра.![]()
и аз сам така .поринцип цивря за малки неща който не са чак толкова важни но аз все пак си плача...И аз съм така. Винаги съм усмихната,но само аз си знам какво ми е.В повечето от случай съм весела .но когато ме налегне мъката ме кара със седмици![]()
Например като ми се развикат и за най малкото нещо се затварям в стаята си и плача
доста съм емоционална...когато съм весела мога да да се ухиля до ушите и да си се кефя амма като ми е тажна рядко мога да го скрия...и все пак ако ме хванат да плача или казвам че ми е влязло нещо в окото![]()
или че са ми се насълзили очите от компа [когато съм ма компа де ]![]()
________________________________
Girl,hellooooo XD
________________________________
сТрАх Ме Е Да Не Би НяКоЙ дЕн Да Ме ЗаРеЖаТ вСиЧкИ и Да оСтАнАт СаМи
и аз съм така, но понякога ми се иска да споделя мъката с някой и я споделям или с най - добрата ми приятелка или с майка.Първоначално написано от ameli