Най-трудно е

[SkiCatA]

Еми само веднъж ме е виждала да плача и то беше на погребението на баща ми преди месец и половина.

[BeezyJey]

^^ съжалявам за баща ти
Аз попринцип .. абе в училище всичките ми приятелки си викат (и са ми го казвали и на мен): "Ето виж я Ева, винаги се хили ,шегува се и прави глупости..."
За жалост обаче, никой не ме познава такава, каквата съм всъщност.. А и всички си мислят ,че живея най-прекрасния живот, въпреки ,че само аз си знам ,чо той се срива.. поне от психическа гледна точка..

[Brook]

Аз много рядко съм плакала пред нашите.Сега вече не и обичайно се затварям в стаята си слагам на вратат стол за да не може никой да не дойде и да ме види докато плача. И това ми се случва да крия сълзите си от нашите доста често понеже съм много стиснителна и,не самоуверена и без приятели и вечно като имам проблем в училище въобще не споделям с нашите фа плача в продължение на няколко минути след което ми олеква.

[YourBrutalNightmare]

Много рядко съм плакала пред майка си ...

[uBuTo]

да! по принцип не споделям нищо с нашите така че.. сещате се

[sw3etyrrr]

Да, имала съм, но сега вече споделям на майка всичко ии ми е много по-добре

[lipsvashh_mi]

ако е заради загубата на някой от близките ни не си го позволявам-просто защото и влияе и тя се разплаква...ако е нещо друго се еслучвало да говоря с нея и да плача-и ми олеква..като цяло може би мама е единствения човек,който ме е виджал особено слаба и ранима-пред друг не си го позволявам

[petinkataaa]

крила съм,но мама пак ме разбира..все пак ми е майка...

[raliichkaa]

почти никога не се случва пред наще.. само ако нещо говоря с тях и защото съм много чуствителна и се разплаквам иначе на месец поне 1-2 пъти си плача..за всичко което ми тежи ..

[Munut0]

да, в повечето случай така става.. много ми е трудно но го правя.. когато имам проблеми с приятелите,връщам се от даскало, слагам една усмивка (колкото и трудно да ми е го правя) влизам в стаята и просто..рева.. най малкото което искам в такива моменти е наще да ме питат защо плачеш.. просто ми се иска да се затворя в стаята си и това е ..

+1

[Unika7che]

Аз попринцип .. абе в училище всичките ми приятелки си викат (и са ми го казвали и на мен): "Ето виж я Ева, винаги се хили ,шегува се и прави глупости..."
За жалост обаче, никой не ме познава такава, каквата съм всъщност.. А и всички си мислят ,че живея най-прекрасния живот, въпреки ,че само аз си знам ,чо той се срива.. поне от психическа гледна точка..

Точно!!! При мен е същото. Никой не ме познава такава, каквато съм всъщност, дори и майка ми... Не обичам да споделям и не споделям с никой (майка, приятели... с никой). И при този факт всички си мислят, че живота ми е с перфектно розов цвят, но уви. И може би само възглавницата ми, с всички проляти по нея сълзи знае как се чувствам...

ааа и някой беше казл... Хората понякога не забелязват как плаче през нощта този, който върви в живота смеейки се!

[greyli]

Никога пред родители или семейство и приятели.Тъпо ми е да ме питат що плачеш?Как да ти помогна?Имам чувството,че ако ме видят,че плача,ще ме сметнат за слаба

[LovEsIckk]

Да.. и най вече ги крия,защото до толкова се вживява в моите истории,че после ми представлява голяма пречка за някои работи.
А и ми го натяква. Предпочитам да съм сама,когато плача.

[6okolad4ety95]

да, в повечето случай така става.. много ми е трудно но го правя.. когато имам проблеми с приятелите,връщам се от даскало, слагам една усмивка (колкото и трудно да ми е го правя) влизам в стаята и просто..рева.. най малкото което искам в такива моменти е наще да ме питат защо плачеш.. просто ми се иска да се затворя в стаята си и това е ..

+1

+1

[Mar7i]

Не обичам да плача пред когото и да е,дори и пред майка ми.
...

[BluesCat]

Не обичам да плача пред когото и да е,дори и пред майка ми.
...

[glorka94]

При мен интересното е,че мога да се разстроя и да зарева като малко дете за супер тъпи неща,за които не си заслужава.За щастие,не се случва често.А пък за големите неща,които ме тревожат-и една сълза не мгоа да пророня.Просто те си седят вътре в мен и не мога да изразя емоциите си тогава. Въпреки че вътре в мен се чувствам много гадно,навън не си проличава.Та,аз винаги слагам по една усмивка и не само майка ми,дори и хората около мен си мислят,че нищо ми няма,а всъщност не е така.В повечето случай се случва точно това нещо..Никой не знае какво ми е,дори и майка ми.

Само че аз мога и пред майка ми да плача, въпреки че избягвам да го правя. Не ме е срам, не ме е страх, ако пред нея не плача, тогава пред кой

[BiGBaDWolF]

Не.. Аз споделям всичко с нея