И аз съм така. Винаги съм усмихната,но само аз си знам какво ми е.В повечето от случай съм весела .но когато ме налегне мъката ме кара със седмици
и аз сам така .поринцип цивря за малки неща който не са чак толкова важни но аз все пак си плача...
Например като ми се развикат и за най малкото нещо се затварям в стаята си и плача

доста съм емоционална...когато съм весела мога да да се ухиля до ушите и да си се кефя амма като ми е тажна рядко мога да го скрия...и все пак ако ме хванат да плача или казвам че ми е влязло нещо в окото

или че са ми се насълзили очите от компа [когато съм ма компа де ]