Притча за блудния син

Притчата за блудния син е разказ за съдбата на всеки човек, за търсенето на себе си, за трудностите по пътя на израстването и себенамирането, за покаянието и прошката, за търсене на смисъла на човешкото съществуване.
Притчата разказва за по-малкия син от едно семейство, който напуска дома си и заминава за далечна страна, но не намерил щастие, познал страданието, хранил се със свинете на господаря, той решава да се завърне в родния дом. Разкаян и смирен, блудният син иска прошка от баща си.
Всеки човек открива в себе си блудния син. Всеки млад човек копнее да отхвърли старото, традиционното, да се откъсне от родното и да открие новото, непознатото, различното. Стремежът към независимост провокира младежа да търси своето място в живота, да открие себе си, да намери правилната посока. Независим и самоуверен, той напуска родния дом, пренебрегва съветите на другите. Днес много българи в стремежа си да намерят себе си, да изградят професионална кариера, заминават в чужбина и вместо душевен мир, щастие и реализация, намират болка, неразбиране, самота. Духът се лута без да намери истината, търси брод в истината на живота. Човек не открива себе си, мястото си в живота. Получава много горчиви уроци и тежки поуки, преминава през страданието и болката, познава нещастието. Живее в неразбиране и самота, както блудният син от притчата за Исус.Очакванията и намеренията му остават в миналото.
Идва моментът на просветлението.Човекът осъзнава много истини за живота и възкръсва за нов живот. Покаянието, признаването на грешките е знак, че е намерил себе си. И тогава идва моментът на прошката. Тя се свързва с волята да се прекрати стария начин на живот. В живота преуспяват само тези, които могат да признаят грешката си и да молят за прошка.
Молейки за прошка грешникът разкъсва оковите от угризения и самообвинения. Много по-достоен се оказва грешникът, който изповядва греха си и се разкайва, от този, който не е сгрешил.
Прошката е единственото спасение за грешника, за вече погубената му душа. Силата да простиш е силата на самия живот, вярата, че не всичко е черно и бяло. Да дадеш прошка значи да дадеш шанс, шанс за един нов живот. Трябва да имаш любов в сърцето, за да можеш да простиш. Умението да прощават притежават само Бог и добрият човек.
С най-добри чувства се надявам тази притча да ви накара да се замислите колко пъти сте прощавали или ако не сте, колко ви е струвало цялото това време, в което сте загубили себе си в опити да намерите друг път. При цялото несъвършенство на живота, човек трябва да запази вярата си в доброто и в бъдещето. Именно за това трябва да търсим вечните житейски ценности, вслушвайки се в гласа на истината