Сигурно всеки е вкусвал от унижението и недооценяването на околните и най-вече на хората, на които държим. И за да докажа обратното, ще напиша за нещо, за което никога не бих писала /да, в началото звучи дори пораженчески, но втренчените погледи на читателите са незаменими!!!/

/само да вметна, че историята се разказва за тъщи и свекърви: едните – огромни извънземни с течаща по телата им слуз, а другите – малки пухкави топки с по две изцъклени очи. Историята се върти около тяхната невъзможна връзка на разбирателство/

Козината на Цецка едва доловимо настръхна при първия си допир със страшилището от нейните кошмари. Сега, чак когато го докосна, тя осъзна колко истински лепкава е тази хладна люспеста кожа. Имаше чувството, че ще полепне по нослето й и ще я задуши, но тя послушно джвакаше в лапичката й. Подуши непознатата с леко съмнение, вече малко по-спокойна, но все така напрегната. Тя не й обърна внимание – беше отправила погледа си в далечината и дори не показваше досадата си от нахалното същество, което я безпокоеше. По едно време окото й трепна – прищя й се да отхапе пухкавата топка в краката си, която извиваше ноктите й назад, за да изпробва еластичността им.

А сега е ваш ред да развихрите въображението си за нещо, което никога не бихте написали!