Да поразсъждаваме малко. :-)

[Niakoitam]

Мисля че най подходящият раздел за тази тема е тук. А ето и за какво иде реч:

"Можеш ли да бъдеш истински в един фалшив свят..?Можеш ли да бъдеш това което си,а не това на което искаш да приличаш?Можеш ли да бъдеш себе си без задъжки и без да ти пука как ще реагират другите..?А трябва ли да ти пука как ще го приемат ,трябва ли вечно да прецакваш себе си и тези които обичаш ,за да са щастливи другите."

Слагам го в кавички, защото това не е измислено от мен.
Мисля че въпросите сами говорят за себе си.

[vas4e3to0]

Има доста малка част от обществото, което вярва само на себе си, интересува се само от своите чувства, не му пука за мнението на другите и прави каквото той смята за добре.. Сигурно е 1/100. . . Лично аз понякога се интересувам от мнението на другите, затова няма да се правя на "Вижте ме к'ва съм" и да казвам, че аз съм от тези 1%.

[Niakoitam]

Аз пък лично ВИНАГИ се интересувам от мнението на ВСИЧКИ и това може би е най-голямата грешка в живота ми. Но такъв съм, какво да се прави.

[Kukumqvka]

Можеш да бъдеш себе си ,стига да го искаш.На мен вече ми е все едно какво ще кажат другите .. не те живеят моят живот.

[gLypChenCee]

Можеш да бъдеш себе си ,стига да го искаш.На мен вече ми е все едно какво ще кажат другите .. не те живеят моят живот.

[Niakoitam]

Аз лично смятам че ако е даже и съвсем малко възможно е почти невъзможно.

[SuperBadSuperFresh]

В отговор ми хрумва една мисъл:
Да бъдеш никой, но себе си, в свят, който прави всичко възможно да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка.

[ShtrudeL]

Слагам го в кавички, защото това не е измислено от мен.

"Защо трябва да очакваш от човек да държи на думата си след като са малко хората, които чувстват едно и също два дни подред. Освен ако душите им не са тотално изпразнени като моята. Тези като мен са единствените хора, на които можеш да разчиташ, защото когато лъжат го правят съзнателно, а когато всички останали си мислят, че казват истината лъжат. Какъв е смисъла да вярваме на празни думи когато това което е било истина вчера утре вече няма да е.

***

Слабохарактерните глупаци казват, че не можеш да си овца сред вълци. Убеден, съм че можеш когато се научиш да ръмжиш по-страшно от тях. Просто никой няма да разбере, че не хапеш. Макар да губя огромната трапеза пред себе си, аз съм не по-малко щастлив на трева. Няма как да ми вземете овчата тиха усмивка. Тъпоумно съм готов да строя вашите мечти защото нямам мои, но най-добре да не го разбирате. Ако спра да ръмжа ще ме изядете. Не искам да го казвам и се тровя от всяка буква. Дюната ще ми липсва. Но трябва да го кажа. Бъдете щастливи."










<3

[Niakoitam]

Лъжата не значи да си себе си. Лъжата е страх да покажеш това, което си, това, което правиш и искаш да правиш. Лъжат хората, които се притесняват да покажат нещо страхувайки се от другите, но правейки го оправдавайки се по най-лесният възможен начин. Че лъжат просто за да оцелеят, а това е всъщност най-голямата им лъжа наред с всички останали изречени от тях.Това не ги прави истински себе си. Превръщат ги в едни лъжци, които заблуждават себе си че са истински във флшивият свят, които ги обгражда.

[ShtrudeL]

Лъжата не значи да си себе си. Лъжата е страх да покажеш това, което си, това, което правиш и искаш да правиш. Лъжат хората, които се притесняват да покажат нещо страхувайки се от другите, но правейки го оправдавайки се по най-лесният възможен начин. Че лъжат просто за да оцелеят, а това е всъщност най-голямата им лъжа наред с всички останали изречени от тях.Това не ги прави истински себе си. Превръщат ги в едни лъжци, които заблуждават себе си че са истински във флшивият свят, които ги обгражда.

О.о

Какви глупости говориш. Едно е да лъжеш себе си,друго е да лъжеш другите и трето и четвърто е да лъжеш осъзнато и заради себе си. Аз правя второто и третото,когато трябва. Ако не си в кълбото Земя,то те изхвърлят от него. За това трябва да си перфектен лъжец и да не си себе си винаги.

Превръщат ги в едни лъжци, които заблуждават себе си че са истински във флшивият свят, които ги обгражда.

Че кой го отрича това? Не се заблуждавам. Аз ЗНАМ,че не съм истинска пред другите. След като света е фалшив,защо аз да съм пукнатината в стъклото?

Лъжата не значи да си себе си. Лъжата е страх да покажеш това, което си, това, което правиш и искаш да правиш.

Та нали това,че лъжеш е част от теб? Как да не си себе си,като знаеш защо лъжеш? И не е страх. Ако съм напълно искрена и казвам на всички,които не ги харесвам,че не ги харесвам или ще ме намразят или също ще излъжат "О,няма проблем,не се сърдя" казано от любезност и...лъжливо.Не,че ми пука за тези хора...просто гледам да съм в добри отношения с всички и да не създавам скандали и т.н...дори чрез лъжа. По-добре да живееш в мир и разбирателство от колкото да казваш постоянно истината и да те мразят за това.



Хъх...най-якото от всичко е,че дори и да кажа нещо вярно някой си мислят,че не говоря сериозно,както в този форум дори. Дори си мислят,че се заяждам (с което не ми се занимава) Т.е. Когато лъжеш можеш да казваш и купища истини. Както се казва: ..."Добре,че е бъзика,за да си казваме истината"

[ShtrudeL]

"Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й." (Мъртвата зона)

[Niakoitam]

Много и всякви оправдания съм виждал и чувал. Да, и аз не мога да кажа че мога да съм напълно себе си в този свят. Но често е по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.

[ShtrudeL]

по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.

хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.

[DevilWish]

Аз се промених супер много заради едно момче, но към добро и сега, когато се раделихме пак почнах с лошотиите така, че някои път се променяме в позитивна насока.Иначе всеки трябва да е себе си и да се харесва.И не говоря за грим, скъпи дрехи и удължени коси - това е нормално, но хора, които просто искат да са копия на някой друг - просто е жалко.Трябва да си паднал на много ниско ниво и да не получаваш грам внимание от никoй, за да направиш такова нещо.

[GossipGirl89]

Попринцип трябва да се стремим да сме себе си, но всеки човек си има и добри и лоши страни. Понякога, когато виждаме, че някои от лошите ни пречат, е хубаво да ги променяме. Според мен няма човек, който винаги да е бил себе си - все е имал моменти, в които е казвал или правел нещо,което не е характерно за него, нещо с което да се хареса на някого...
Колкото до това дали ми пука за мнението на останалите - пука ми само за това на хората, на които държа Останалите просто не ги отразявам

[Niakoitam]

по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.

хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.

Защо ли? Защото така постепенно и малко по малко се превръщаш точно в хората, които не ти харесват. Лъжеш тях, но в същото време още повече себе си и даже не осъзнаваш това.Нямаш угризения, но с всяко нещо все повече и повече се свиква докато се превърнеш в един фалшив човек сложил маската на лицемерито на лицето си и подчиняваш се на правилата на този свят, които не харесва. След една лъжа идва втора и трета и четвърта и така се превръщаш в един лъжец, който даже не го осъзнава с нищо повече от всички останали лицемери на този свят.Предпочиташ да те излъжат ако ще ти стане кофти ли? Ами ако те излъжат един куп пъти и ти след това разбереш истината и че си била лъгана като през цялото това време са ти замазвали очите много по-добре ли ще ти стане? Аз не мисля че ще стане така.А че ако всичко се разкрие че след това нещата няма да са същите, разбира се че няма да са същите. Има благородни лъжи, но и с тях не трябва да се прекалява, защото те все пак са си лъжи.


А иначе с момичето написало това....може да се каже че сме приятели ил по-точно да го кажа засега сме само познати. И на нея това и се вижда невъзможно за изпълнение и на мен също. Все пак имам една много малка искрица надежда че някои наистина изключително силен човек може да е напълно истински. Но както и на нея и казах:
Аз не мога да съм напълно истински, колкото и да ми се иска това и даже и да успея в това начинание след това тълпата ще ме унищожи.

[ShtrudeL]

по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.

хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.

Защо ли? Защото така постепенно и малко по малко се превръщаш точно в хората, които не ти харесват. Лъжеш тях, но в същото време още повече себе си и даже не осъзнаваш това.Нямаш угризения, но с всяко нещо все повече и повече се свиква докато се превърнеш в един фалшив човек сложил маската на лицемерито на лицето си и подчиняваш се на правилата на този свят, които не харесва. След една лъжа идва втора и трета и четвърта и така се превръщаш в един лъжец, който даже не го осъзнава с нищо повече от всички останали лицемери на този свят.Предпочиташ да те излъжат ако ще ти стане кофти ли? Ами ако те излъжат един куп пъти и ти след това разбереш истината и че си била лъгана като през цялото това време са ти замазвали очите много по-добре ли ще ти стане? Аз не мисля че ще стане така.А че ако всичко се разкрие че след това нещата няма да са същите, разбира се че няма да са същите. Има благородни лъжи, но и с тях не трябва да се прекалява, защото те все пак са си лъжи.


А иначе с момичето написало това....може да се каже че сме приятели ил по-точно да го кажа засега сме само познати. И на нея това и се вижда невъзможно за изпълнение и на мен също. Все пак имам една много малка искрица надежда че някои наистина изключително силен човек може да е напълно истински. Но както и на нея и казах:
Аз не мога да съм напълно истински, колкото и да ми се иска това и даже и да успея в това начинание след това тълпата ще ме унищожи.

Напълно,ама напълно осъзнато лъжа когато трябва. Дори съм лицемерна,защото трябва.
И...нито харесвам,нито не харесвам хората,които лъжа. Защо да се превърна в тях като не ми пука за тях? Не виждам как ще стане просто.
И да предпочитам да ме излъжат,но пак казвам така,че да не разбера. Оо

Прост пример: Ако ми изневерят не искам да знам. Само ако нещата си останат същите след това и човека не си промени държанието...ако ме обича (да сега ще излезе,че не ме обича...не ми се разтягат локуми) и няма никакви основания да си мисля,че е изневерил...тогава предпочитам да не го разбирам. Всички ще са щастливи и толко.

хъх...и не искам да се повтарям,но...Не съм казвала,че съм истинска пред другите. Истинска съм пред себе си и се познавам ужасно добре. Себепознанието е изключително важно. Естествено,че си имам маска. Това на живо никога няма да го кажа. ДОри няма да се изразявам и да говоря така.

[sladur4etyYy]

по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.

хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.

Все пак имам една много малка искрица надежда че някои наистина изключително силен човек може да е напълно истински. Но както и на нея и казах:
Аз не мога да съм напълно истински, колкото и да ми се иска това и даже и да успея в това начинание след това тълпата ще ме унищожи.

и от какъв зор трябва да сме напълно истински с хората? вижда ми се напълно безсмислено например да отида и да кажа на човек, с когото почти не общувам, че не ми харесва как се облича, и че обувките му сигурно са от контейнера, а пък и че не одобрявам, че преди еди колко си време постъпи еди как си с еди кого си. какво ще спечеля? нищо. най- много да загубя и утре, когато ми потрябва помощ от въпросния, той да ме прати в девета глуха.
и в никакъв слуачай не отричам морални ценности и т.н., не казвам, че трябва да лъжем и мажем и така да вървим напред, но сами да си пречим, унищожавайки взаимоотношенията си с хората, и то за едното нищо, е глупаво, нали? трябва да се съобразяваме с конкретната ситуация. хора сме- не живеем в джунглата, при животните, а в общество, където искаш или не искаш, трябва да се съобразяваш с околните. първосигналните реакции не са печеливши. оцеляват най- приспособимите, нали?

[Niakoitam]

Напълно,ама напълно осъзнато лъжа когато трябва. Дори съм лицемерна,защото трябва.
И...нито харесвам,нито не харесвам хората,които лъжа. Защо да се превърна в тях като не ми пука за тях? Не виждам как ще стане просто.
И да предпочитам да ме излъжат,но пак казвам така,че да не разбера. Оо

Защото лъжата постепенно поглъща, докато се стигне до момента, в който лъжеш само за да излъжеш и лицемерничиш само за да лицемерничиш заблуждавайки се че го правиш само и единствено за свое добро(тоя проблем го има най често при малко по възрастните хора). Искаш да те излъжат ако те лъжат така че да не разбереш после. Е, и аз искам, но доста често не става това, което искаме и в повечето случаи все някога ще разбереш и ще ти стане още по гадно.

Прост пример: Ако ми изневерят не искам да знам. Само ако нещата си останат същите след това и човека не си промени държанието...ако ме обича (да сега ще излезе,че не ме обича...не ми се разтягат локуми) и няма никакви основания да си мисля,че е изневерил...тогава предпочитам да не го разбирам. Всички ще са щастливи и толко.

Да това че някои ти е иневерил може и да не се разбира, АКО Е САМО ЕДИН ПЪТ, защото това може и да е моментна слабост, а да речем ти не можеш да прощаваш пък и може да ви се развалят отношенията. Ами ако те вземе за рибка и го прави постоянно разчитайки че ти искаш да бъдеш излъгана качествено. ? Ами ако впоследствие те скъса и разбереш не за една , а за десет изневери например? Много готино ще ти стане...сигурно. Ами ако разбереш от някои друг човек случайно, как ще се почустваш? И тук не говорим само за любовни лъжи, а за всякакви. Понякога и на мен не ми се иска да не знам когато някои ме лъже за да ми е по-добре така. Ами ако случайно разбера че нещо, в което силно съм вярвал е една огромна лъжа?

хъх...и не искам да се повтарям,но...Не съм казвала,че съм истинска пред другите. Истинска съм пред себе си и се познавам ужасно добре. Себепознанието е изключително важно. Естествено,че си имам маска. Това на живо никога няма да го кажа. ДОри няма да се изразявам и да говоря така.

Тука просто няма какво да кажа. Доста добре си ме описала дори и без да ме познаваш.

[Niakoitam]

по добре да премълчаваш нещата отколкото да лъжеш най-нагло в очите всички.

хъх...ако го мога и ми вярват защо не? Нямам угризения на съвестта,когато лъжа хора,за които не ми пука.
Даже предпочитам и мен да излъжат и то добре,ако като ми кажат истината ще ми стане кофти. И ако всичко след това си остане като преди де.

Все пак имам една много малка искрица надежда че някои наистина изключително силен човек може да е напълно истински. Но както и на нея и казах:
Аз не мога да съм напълно истински, колкото и да ми се иска това и даже и да успея в това начинание след това тълпата ще ме унищожи.

и от какъв зор трябва да сме напълно истински с хората? вижда ми се напълно безсмислено например да отида и да кажа на човек, с когото почти не общувам, че не ми харесва как се облича, и че обувките му сигурно са от контейнера, а пък и че не одобрявам, че преди еди колко си време постъпи еди как си с еди кого си. какво ще спечеля? нищо. най- много да загубя и утре, когато ми потрябва помощ от въпросния, той да ме прати в девета глуха.
и в никакъв слуачай не отричам морални ценности и т.н., не казвам, че трябва да лъжем и мажем и така да вървим напред, но сами да си пречим, унищожавайки взаимоотношенията си с хората, и то за едното нищо, е глупаво, нали? трябва да се съобразяваме с конкретната ситуация. хора сме- не живеем в джунглата, при животните, а в общество, където искаш или не искаш, трябва да се съобразяваш с околните. първосигналните реакции не са печеливши. оцеляват най- приспособимите, нали?

Съгласен...до голяма степен.Точно и за това не ми харесват хора тип Николай Мартинов от Сървайвър въпреки че той може много неща и съответно за това много хора му се кефят. Не и аз. Не си представям да живея с такъв човек.

[ShtrudeL]

Щом се намеси и Николай Мартинов... какво не му харесваш? За него хората там не са значили нищо. Защо да не лъже както си иска? Все пак са противници. Не са отишли там,за да създават приятелства.

[Niakoitam]

Какво не му харесвам ли? Какъвто е човек в едно реалити шоу, такъв е и в реалността само че може би малко по прикрит. Всичко останало са голи и безпочвени оправдания.Защо да не ги лъже ли? Хммм...като се замисля лъжите му бяха най- малкият проблем. Той се държеше с останалите хора около себе си не като с хора като към някакви мекотели и безгръбначни същества(той и официално така ги е наричал). Ами какво да се прави...най-противните хора са ми тези, които се мислят за нещо много повече от останалите и са с огромно самочувствие пък било то и с покритие донякъде. А сега си помисли че колкото и "мощен" да е Николай и никой да не вярва че ще има нужда от помощ някога(даже и самият той не го вярва, пък и не вярва в съдбата), помисли си че някога нещо стане с него(не му го пожелавам)и стане инвалид и не може да отиде до тоалетната камоли да направи нещо по-голямо може и да има нужно от някои от така наречените от него мекотели, мишки, безгръбначни и т.н. Сигурен съм че ако има хора, които ще му се притекат на помощ те ще са много малко, защото сега е заобиколен от хора, които тичат и се гордеят да харесват точно "силните на деня". Но стане ли нещо такова, човекът който евентуално ще му се притече на помощ съм 90% сигурен че ще е от така наречените от него мекотели. Но нали разбираш, Николай е застрахован, той в съдбата не вярва, и на него нищо лошо не може да му се случи. Той разчита само на собствените си сили и винаги е застрахован. Да бе да, приказки от 1001 нощ. Абсолютно никой не знае какво му е подготвено и какво го чака в бъдещето. Има една много добра мисъл:' Когато се изкачваш към върха не се дръж лошо с хората покрай, които минаваш, защото може на връщане да ги срещнеш пак.". Ами тогава може да стане и доста лошо.

[yuyuto]

Че може, може, но никога не е напълно.
А и още повече - какво значи "бъди себе си"?
Човек не е един и същ.
Човек има много лица. С един се държи по един начин, с друг по друг начин.
Просто няма един точно определен АЗ, че да бъде само него.
Второ - всеки лъже.
Най се дразна на хора, които казват "Мразя лъжата." и точно докато го казват излъгват, защото ВСЕКИ лъже.
Дори да се стараем да не лъжем и да си го поставим като цел, пак не е напълно, защото тук идва и моментът на самозалъгването.
Смятам, че по тази тема и велики мъдреци не са успяли да дадат твърдо и изчерпателно, точно и ясно заключение, пък ка моли ние, така че оставете тая работа, безсмислено е, като затворен кръг.

[Niakoitam]

Че може, може, но никога не е напълно.
А и още повече - какво значи "бъди себе си"?
Човек не е един и същ.Човек има много лица. С един се държи по един начин, с друг по друг начин.Просто няма един точно определен АЗ, че да бъде само него.
Второ - всеки лъже.Най се дразна на хора, които казват "Мразя лъжата." и точно докато го казват излъгват, защото ВСЕКИ лъже.
Дори да се стараем да не лъжем и да си го поставим като цел, пак не е напълно, защото тук идва и моментът на самозалъгването.
Смятам, че по тази тема и велики мъдреци не са успяли да дадат твърдо и изчерпателно, точно и ясно заключение, пък ка моли ние, така че оставете тая работа, безсмислено е, като затворен кръг.

Бях се уплашил че понякога ми се е искало да се държа като пълен лигльо, друг път сериозно, трети път агресивно и така. Е, не винаги мога да се държа както искам де, защото все пак създавам впечатления, а спомените остават в хората. Ето още една бариера да си напълно истински и искрен.И аз нямам точно определен характер. Той се определя от това как хората се държат към мен и даже често, дори почти никога не мога да покажа пълният си потенциал пред хората, които познавам.
А това че всеки лъже и се дразниш на хора, които казват че не са лъгали...ами не мога да направя нищо по въпроса и няма как да те убедя. Незнам...може би съдбата ми е предоставяла досега все такива възможности, но аз мога да кажа с ръка на сърце че НИКОГА не съм лъгал. Признавам си...премълчава съм и премълчавам, може дори и да съм казал нещо съвсеееем безобидно и детинско, което може да се приеме за лъжа, но за почти 24 те си години аз спокойно мога да кажа че не съм лъгал. Когато съм се опитвал да го правя винаги все едно някаква бучка се загнездва в корема ми, неприятно ми е и имам чувството че ако излъжа за нещо по-голямо, пък и не чак толкова сам ще се издам. Дали ти ще ми повярваш или не не е мой проблем, но аз си се познавам. Забележка. Ако претрайването и прикриването без да казвам нищо е лъжа значи съм голям лъжец.И изобщо не се самозалъгвам. Само понякога се чудя тези дето се скъсват да лъжат и предпочитат да минават така по по-лесните пътища не им ли е живота по-хубав и по-лесен.

[vesito13]

"Истински" лично аз го приемам, като едно много относително понятия. Ако "истински" значи да не лъжем, да разкрием напълно себе си пред другите, то тогава съм много далеч от него. Не смятам, че бих могла да съм истинска в този свят, а може би и не искам. Не виждам какви плюсове ще ми донесе това да бъда истинска пред хората. В днешния озлобен и жесток свят трябва да се грижиш за себе си и за най-близките ти. А това не става с искреност, всеки мами, всеки търси облага в живота. И аз го правя. Лъжа, премълчавам, преструвам се. Налагало ми се е, правила съм го, като за повечето лъжи дори не съм гузна, ако можех да върна времето назад може би пак бих постъпила по-същия начин щом това е добре за мен. А за да излажа, трябва да имам просто полза от всичко това. Имам своите съдръжки, имам свои си правила, за това къде как трябва да се държа, стремя се да се нагаждам според ситуацията и да извличам максимума от нея, каквито и да са средствата за това. Боря се за това, което искам и се стремя да го постигам, дори с лъжа на моменти.