"Истински" лично аз го приемам, като едно много относително понятия. Ако "истински" значи да не лъжем, да разкрием напълно себе си пред другите, то тогава съм много далеч от него. Не смятам, че бих могла да съм истинска в този свят, а може би и не искам. Не виждам какви плюсове ще ми донесе това да бъда истинска пред хората. В днешния озлобен и жесток свят трябва да се грижиш за себе си и за най-близките ти. А това не става с искреност, всеки мами, всеки търси облага в живота. И аз го правя. Лъжа, премълчавам, преструвам се. Налагало ми се е, правила съм го, като за повечето лъжи дори не съм гузна, ако можех да върна времето назад може би пак бих постъпила по-същия начин щом това е добре за мен. А за да излажа, трябва да имам просто полза от всичко това. Имам своите съдръжки, имам свои си правила, за това къде как трябва да се държа, стремя се да се нагаждам според ситуацията и да извличам максимума от нея, каквито и да са средствата за това. Боря се за това, което искам и се стремя да го постигам, дори с лъжа на моменти.