Тази година ми се натрупаха много неща...За малко споделих с близки хора...НЕ искам да ги товаря с моите проблеми...Те си живеят живота.а аз не мога да спра да събирам гадни спомени...Научих се да се усмихвам,кохгато искам да заплача...НЕ споделям вече...Иде ми да започна да плача и да не спирам...Все си казвам живота продължава и просто се усмихвам,но вече ми тежи...Гадно ми е...Имате ли такива моменти...Имам чувството,че сънувам...Не приемам нищо като реалност..Побърквам ли се или какво... Иде ми да закрещя,но седя тихо и ссе правя,че нямам проблеми...Мразя хората...Испитвам дълбока омраза,защото заради тях страдам аз и другите живи същества...НЕ е нормално сигурно...ИДе ми да избягам някъде където съм сама...БЕз други живи същества...Полудявам ли?Имате ли таива моменти и вие?НЕ съм единсвената нали?