Най-якият любовен разказ

[Assshley]

Тя продължи да чака, но той не мислеше да идва. Стана 9, тя стана и тръгна по тъмните улици. Опита се да си обещае, че никога повече няма да го потърси, но не успя..

Ето,още една безсънна нощ.Тези мисли нямаха ли край?Той я преследваше,по-скоро мисълта за него.тежеше й това,че вече той не проявяваше никъкв интерес..но може би,някой ден..Да,продължилият дъжд беше в унисон с настроението й.И все пак обожаваше чувството,когато връхлита някой,видял светлинката в тунела..Но ето как извиднъж си сети за онова мило момче,което тя нарича "приятел"..ахх колко й стана жал,че не му обръща внимание..Да,именно за Камен ставаше въпрос.Някак си изведнъж й се стори симпатичен..или просто го съжаляваше?А дали не оценяваше загрижеността му..самата тя не повярва,че кратко време той изчезна от ума й и се сети за камен..Точно този,който й беше безразличен.Как така се сети изведнъж,никой не знаеше,просто светлинката от неговото сърце се веждаше..там,някъде в тунела..

Тишината караше хилядите въпроси блъскащи се в главата й да крещят още по-силно.Тя се запита "Нима трябва да отхвърлям любовта на някого,който искрено ме обича,за да си губя времето с човек,на който му е все едно дали съм до него?".Сякаш сърцето й затуптя по-силно от преди,но в този ритъм биеше само за момчето,което наричаше просто приятел.Тя не осъзнаваше,че понякога любовта връхлита неочаквано,влюбваш се в този,който си си мислела,че никога няма да погледеш с очите пълни с любов и даваш всичко за някого,чиято красота до вчера дори не си забелязвала.Беше я страх.След всичките лъжи и преструвки на онова момче тя не искаше да се довери на никой друг,незнаеше как да се довери.Питаше се колко е странно да даваш всичко за някого,който в замяна ти дава само болка,да продължаваш да обичаш някого,който те кара всяка вечер да мокриш възглавницата си.Тя му беше подарила себеуважението си,любовта си,усмивката си,себе си,мислите си,сърцето си,копнежите си за щастие,а той никога не бе успял да й покаже лицето,което криеше зад маската на самоуверен тип с огромно его,а дълбоко в себе си не беше такъв .. и тя още се надяваше,че някой ден ще види другата му страна,че някой ден той ще върне на сърцето й това,което до сега е отнемал ..

[EdinBulgarin]

Браво бе.. написахме продължение на 1 и също нещо : |

[gir]

Браво бе.. написахме продължение на 1 и също нещо : |

Случва се. В другата историйка се случи на няколко пъти, но аз си избирам по-интересното (според мен)и продължавам по него. В случая избирам твоето, защото задава повече "екшън"

-Здравей, сладурано! - каза "силуетът", който се оказа непознат - Нещо ми се виждаш посърнала...Всъщност и аз съм така. Цяла нощ не съм спал, моята приятелка, с която бях 3 години ме заряза. Търся някой, с който да поговоря, да ме разбере, даже да ме прегърне...Ако сега решиш да се уплашиш и да избягаш, няма да се учудя...На нищо вече не се учудвам...

-А защо? - отвърна тя - Ако се уплаша ще те застрелям, да не мислиш, че момиче като мен илиза невъоръжено?

Щом можеше да се шегува отново, помисли си тя самоанализирайки се, значи депресията беше на път да си отиде. Човекът срещу нея се оказа някой, който също разбира от майтапи и скоро се сприятелиха. Повечето време прекарваха в интернет, споделяйки си историите с бившите от миналото. Той беше по-голям от нея, а и с повече опит, с много повече преживяни болки, което й показа, че нейното е едно нищо, в сравнение с това, което му се беше случило на него.
Сякаш за няколко дена порастна с няколко години. Започна да гледа на нещата по-зряло, по-философски, по-научно...А и на езика й се отразяваше, защото на 2 пъти съученичките й я питаха какво означават думите, които използва, а един от съседния клас, който беше известен квартален метъл се изцепи:
"Бах'го тая къф жаргон извади, копеуе, кат' я слушам и'ам чуството, че ме цепят с някое парче на Азис! Кви времена дойдоха, копеуееее!"
Днес беше петък-вечер и тя реши да си стои вкъщи. Не вярваше и той да си остане вкъщи, за да си початят пак, но се оказа, че той е влезнал в нета даже преди нея...

[EdinBulgarin]

Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво.

--------------------

Към предишния писател - Абе нали писах че се приближава познат силует, как така изведнъж стана напознат
Към всички писали до тук - Вчера мисля че четох темата или ония ден.. Как може никой да не му даде име на тоя герой както и на нея.. ама за сега го кръстихме Иво

[sti4i]

Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво.

--------------------

Към предишния писател - Абе нали писах че се приближава познат силует, как така изведнъж стана напознат
Към всички писали до тук - Вчера мисля че четох темата или ония ден.. Как може никой да не му даде име на тоя герой както и на нея.. ама за сега го кръстихме Иво

30мин вече минаха а тя нямаше търпение.Щом отиде пред блока нямаше никой освен 2 ромчета които бъркаха в коша за боклук тя затича нагоре по стълбите на блока проронвайки сълзи който се стичаха по гримираното и лице

[Take_That]

Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво.

Този интерес я плашеше до смърт. Тя предполагаше, че тази среща няма да доведе до нищо хубаво. В главата и се блъскаха хиляди мисли. За какво искаше да поговорят и защо сега? Един страх от предстоящата среща се загнезди в душата й и за момент тя се поколеба. Любопитството и любовта обаче неумолимо я теглиха към Иво.

[kykyto]

Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво.

Този интерес я плашеше до смърт. Тя предполагаше, че тази среща няма да доведе до нищо хубаво. В главата и се блъскаха хиляди мисли. За какво искаше да поговорят и защо сега? Един страх от предстоящата среща се загнезди в душата й и за момент тя се поколеба. Любопитството и любовта обаче неумолимо я теглиха към Иво.

Оставаха 10 минути до часът на срещата, но изведнъш се случи нещо неочаквано. Момичето прехлипна и се задъха. Неможеше да поеме въздух и усещаше силна болка, която я стреляше от гръдната кост до шията. Момичето тръгна към спалнята, където се намираше аптечката. Влизайки в стаята тя се спъна в масичката, на която стоеше стъклена ваза, тялото й падна на пода. Две минути след това се чу звънеца.

[danibebi]

Премести мишката върху неговото име в скайп и в момента преди да отвори прозорец за писане на съобщение, тя получи. Веднага го прочете
"Там ли си?"
Пръстите и започнаха да удрят по клавишите с голяма скорост предизвикана от вълнение. Но на средата на изречението скороста намаля и малко по-късно писането спря на пълно. Това не бе човека с който бе прекарала последната седмица. А този за който тайно мислише през макар и за кратко от време на време. Вярно, сега мислите за него предизвикваха усмивка и подъл смях в главата й. Но сега се почувства така все едно стоеше срещу него. Сякъш ледена стрела прониза и замрази сърцето й. Дробовете поемаха с болка малки глътки въздух. Тя изтри написания до средата ред и се облегна на зад. Не можеше да повярва.
"Kakvo iska6?"
Преди да го обмисли вече го бе написала.
"Нищо. Просто да поговоря с теб"
В този момент мозъкът работел през последните седем дни изключи и тя се поддаде на чувствата си.
"Sled polovin 4as - pred bloka mi"
"Там ще съм"
В този момент мислите в главата постоянно се сменяха - Мисли за отмъщение, за връщане към всякъш преди години преживяното, и най-странното за нея - тя с две думи още се интересуваше от Иво.

Този интерес я плашеше до смърт. Тя предполагаше, че тази среща няма да доведе до нищо хубаво. В главата и се блъскаха хиляди мисли. За какво искаше да поговорят и защо сега? Един страх от предстоящата среща се загнезди в душата й и за момент тя се поколеба. Любопитството и любовта обаче неумолимо я теглиха към Иво.

Оставаха 10 минути до часът на срещата, но изведнъш се случи нещо неочаквано. Момичето прехлипна и се задъха. Неможеше да поеме въздух и усещаше силна болка, която я стреляше от гръдната кост до шията. Момичето тръгна към спалнята, където се намираше аптечката. Влизайки в стаята тя се спъна в масичката, на която стоеше стъклена ваза, тялото й падна на пода. Две минути след това се чу звънеца.

Той звъня продължително време,но след като никой не отвори-разби вратата.Той я видя,проснала се на пода,вдигна я на ръце и я сложи на леглото.След това извика линейка.......

[FiRe_LaDy]

Беше много притеснен от случилото се.Придружи я до болницата и стоя до леглото й докато не се събуди.Когато тя отвори очи - не можеше да повярва,че той е до нея.Прочете тревогата в очите му и сълзите й потекоха ...

[EdinBulgarin]

Към предишните няколко писара - Аааа омазахте сА' със тея постове за болници припадания и тн. Да не е история за 90 годишна бабичка
И тоя екшън със разбитата врата направо изкърти Но все пак има свобода на словото - Демек творете колкото искате

...Прочете тревогата в очите му и сълзите й потекоха ... Той я хвана за ръката и с дрезгав глас каза:
- Съжалявам, че стана така. Но имам да ти казвам нещо което не зная как ще ти повлияе..

[gLypChenCee]

Към предишните няколко писара - Аааа омазахте сА' със тея постове за болници припадания и тн. Да не е история за 90 годишна бабичка
И тоя екшън със разбитата врата направо изкърти Но все пак има свобода на словото - Демек творете колкото искате

...Прочете тревогата в очите му и сълзите й потекоха ... Той я хвана за ръката и с дрезгав глас каза:
- Съжалявам, че стана така. Но имам да ти казвам нещо което не зная как ще ти повлияе..

Да ви *** все най трудното на мене..

----------------------------------------------------------------------------------

-- Кажи - с треперещ глас каза тя.
--- Ами виж сега ... Аз се влюбих в Ема, както и тя в мен. Знам, че ти е най-добрата приятелка, за това реших аз да ти кажа понеже за нея е наистина тежко..

Тя само стоеше и се опитваше да преглътне горчивите сълзи от това ..
Но не успяваше ..
Изкрещя му се :
-- Махай се ! Не искам да ви виждам или чувам никога повече! - и бурни сълзи избликаха от очите и.. сърцето я заболя така, както не беше я боляло никога..

[EdinBulgarin]

----------------------------------------------------------------------------------

-- Кажи - с треперещ глас каза тя.
--- Ами виж сега ... Аз се влюбих в Ема, както и тя в мен. Знам, че ти е най-добрата приятелка, за това реших аз да ти кажа понеже за нея е наистина тежко..

Тя само стоеше и се опитваше да преглътне горчивите сълзи от това ..
Но не успяваше ..
Изкрещя му се :
-- Махай се ! Не искам да ви виждам или чувам никога повече! - и бурни сълзи избликаха от очите и.. сърцето я заболя така, както не беше я боляло никога..[/b]

Тя скоро излезе от болницата. Мина се месец през който се опитваше да заличи старите чувства без да поддържа връзка с Ема,Камен или Иво. Дори не отделяше време за Хасан (онзи познат/непознат силует) .
Задаваше се Красива пролет. Датата се намираше към средата на месец март. И тя беше готова за ново начало. Мислише си редовно за Хабиб и неговите историй, за преживяното и споделеното от него. С една дума живота на Лили имаше шанс да се оправи.

--------------

Така ви се пада като не ги именувате. Мислех нея да я кръстя със звучното име от Пълна Лудница - Мусаибе. Но не си заслужава да се разваля разказа със въвеждане на такива.... НЕЩА Колкото до Хасан можете да го убиете ако не ви харесва по някое време
Предложение към следващия - Сега се въведе доста драматизъм с най-добри приятели болници и тн. и се издокара много по-добре от един Happy End . Ако решиш да накланяш към хубаво или към лошо отбележи по някъв' начин да не е толкова халотично.

[gir]

Към предишните няколко писара - Аааа омазахте сА' със тея постове за болници припадания и тн. Да не е история за 90 годишна бабичка
И тоя екшън със разбитата врата направо изкърти Но все пак има свобода на словото - Демек творете колкото искате

...Прочете тревогата в очите му и сълзите й потекоха ... Той я хвана за ръката и с дрезгав глас каза:
- Съжалявам, че стана така. Но имам да ти казвам нещо което не зная как ще ти повлияе..

ОФТОПИК : Хехе, нещо такова и на мене ми се стори. Особено разбитата врата ... Ама както и да е. Иначе и млади хора боледуват...
За името - Иво, да е. За нейното - както искате...
За силуета - ами стилистичен похват е това познат, а после се оказва непознат
МНОГО МИ ХАРЕСА как си писал скайп-репликите на латиница! То и аз мислех така, че е по-реалистично, ама гледах да не наруша правилата, а ти си смел творец, наистина ми хареса!
---

[gir]

----------------------------------------------------------------------------------

-- Кажи - с треперещ глас каза тя.
--- Ами виж сега ... Аз се влюбих в Ема, както и тя в мен. Знам, че ти е най-добрата приятелка, за това реших аз да ти кажа понеже за нея е наистина тежко..

Тя само стоеше и се опитваше да преглътне горчивите сълзи от това ..
Но не успяваше ..
Изкрещя му се :
-- Махай се ! Не искам да ви виждам или чувам никога повече! - и бурни сълзи избликаха от очите и.. сърцето я заболя така, както не беше я боляло никога..[/b]

Тя скоро излезе от болницата. Мина се месец през който се опитваше да заличи старите чувства без да поддържа връзка с Ема,Камен или Иво. Дори не отделяше време за Хасан (онзи познат/непознат силует) .
Задаваше се Красива пролет. Датата се намираше към средата на месец март. И тя беше готова за ново начало. Мислише си редовно за Хабиб и неговите историй, за преживяното и споделеното от него. С една дума живота на Лили имаше шанс да се оправи.

--------------

Така ви се пада като не ги именувате. Мислех нея да я кръстя със звучното име от Пълна Лудница - Мусаибе. Но не си заслужава да се разваля разказа със въвеждане на такива.... НЕЩА Колкото до Хасан можете да го убиете ако не ви харесва по някое време
Предложение към следващия - Сега се въведе доста драматизъм с най-добри приятели болници и тн. и се издокара много по-добре от един Happy End . Ако решиш да накланяш към хубаво или към лошо отбележи по някъв' начин да не е толкова халотично.

Офтопик - ами така се губи изненадата, нека оставяме нещата да се развиват неочаквано

Продължение:

Така или иначе Иво не излезна от главата й, искаше й се да му покаже, че е по-добра от Ема. Сега оставаше само да тръгне с някой, ей-така на инат...Камен Иванов или Хасан Йълдъръмов? Това беше дилемата. Хабиб, едва ли...той се беше появил в живота й само за миг,когато един българин , го беше довел от Судитска Арабия в България, но вече се бе прибрал в родината си и се бе оженил за арабка. Така че с кого? С турчинът Хасан Йълдъръмов или с българина Камен? Тя самата беше татарка, затова нямаше кой знае какви предразсъдъци относно етническата принадлежност. Важното беше да е някой свестен човек, а не като Иво...
* * *
Хасан отново я намери в Скайпа и й каза, че си е издържал изпита по обща психология с 6-ца. Тя искрено се зарадва за него. И реши, че може да го попита как да постъпи...Попита го:

[EdinBulgarin]

... Хасан отново я намери в Скайпа и й каза, че си е издържал изпита по обща психология с 6-ца. Тя искрено се зарадва за него. И реши, че може да го попита как да постъпи...Попита го:
"Знаеш историята не искам пак да ти я разказвам, кажи ми какво да правя!"
"Ako stane ne6to 6a' e a6kusun! Ima li 4alum da govori6 s nego?"
"Да" - Написа тя и се замисли как да довърши изречението си без да използва думата "чалъм" - "..Мога да го видя скоро"
"Togavu kat' go vidi6 ne mu kazvai kakvo izpitva6 otnovo. Ami go pitai 6to taka e stanalo. Toi da ti obqsnqa"
"Това как ще помогне?" - Замисли се тя.
"6a znae6 pri4inatu.. Ama ako po4ni da ti govori 4e sa ti arni zurkelite i mnogo ta obi4a pak ne sa vruzvai vednaga"
"Добре.." Написа тя и започна да съставя план къде и кога да се срещне с Иво първо трябваше да му се обади..

--------------
*Арни зъркели - хубави очи
И нека ги срещнем да поговорят малко.. аз 2 -3 пъти (може и по-малко) се се опитвам да им уредя среща вие ги трепите..

[dontcare]

... Хасан отново я намери в Скайпа и й каза, че си е издържал изпита по обща психология с 6-ца. Тя искрено се зарадва за него. И реши, че може да го попита как да постъпи...Попита го:
"Знаеш историята не искам пак да ти я разказвам, кажи ми какво да правя!"
"Ako stane ne6to 6a' e a6kusun! Ima li 4alum da govori6 s nego?"
"Да" - Написа тя и се замисли как да довърши изречението си без да използва думата "чалъм" - "..Мога да го видя скоро"
"Togavu kat' go vidi6 ne mu kazvai kakvo izpitva6 otnovo. Ami go pitai 6to taka e stanalo. Toi da ti obqsnqa"
"Това как ще помогне?" - Замисли се тя.
"6a znae6 pri4inatu.. Ama ako po4ni da ti govori 4e sa ti arni zurkelite i mnogo ta obi4a pak ne sa vruzvai vednaga"
"Добре.." Написа тя и започна да съставя план къде и кога да се срещне с Иво първо трябваше да му се обади..

--------------
*Арни зъркели - хубави очи
И нека ги срещнем да поговорят малко.. аз 2 -3 пъти (може и по-малко) се се опитвам да им уредя среща вие ги трепите..

ОУТОПИК : ЗАЩО РАЗВАЛИХТЕ ХУБАВАТА ИСТОРИЯ ?!

[EdinBulgarin]

ОУТОПИК : ЗАЩО РАЗВАЛИХТЕ ХУБАВАТА ИСТОРИЯ ?!

Споко ще се оправят нещата след срещата... ама неща да пиша два последователни коментара.. апък ща да участвам в развоя.. така че ми оставете част от диалога им плс.

[gLypChenCee]

Обади му се ..
-- Здравей - каза тя опитвайки да успокои вълнението.
-- Здравей Лили - чу се от другата страна.
-- Ъъ кой се обажда? - попита с очуда Лили, защото гласа беше женски.
-- Аз съм, Ема.
-- Оох, извинявам се, ако прекъснах нещо. Би ли предала на Иво, че съм го търсила? Мерси. - и веднага затвори. Седя и се чуди дали има смисъл да разваля любовта им .. Дали не е време и тя да намери щастието си..
Както беше направил Хасан Йълдъръмов който се беше оженил за арабка с скрит негърски произход .. .. или да беше продължила с Камен Иванов? Нее.. тя искаше, искаше само ИВО! Тъй като беше вече казала на Ема да му предаде, тя чакаше той да и се обади..
И ето мина час и телефона звънна..

-----------------------------
Кви са тея имена бе?

[kamsssity]

-Ало.Ема ми каза, че си ме търсила.Какво искаш.
-Здравей Иво.Има ли начин да се видим и да поговорим.
-Не остави ме намира. Всичко приклучи.Сама го реши.
Това беше последния път в които го търся,помисли си тя огорчена.Реши,че все някога ще го забрави...

[gir]

-Ало.Ема ми каза, че си ме търсила.Какво искаш.
-Здравей Иво.Има ли начин да се видим и да поговорим.
-Не остави ме намира. Всичко приклучи.Сама го реши.
Това беше последния път в които го търся,помисли си тя огорчена.Реши,че все някога ще го забрави...

А не си даваше сметка, че точно двама я желаят повече от всичко на света. Всъщност, тя се досещаше, но никога нямаше да може да си го представи в светлината, в която те го искаха. Към Камен чувството й така и не се събуждаше, но...