18:30... Ето, сега трябваше да дойде! 18:32... 18:35.. Странно, никога не закъсняваше. Поизчака още малко, но нямаше и следа от Него. Сълзите закапаха по обувките й. 18:43... 18:46... Чувстваше се ужасно. Парченцата от разбитото й сърце задрънкаха в нея и тя се свлече на земята. Беше смазана. Но чакаше, и щеше да чака, докато не дойде! Трябваше да дойде, тя трябваше да му каже какво чувства! Трябваше!