Цитирай Първоначално написано от ef4etyYy
Тя продължи да чака, но той не мислеше да идва. Стана 9, тя стана и тръгна по тъмните улици. Опита се да си обещае, че никога повече няма да го потърси, но не успя..
Ето,още една безсънна нощ.Тези мисли нямаха ли край?Той я преследваше,по-скоро мисълта за него.тежеше й това,че вече той не проявяваше никъкв интерес..но може би,някой ден..Да,продължилият дъжд беше в унисон с настроението й.И все пак обожаваше чувството,когато връхлита някой,видял светлинката в тунела..Но ето как извиднъж си сети за онова мило момче,което тя нарича "приятел"..ахх колко й стана жал,че не му обръща внимание..Да,именно за Камен ставаше въпрос.Някак си изведнъж й се стори симпатичен..или просто го съжаляваше?А дали не оценяваше загрижеността му..самата тя не повярва,че кратко време той изчезна от ума й и се сети за камен..Точно този,който й беше безразличен.Как така се сети изведнъж,никой не знаеше,просто светлинката от неговото сърце се веждаше..там,някъде в тунела..