Даде, Марина, обаче в случая доколкото разбрах - Х човека са казали че авторката НЕ е виновна и не се е натискала с никого в тоалетната. Или бъркам?

По принцип си права в това което написа.

Моята идея беше - че в една връзка доверието между двамата човека е ключово. И имам предвид че ако половинката ми каже - не съм спала с Пешо, макар че всички останали твърдят обратното аз би трябвало да повярвам на гаджето ми. Първо защото ми е гадже, второ защото да кажем че е първи път в който чувам подобно нещо, и трето - да предположим че гаджето ми не ми е давало поводи за съмнение. (както е в случая, ако не бъркам) Защото иначе означава да допусна че всички те казват истината а само тя лъже. Което пък ме навежда на мисълта за някакви групови взаимоотношения. И така нататък.

U get it.

А тук нашия индиректно и е казал - не ти вярвам, ти ме лъжеш. Прости за грубостта но "за чий трибуквеник ми е човек, който не ми вярва и ме подозира?" Да сега ще кажеш - разни хора, разни идеали.

Аз не мога да си представя как изобщо се търпи такъв човек около себе си. Затова и няма как да вляза във филма на авторката. Затова и давам мнение от моя свят

Което е по добре от "Поговорете"(пример за банален и непомагащ отговор)

what do u wanna say now? (: