Я да видим дали моето творение ще ви хареса:

Времето минава,отлита неусетно, а ти чакаш.Чакаш с цялото си сърце любовта да похлопа на твоята врата, същевременно страхувайки се от нея. Очакваш я, желаеш я страхуваш се, но тя не те търси, като че на пук. Няма я. Като че нарочно се крие от теб. Лъч надежда и след това отново тъмнина, непрогледна и болезнена. Дали тя всъщност не чака теб, да си повярваш, да я намериш сам? Но къде...и как? Нямаш сили, страхуваш се и същевременно ти се иска да го кажеш на целият свят. Но не го правиш. Защо ли? Какъв е смисълът,нима някои ще те разбере достатъчно, така както ти сам се разбираш? И седиш в тъмнината...тъжен...самотен.. .разчитайки по някое време тя да се появи, да ти се разкрие и да те отърве от страховете ти. Да полетиш с нея в един танц, танц подобен на тези невероятни танци, които си виждал само в своите сънища!


П.П. Нямам никакъв опит в писането. Просто преди малко реших да си направя някакъв по-оригинален статус за Facebook и то като тръгна,стана....малко голямо за Facebook статус може би.