Здравейте, имам нужда да споделя с някого какво ме мъчи, а и ако някой може да ми даде съвет.
Та проблемът ми е следният:
Преди около 2 месеца се разделихме с гаджето ми от две години. Причината беше, че той ме искаше само за себе си, смисъл да огранича контактите си с други момчета и с мои приятелки, е не напълно. Но аз кота твърдоглава постоянно му обещавах и нищо не правех, резултатът беше раздялата ни... Сега се виждаме и чуваме, той твърди, че ме обича, но сега просто не може да бъде с мен. Аз осъзнах, че той е животът ми едва когато си тръгна и сега ужасно съжалявам. Бих направила абсолютно всичко да го върна. Всеки ден става все по-трудно и по-трудно. Искам да се затворя и никъде да не излизам, никого да не виждам.Преди изпитвах удоволствие от ученето сега нямам желание дори в час да седя...Опитах се да продължа напред, но просто някаква сила ме държи вързана с миналото. в момента в който някой друг се опита да се приближи, да ме докосне аз се изстрелвам като тапа от шампанско. Само при мисълта да има някой друг, който да е с мен ми се догажда... А нямам вече сили да чакам... Липсва ми ужасно много... Та въпросът ми е дали да го чакам или да изпадна във вцепенение,или просто да сложа край на всичко?