приятели имам,но сякаш не ме разбират..или по-скоро не искат да им се оплаквам,не знам вече.тоя стимул нямам идея къде да го намеря,защото в това положение не съм много стимулирана хаха а за училищния психолог- в това училище съм от 3 години и нямам идея дори коя ни е психоложката-прави сметка колко си върши работата и колко седи по цял ден и пие кафе в учителската стая *тя дори кабинет няма.

нз,вече изпуших тотално,имам чувството,че всички се държат адски гадно с мен,ама като им го кажа и веднага "нее,неее,ти си злобна,как да се държим с теб,нз си кво.." ама в тоя момент е по-добре да имам такива приятели,отколкото никакви.само се надявам да се събера с приятеля ми,смао той ме разбираше,понеже имам сходни съдби..

** мерси,че си прочел всичко,не вярвах,че на някой ще му стигнат нервите