Не знам дали това е мястото, където искам да разкажа за скапания си живот,но...все пак ще опитам да го направя.

Живея в един отвратителен свят.С майка ми не сме си говорили повече от месец.Тя разбира се се интересува от живота ми, но лошото е, че ако и споделя нещо, то всичките ни близки ще разберат за него.Нямам и никакво доверие, не и споделям, както правят повечето момичета.А и смятам, че съм достатъчно голяма да взимам сама решения и без нейната помощ(на 17 съм).

Преди около 2 месеца разбрах, че най-близкият ми приятел е болен от левкемия .Той не ми беше казал, майка му случайно се изтърва пред мен.Сега се лекува в чужбина, не мога да го виждам.Дори не знам как е, защото изгубих всякаква връзка с него.Опитах се да се свържа с него, но ми казаха, че е в много тежко състояние и не може да говори.Преди да замине го видях....наистина беше много зле.Последното, което получих от него беше една целувка по челото

В училище нямам много приятели, а тези, които имам, гледат да ме използват по всякакъв начин.Държат се с мен като с утрепка, а не като с човек, макар да не съм им направила нищо.Може би и аз съм виновна, защото се деля от тях.Но какво да направя като те ме обиждат и казват, че майка ми е като селска леля, която обикаля наляво и надясно и разказва за личния ми живот-мразя я .

Е,кажете,животът ми не е ли скапан.. ?!