Ходим от има-няма месец,но може би той е единственото гадже,с което съм се виждала най-много.Когато се видим имаме много хубави моменти и имам чувството,че с него мога да обиколя целия Свят.Но има неща,които много ми пречат в него...Когато се опитам да му кажа нещо по заобиколен начин,защото ми е трудно иначе или да пофлиртувам някак си той просто не зацепва.И когато му казах,че това ме дразни той просто каза,че когато искам да му кажа нещо трябва да е направо,защото не разбира от такива неща...За мен това е трудно,понеже да си призная пиша стихове и съм по-лирична и просто ми е кофти да говоря направо...но добре-това ще го преодолея.Другото,което е-сякаш няма мнение за нищо.Каквото кажа аз,каквото на мен ми хареса...всичко стига да е мир,за да не се кара с мен.От една страна оценявам това,но понякога сякаш ...аз съм сама във цялата връзка.И това му казах,а той каза,че щял да се промени,НО нищо не забелязвам...
Когато става така се сещам за майка ми,която ми говореше как мрази баща ми за това,че я оставя да решава сама всичко,а той просто дава парите и толкова(разведоха се)...
И третото нещо,за което в момента се сещам-когато го питам,за,защо е с мен той ми отговаря с половин дума едва ли не..."еми има какво да ти харесвам" или "различна си,хвана ми окото" и някакви такива...Искам нещо съдържателно,това мога да го чуя от всеки,но той просто НЕ ВДЯВА!И това ме побърква!Защото искам да съм с него,но когато се държи така...просто ме подлудява.Да,признавам,че често ми казва,че ме обича...че иска да е с мен и се държи ужасно мило,но на мен това не ми стига.Той просто е доброто момченце,което прави това,което му кажат другите.Може би проблемът е в мен,но и той има някаква вина.Да не говорим,че съм по-ревнива от него и побеснявам като ми заговори за някоя негова приятелка...Примерно днес се разхождахме и няква го видяла,но когато го викала той не чул и сега той ми го каза това...Знам,че не е повод за нищо,но се раздразних,признавам.Пък и съм забелязала,че има повече момичета приятелки...Не,не е гей но и не е от типа изневеряващи и все пак се дразня...
Често му се сърдя за тези неща и усещам,че може би по някакъв начин го карам да се чувства гадно,но много се дразня.Не искам винаги аз да мисля за всичко...Страх ме е че може би никога няма да се промени и това ме кара да си мисля за 'край на връзката'.
Просто искам да го накарам до толкова да иска да е с мен,че чак да не може да диша...Искам да го чуя да ми казва наистина,защо е с мен,а не да му вадя думите с чингел от устата...Не искам да съм ''просто различна'' ...един вид поредната след време...Знам,че му е трудно да ми каже какво чувства и че не е по тая част...но аз се нуждая от това.