Тогава, тя просто влезе седна на стола до мен и ме гледаше как си играя на телефона. Пита ме какво ще имаме следващия час, какво играя. Друго по-така не ми каза.
Това на улицата стана случайно . Не вървеше в моята посока , но определено щом се обърнах тя ме загледа и си продължи, но забави ход.
И по-едно време спря до едно дърво и сякаш чакаше някого. Направи ми впечатление че не ме погледна в очите. Докато ми каза това.
Нарочно се върнах щото беше сама и няма кой да ни притеснява, ама уви явно за да говори с мен трябва да изляза от стаята.