Цитирай Първоначално написано от iceman101
Здравейте.
В началото на учебната година, на моя етаж сложиха едни осмокласници. (аз съм 10 клас, момче)
Та веднъж веднъж бях останал сам в нашата стая и си цъках нещо на телефона. И по едно време влезе едно момиче от осми клас и почнахме да си приказваме. По-скоро тя ме питаше, щото аз си гледах играта.
И тръгна си тя, аз не я питах как се казва. Не ме интересуваше.
Обаче, не щеш ли на 12 февруари ми пише валентинка и ми казва ,че ме харесва ,че иска да се видим и да я приема на сериозно. Аз малко се учудих щото не съм свикнал да получавам валентинки но карай.
Та на 16 февруари отивам аз в нейната стая и я викам да излезем в коридора щото много народ вътре. Излиза тя и по нея някаква нейна приятелка. Питам я ти ли ми прати валентинка? Тя, не знам какво й стана
и каза "не". Аз й отвърнах "ясно, значи съм сбъркал".
Мина там една-две седмици и гледам като изляза в коридора тя ме заглежда. Нищо не направих. Само някой път й намигвах. Викам си може пък да ме харесва.
В петък, голямото междучасие аз със мои приятели отиваме да си вземем нещо за ядене и я гледам и тя с нейните приятелки пред нас.
Влизаме всички в магазина, редя се на опашка и само чувам как приятелките й викат "ей, това е той няма ли да му кажеш?" , а тя се притесни и излезе.
Сега окончателно бях сигурен че ме харесва. За съжаление не се засякохме докато бях на училище а и тя имаше по-малко часове от мен.
Обаче не щеш ли, тръгвам си аз и по-едно време как си вървя реших да се обърна назад. И какво да видя, виждам я на 20-30 метра от мен.
Викам си кво толкова, сега е сама, да пробвам да я заговоря.
Връщам се, и тя сякаш се оглеждаше за някого. Застанах до нея и й казах "Здрасти, кво става?". Тя ме погледна и ми каза " Чакам една приятелка, остави ме намира...." и тръгна по тротара. Аз й казах "чакай, недей така...." В този момент тя пресече и отиде отдругата страна на улицата. На всичкото отгоре продължаваше да ме гледа. Аз се обърнах и си тръгнах. Чувствам се ужасно, не знам къде сбърках.
Ти нищо не си объркал, АМИ ТЯ Е СБЪРКАНА.

По-точно - поведението й е проява на амбитендентност.