хъх..аз май съм по същия начин. Като се запозная с някой веднага щом си каже името го забравям...или просто май не се старая да се вслушам,в тва което ми казва,просто гледам в една точка и казвам механично "Приятно ми е"
_________________
И аз съм така..
Но.. винаги успявам да се престраша.. Е, разбира се, ако вмъкнеш малко самоирония, става по-друго.
Примерно.. Последнич път, в който ми се случи (( а то всеки, ама всеки път се случва.. Дори бях забравила името, на едно момиче, което беше с 3 букви.. Ужас.. )) казах: ''Извинявай, би ли ми казал как се казваш, отново, защото помня точно 2 минутки.. " ---Започна да се подхилква и сподели..

Айде, успехчета !!!
( И не ги мисли много нещата. ) :P