За мен няма абсолютно никакво значение.
Преди все казвах, че има. Казвах, че не бих харесала някой, ако е такъв, онакъв, еди какъв си..
С времето опознах прекалено много хора и прекалено различни от представите ми за човек, когото бих харесала.
Харесвах човек, който преди време дори не бих погледнала. И именно заради този човек, отрязах друг, който се вписваше точно в старите, детски представи.
В крайна сметка всички сме хора. Външният вид нито ни прави по-добри от останалите, нито по-лоши.
Аз съм от хората (малката групичка хора), които се влюбват в ЧОВЕКА, не в обвивката му. Все едно да съдя бонбона по опаковката му. Дори да е увит в стар вестник, важното е бонбона да е хубав.