//имитацията, като учебен способ?
социалните маски като камуфлаж, максимално доближаващ се до нормалния (общия) тон/фон на света (ни) ?
или окоп, за всеки по един?

и условно:
това че Рита умря заради него, как ще рефлектира върху един Декстър в(ъв фиктивно) нефикционалния свят? аз не виждам в персонажа наивитета на изконната надежда и вяра в човечеството, по-скоро обратното, а подобна развръзка, струва ми се, би имала фатален край. и ако (само като зрители) си позволим да изведем някаква дидактическа мисъл, поука, то тя не диктува ли хомофобията, като едничко средство за оцеляване на различните(отново условна дума, да речем, че не ме бива в изразяването)?

заб: да ми се прости намесването, по вътрешна необходимост е, няма да се обяснявам.