Най-якият любовен разказ

[gir]

Това е една "литературна" игричка. Един почва някаква история, с няколко изречения, после друг допълва историйката с още няколко изречения и така...Хайде да опитаме тук (на любов-тема). Аз започвам разказа:

Очите й гледаха звездното небе, но то постоянно се скриваше от погледа й, зад сълзите, които капеха вече час. Тя не можеше да го забрави вече 3-ти ден, колкото и да искаше, колкото и да се опитваше. Лицето му и хубавите моменти постоянно излизаха в съзнанието й, а това само увеличаваше безсънните нощи и горчивите сълзи...

[Iria]

Тя беше луда по него. Обичаше го много. А той беше безразличен към нея. Искаше отново да е с него.

[dedodekster]

Искаше, но дали беше възможно? Не беше ли тя тази, която каза "Край". И защо сега чувствата и спомените я връхлитаха? Нужно ли бе да се разделят, за да осъзнае истината - тя, да тя, която не познаваше чувствата, го обича!

[XTREMEFREERIDE]

Може би той все пак имаше във себе си нещо за нея. Може би щеше да пожелае отново да бъдат двамата. Може би щеше да иска пак да държи ръката й, да я целува и никога вече да не я пусне от прегръдките си. Но дали? Дали тя щеше да тръгне по същата пътека отново, знаейки, че ще се спъва пак във същите камъни, само и само за да стигне до него? Беше ли той достатъчно важен за това?

[gir]

Искаше, но дали беше възможно? Не беше ли тя тази, която каза "Край". И защо сега чувствата и спомените я връхлитаха? Нужно ли бе да се разделят, за да осъзнае истината - тя, да тя, която не познаваше чувствата, го обича!

Посегна към телефона. Вдигна слушалката, върху която се отразяваше лунната светлина и усети, че сякаш държи олово...толкова й беше трудно да преглътне гордостта си, а и срамът от това да му се обади...остави слушалката обратно и тъкмо, когато реши да се разплаче за сетен път, телефонът иззвъня. Тя вдигна веднага, с надеждата да чуе НЕГОВИЯ глас, но...не. Уви, не. Беше Камен. Момчето, което я харесваше и обичаше от 3 години насам, а тя все го избягваше...

[gLypChenCee]

Той и каза, че е разбрал за случилото се между нея и нейната любов. Каза че иска поне веднъж да опитат .. поне веднъж да му даде шанс за да покаже голямата любов която изпитваше..

[SoStarstruck]

Тя едвам преглътна сълзите си,за да не усети разтреперания й глас. Каза му,че може би ще опитат,но нищо не обещава... Трябвало й време,да обсъдят нещата уж друг път. Затвори телефона,но знаеше,че не може да бъде с Камен... Не може да и не иска да бъде с никой друг на този свят,освен с НЕГО. Единственото нещо,което и трябваше,за да бъде жива,я напусна...

[gLypChenCee]

Сърце не и даваше да мисли за друг .. нито пък да бъде с Камен, защото знаеше каква болка ще му причини, защото обичаше още него. Не, обичаше звучи слабо! Тя не можеше да живее без него.. той за нея бе въздуха който диша.. слънцето което грее ..

[mIm3t0o0]

Сърце не и даваше да мисли за друг .. нито пък да бъде с Камен, защото знаеше каква болка ще му причини, защото обичаше още него. Не, обичаше звучи слабо! Тя не можеше да живее без него.. той за нея бе въздуха който диша.. слънцето което грее ..

Беше готова на всичко за да го върне обратно..но знаеше че е невъзможно.Мисълта че тя самата е причината да не е с него я убиваше.Но не спираше да си спомня миговете с него,да си мечтае отново да бъде неин...

[gLypChenCee]

Но може би просто нямаше смисъл. Той не я обичаше.
А реките от сълзи които изплака ..
Едва ли си заслужаваха заради него.
Но любовта е това ..
Тя преглътна сълзите .. и грабна телефонна .. позвъня му ..

[taraa]

и с туптящо сърце и треперещи ръце проследяваше сигналите които сякаш отброяваха последните и мигове живот...и ето тя чу гласа му

[AnzaRe]

Отново поредната лъжа,използва чувствата ми за една твоя зловеща игра.Реши с мен и чувствата ми да си поиграеш и своята омраза към мен да си запалиш.Пред очите ми се представяш за добра,а когато се обърна и си замина ти ставаш съвсем друга и изричаш поредната лъжа.Гледаш ме в очите казваш ми хубави неща,а те са поредната лъжа.Говориш ми галено,но тези думи следователно изречени от теб трябва да са капан.Може вече да се скитам самотен,но знам накъде отивам.Вече усещам какво трябва да правя,отворих си очите виждам реалноста и не искам да греша.Слагам ключ на сърцето ми където се намират чувствата ми.Наказах сърцето ми на самота,защото си го заслужава вкарва ме в беди от които не него,а мен ме боли и сложих надпис на него “От любовта боли”.Вече все ми е едно дали ще срещна любовта,защото вече знам какво да направя…да чакам зор няма да си давам.Няма да потъвам в мисли,няма вече да карам съзнанието ми да се товари с излишни лъжи и обиди.Капка съвест няма да имам в душата и сърцето ми.Спирам да търся грешките в себе си успях да се пречупя и в мен много неща да променя.Уморен съм вече да се боря,истината да разбера и грешките си да променя.Разбрах едно от живота…приятелите няма как да ти помогнат,трябва сам да се справиш,това направих аз и вече не ми пука какво се случва на този скапан свят.

Това стихотворение съм го писъл аз.Още такива стихотворения на www.rijk0o.blog.com

[mIm3t0o0]

и с туптящо сърце и треперещи ръце проследяваше сигналите които сякаш отброяваха последните и мигове живот...и ето тя чу гласа му

Гласът,който копнееше да чуе от толкова време.Не знаеше какво да каже,преди да позвъни в главата и имаше толкова идеи,но когато чу гласът му всички мисли изчезнаха от главата и.Сама се учуди как успя да каже-"Аз съм,моля те не затваряй!"...

[FiRe_LaDy]

Чу се отговор "Защо?" ,но беше с толкова безразличен глас,че тя не можеше да каже и думичка,давеше се в сълзите си.Той отново проговори "Какво още има да си кажем?Всичко между нас приключи!Нали това поиска ти?"

[lastchoice]

Ти сама каза, че е време да пръднем под юргана. Не знаех, че ми се вижда зеления и мазен сопол, но ти толкова ме обичаше, че го олиза целия

[mIm3t0o0]

Чу се отговор "Защо?" ,но беше с толкова безразличен глас,че тя не можеше да каже и думичка,давеше се в сълзите си.Той отново проговори "Какво още има да си кажем?Всичко между нас приключи!Нали това поиска ти?"

Думите му пронизваха сърцето и.Нараняваха я,но повече я нараняваше мисълта че той е прав.Единствено тя беше виновна за това."Моля те!Нека се видим.Нека поговорим.За последно.Дай ми последна възможност да ти обясня всичко,искам само това!",думите излизаха направо от сърцето и,което щеше да се пръсне от вълнение,докато чакаше неговият отговор.

[dontcare]

Чу се отговор "Защо?" ,но беше с толкова безразличен глас,че тя не можеше да каже и думичка,давеше се в сълзите си.Той отново проговори "Какво още има да си кажем?Всичко между нас приключи!Нали това поиска ти?"

Думите му пронизваха сърцето и.Нараняваха я,но повече я нараняваше мисълта че той е прав.Единствено тя беше виновна за това."Моля те!Нека се видим.Нека поговорим.За последно.Дай ми последна възможност да ти обясня всичко,искам само това!",думите излизаха направо от сърцето и,което щеше да се пръсне от вълнение,докато чакаше неговият отговор.

Съгласи се,но сякаш само защото чувстваше иронията и тъгата в нежния й глас. "Утре.В 6 и половина,на обичайното място" се чу в тъмната нощ ,затвори слушалката-реши,че няма какво повече да каже-време е за почивка,все пак трябваше да измисли какво да му каже на следващия ден.
Последва една дълга и мъчителна нощ,изпълнена с размисли.Тя гледаше луната и звездите.Продължаваше да си спомня последните мигове,които прекараха заедно,сети се и за ОНАЗИ нощ-те бяха тук,в стаята й.Само те двамата и тишината.Все още чувстваше как диша бавно но ухото й със страх да не я събуди,макар и тя не можеше и да си помисли какво е това сън в толкова прекрасен момент.Какво да му каже?Страхът в нея надделяваше,още няколко сълзи се отрониха по сатенените чаршафи.
И ето,едвам успя да дочака следващия ден.напрежението беше прекалено много,за да успее да измисли каквото и да било,дори в учебните часове нещо не й дойде наум.Вече беше 6 18:29.Броеше всяка секунда,облегнала се на стената на кафенето,в което се запознаха преди 3 години.О да,това определено й тежеше.Не можеше да приеме случилото се,чудеше се изобщо защо го направи?Дали ще й повярва?Дали ще й се довери отново?Дано.Залязващото слънце,правещо небето толкова красиво оранжево-розово сякаш всяваше надежда в креката й душица..

[Abigoria]

18:30... Ето, сега трябваше да дойде! 18:32... 18:35.. Странно, никога не закъсняваше. Поизчака още малко, но нямаше и следа от Него. Сълзите закапаха по обувките й. 18:43... 18:46... Чувстваше се ужасно. Парченцата от разбитото й сърце задрънкаха в нея и тя се свлече на земята. Беше смазана. Но чакаше, и щеше да чака, докато не дойде! Трябваше да дойде, тя трябваше да му каже какво чувства! Трябваше!

[Addiced]

18:30... Ето, сега трябваше да дойде! 18:32... 18:35.. Странно, никога не закъсняваше. Поизчака още малко, но нямаше и следа от Него. Сълзите закапаха по обувките й. 18:43... 18:46... Чувстваше се ужасно. Парченцата от разбитото й сърце задрънкаха в нея и тя се свлече на земята. Беше смазана. Но чакаше, и щеше да чака, докато не дойде! Трябваше да дойде, тя трябваше да му каже какво чувства! Трябваше!

И по едно време тя чу странен шум докато седеше и тъжеше за него на рейката пред блока ... този шум идваше от мазето отвори тя вратата и какво да види тя приятеля и с някфа гадна кучка се ебе ?! погледна го тя с тъжни очи и опита го какво праивш ти а той отвърна тихо че в гъза боли усмихна се тя дигна своята пола и момака и го изпраска във гъза ди енд

[gir]

18:30... Ето, сега трябваше да дойде! 18:32... 18:35.. Странно, никога не закъсняваше. Поизчака още малко, но нямаше и следа от Него. Сълзите закапаха по обувките й. 18:43... 18:46... Чувстваше се ужасно. Парченцата от разбитото й сърце задрънкаха в нея и тя се свлече на земята. Беше смазана. Но чакаше, и щеше да чака, докато не дойде! Трябваше да дойде, тя трябваше да му каже какво чувства! Трябваше!

И по едно време тя чу странен шум докато седеше и тъжеше за него на рейката пред блока ... този шум идваше от мазето отвори тя вратата и какво да види тя приятеля и с някфа гадна кучка се е** ?! погледна го тя с тъжни очи и опита го какво праивш ти а той отвърна тихо че в гъза боли усмихна се тя дигна своята пола и момака и го изпраска във гъза ди енд

Искам да помоля всички, които пишат майтапи в темата да не го правят. В раздел "СЕКС" има същата игра, та там може да си пишем и за такива ебани историйки като по-горната. Аз продължавам само по сериозните, романтични постове...

-Какво ти е?- почувства тя нечии ръце на раменете си, които й помогнаха да се изправи. Беше Камен, който я гледаше уплашен, с поглед пълен със загриженост. За него тя беше най-красивото момиче и тази, която ще обича до последния си миг. Затова и виждайки я така безпомощна искрено благодареше на Бога, че се беше оказал по същото време толкова близко до нея.

[mIm3t0o0]

-Какво ти е?- почувства тя нечии ръце на раменете си, които й помогнаха да се изправи. Беше Камен, който я гледаше уплашен, с поглед пълен със загриженост. За него тя беше най-красивото момиче и тази, която ще обича до последния си миг. Затова и виждайки я така безпомощна искрено благодареше на Бога, че се беше оказал по същото време толкова близко до нея.

-Не знаеш ли?-отговори му тя-това което ме мъчи от толкова време.
-Искаш ли да поговорим?-попита я Камен.Толкова я обичаше,а тя го приемаше само като приятел.Как му се искаше поне веднъж да го погледне както той нея
-Не!Аз....той скоро ще дойде да поговорим.Моля те остави ме сама!
-Добре,както искаш.-Камен се отдалечи от нея но в погледа му се четеше болката която му причиниха думите и.
А тя продължи да чака...

[Addiced]

е че секса не е ли част от любовта

[ef4etyYy]

Тя продължи да чака, но той не мислеше да идва. Стана 9, тя стана и тръгна по тъмните улици. Опита се да си обещае, че никога повече няма да го потърси, но не успя..

[dontcare]

Тя продължи да чака, но той не мислеше да идва. Стана 9, тя стана и тръгна по тъмните улици. Опита се да си обещае, че никога повече няма да го потърси, но не успя..

Ето,още една безсънна нощ.Тези мисли нямаха ли край?Той я преследваше,по-скоро мисълта за него.тежеше й това,че вече той не проявяваше никъкв интерес..но може би,някой ден..Да,продължилият дъжд беше в унисон с настроението й.И все пак обожаваше чувството,когато връхлита някой,видял светлинката в тунела..Но ето как извиднъж си сети за онова мило момче,което тя нарича "приятел"..ахх колко й стана жал,че не му обръща внимание..Да,именно за Камен ставаше въпрос.Някак си изведнъж й се стори симпатичен..или просто го съжаляваше?А дали не оценяваше загрижеността му..самата тя не повярва,че кратко време той изчезна от ума й и се сети за камен..Точно този,който й беше безразличен.Как така се сети изведнъж,никой не знаеше,просто светлинката от неговото сърце се веждаше..там,някъде в тунела..

[EdinBulgarin]

Лъч светлина всякъш мигновенно попадна върху нея. Тя отвори очи и видя издигналото се слънце на новия ден. Може да беше спала само няколко часа но ги усети като миг. Тялото и умът и бяха уморени. Мислите и ставаха все по объркани. Погледна календара на който пишише "Петък" , откъсна един лист и влезе в банята. След по-малко от час беше разсънена но със същите чувства в душата си. Нахлузи си чехлите, метна през рамо яке и излезе на вън.
Природата беше в пълен унисон с това което изпитваше. Преминалата буря бе свалила много листа и изпочупила клони. Дупките в асвалта бяха пълни с кал и вода. Но слънцето отново печеше с все сила върху зелената трева миришеща на пролет, птиците прелитаха от дърво на дърво опитвайки се да възтановят гнездата си. А щом лекия вятър обиколил целия квартал с топлината си мина покрай тялото и тя прояви щастлива емоция. Нещо което не беше правила през целите последни десет дни. Широка усмивка започна да се разлива по цялото и лице, но преди да стигне до очите тя бе пресечена. Момичето в този момент гледаше но не виждаше нищо друго освен познат силует в даличината преближаващ се към нея..