Цитирай Първоначално написано от Zar4e
НЯма смисъл за вас,но трябва да го напиша,за да ми олекне...
ЗАщо се влубих в него..Погледах очите му и нещо в мен потръпна...Седна до мен,помоли ме за тетрадката ми да препише...Тръгнахме двамата към къщи...Аз живеех пна пътя към неговият дом и имахе малко време заедно...Учехме заедно...Осъзнах ,че го обичам...НЕ слушах другите...Те ме предупредиха,че не знае що е любов,че ще ме нарани,но кой да слуша...Цяла година се отнасяше с мен дообре....В даскало ме подминаваше,но така и не го питах защо...На втората година откатакто се познавахме му казах,че изпитвам нещо,а той не каза и дума..Стана друг човек....Спря да ми говори,спря да казвва дори здрасти...Защо с мен се бе държал по-мило?Защо ми обърна вниимание,а после каза,че никога не ме е смятак за нещо повече от приятел?Задавам си въпросите всеки ден,но няма отговор...Сега виждам,че не е това за което го мислях...НЯма приятели,ходи сам,прави се а на нещокоето нее...Искам да го забравя,но не мога...Виждам го всеки ден!ИДе ми да му се разкрещя,но има ли смисъл?

Това е тема просто да напиша..не очаквам коментари...Просто я оставете...ТЕжко ми е просто...

Не очакваш, ама на нас ни се коментира


Ами момчето е на моменти, просто...
Ти си го пък НАДЦЕНИЛА...

Чакай да ти напиша един насочващ виц:


Мечо Пух и Прасчо се разхождат в гората. Стигат до една полянка и Мечо Пух забива един як юмрук на малкия Прасчо в зурличката. Прасчо пада на тревата, кърви, плаче и казва:

-Мечо Пух, ама аз си мислех, че сме приятели?!
-КАКВО МЕ ИНТЕРЕСУВА КАКВО СИ СИ МИСЛЕЛ, БЕ, СВИНЯ? - креснал му Мечо Пух...

Ами и в твоя случай така, Зарче...ти си си мислела едно, а той си е мислел друго (ако въобще се е напъвал да мисли)...