Щото не знаем какво да правим с девствено момиче. Всички сме чували мита за кофа кръв, черва, болки, и подобни идиотщини. И си проличава колко сме смели всъщност.

Отделно че след като момчето се е панирало - няма да може да направи нищо, с което да достави що годе нормално удоволствие или поне по малко дискомфорт на девственото момиче. От там веднага ни оценяват като грубияни, загубеняци, неопитни и куп негативни неща. Общо взето излизаме шмотльото в цялата ситуация, а момичето жертвата. (което не че не е така, но..)

А идеята че някой може да накърни егото ни и да оспори по някакъв начин мъжествеността ни е пагубна за нашата психика.

И затова се отказваме изобщо от всичко.

Което пък поставя въпроса - щом се отказваме от шанса да покажем че наистина можем да бъдем мъже - какви мъже сме изобщо?