понеже в тоя раздел сте най-сериозни

[ElinoOor]

Не,че ми е много за тук темата ама айде
Няма да изпадам в големи подробности,защото имам познати във форума..

Таа в последните месеци се чувствам като отдушник на всички. Попринцип винаги съм на среща ако на някой му има нещо.. Винаги съм била онзи човек в компанията,на който можеш да се довериш и да поискаш съвет. Имам много познати,наистина. Но за приятели се водят не повече от десетина. От доста години вече се чувствам като майка на всички. Кой има любовни мъки,кой проблем с приятели или семейство,кой го боли нещо.. всички при мен си изливат душата. Нямам против,обичам да помагам на хората и тяхното доверие може само да ме радва. Смятам,че съм достатъчно умна и съобразителна,за да дам качествен съвет.
Напоследък обаче твърде много хора "са ми на главата".
Непрестанно се ангажирам с чуждите проблеми и това започва да ми .. пречи..?
А и аз самата в момента съм влюбена или може би в процес на влюбване,нямам време да размишлявам върху собствените си проблеми.Човекът,който харесвам обаче ми подава смесени сигнали. Помолих приятелка да го подпита дискретно има ли нещо с/към някоя. Страх ме е обаче,че нищо няма да каже(ем нормално).
Забелязвам как започвам да слушам песните,които съм видяла,че слуша. Как непрестанно ми е в ума. Но пък и не мога да се обвържа поради ред причини,най-малкото защото има хора против тази връзка. Паралелно с това харесвам и друг,но не чак толкова. Него го изключвам и без това друга е влюбена в него..
Понякога ми идва да тегля една майна на този,който ми се оплаква. На мен самата ми се реве,защото ужасно харесвам този..
Друг проблем е,че имам една доста обидчива приятелка. Наистина има големи проблеми и яд ме хваща.Искам да й помогна,но не мога. Проблема в основната си част е в нея самата. Толкова е наивна,глупава,примиряваща се. Позволява да я раняват и вместо да върне удара още повече се бута между шамарите както се казва.Понякога съм направо болезнено искренна и й казвам неща,които не е тактично да споменавам.Тя се обижда,започва да хвърля вината върху себе си.. А другата пък ми говори за самоубийства(на шега,но това допълнително обременява все пак се тревожа)

Колебанията,нерешителност� �а и свенливостта в хората ме дразнят. Аз винаги съм решавала с лекота всякакви ситуации и никога не ме е било срам от нещо/някой. Затова и техните трудности са ми малко непознати.

Сега просто ми се иска да вдигна ръце от всичко. А не мога,чувствам се длъжна на хората,които ми се доверяват. А ме боли и за това момче.
Опитвам се да си доизяснявам нещата,но и вашите мнения и съвети няма да ми са излишни. Не се чувствам способна да се справя сама в момента.

:/

[nymphadora]

И аз съм в абсолютно същото положение-изслушвам проблемите на всички и помагам с каквото мога.
Проблема е,че когато аз имам проблем,няма кой да ме изслуша..
Съвета ми е да не се раздаваш толкова много,света е егоистичен.

[ElinoOor]

Ако се поогледам все ще се намери някой,на който да помрънкам. Обаче съм малко сложна личност,с доста по-различно мислене.Съмнявам се някой на моите години да ме разбере. А и не знам защо все се чувствам като сред 8 годишни срамежливковци..

[SoStarstruck]

Бе,я ги заеби! Ще се оправяш ти с чуждите проблеми .. яя!
Много ясно,че те обременява,ми как! Навсякъде пише,че когато някой ти споделя непрекъснато своите проблеми той прехвърля част от негативната си енергия върху теб. И така,на него му олеква (нали знаеш,споделена мъка е половин мъка),а на теб ти става кофти ..
Разбирам с някоя най-добра приятелка,да си споделяте една на друга и взаимно да си помагате - е това би било нормално.
Ама да позволяваш на цялата ти компания да си излива всичките нерви и емоции на теб - ее,т'ва не е живот значи,не е никаква проява на уважение!
И аз преди бях така,но осъзнах,че в тоя живот да си кошче за отпадъци е възможно най-лошата роля .. Затова започнах да ги отблъсквам мойте всеки път като ми се веснат на главата с репликата:"Малеее,човекк,ак о знаеш какво станаа!!" ... Сопаха се малко в началото: "Ти вече не си ми приятелка,отчуждила си се от мен, бла-бла .." Ама,чакай малко,вие моите проблеми изслушвате ли?! Не,с нито един не съм ви затормозила. Еми,каквото повикало,такова се обадило...
Не знам при теб точно как е положението,но при всички случаи трябва да прекратиш това: научиш ли ги така веднъж,ще си те възприемат просто като отдушник вечно ..

[sh3_1s_7h3_0n3]

Пубертетът е тежко нещо, както и да го погледнеш. (:
Не се самосъжалявай толкова. Ако толкова ти пречат 'дечковците', намери си някой по-голям, с който да споделяш.

[mArMaLaDkA]

1. Не мисля, че е правилно вечно да откликваш, когато те повикат. Именно това ти пречи. Хората товарят, честно. Дори и когато са щастливи, просто чуждите емоции товарят.
2. Хората са глупави, завистливи и често нямат реална оценка за себе си, камо ли за околните и това, което ще е най-добре да направят те, за да решат проблемите си. Направи това, което чувстваш за добре, хората са без значение. Всичко е в главата ти. Хора против връзката ти и самата теб ще има вечно, това значи ли, че трябва да изпускаш всеки, който харесваш?
3. Това, че другото момче го харесва някаква е абсолютно без значение. В крайна сметка е важно той кого харесва. Независимо дали ти е приятелка, позната, каквато и да ти е. Винаги първо гледай на теб да ти е добре, защото аха да направиш компромис и да отстъпиш момчето(все едно е вещ, тъпо е някак си), и никой няма да го оцени. Факт. Но пък не си заслужава да се бориш за нещо, което ти е безразлично. Или греша?
4. Мекушави, обидчиви, безхарактерни хора мразиМ. Трудно ще я промениш.
5. Не може вечно да се чувстваш длъжна. Не можеш да си 24/7 на хорското разположение. Не си супер Елинор. Някой ден, просто си изключи телефона, отиди на някое хубаво място извън града, отдели си ден само за теб.

[ElinoOor]

Мен пубертетът сякаш ме заобикаля.
Не съм баш кошчето за емоционален отпадък,ама все пак има нещо вярно
Аз говорих няколко пъти с училищната психоложка(че кой друг по-голям ще има нерви да ме слуша,аз като започна да говоря всичко наведнъж си казвам..) и.. жената ме послуша,послуша и ми каза,че съм някаква сложна и едва ли неразгадаема личност. Похвали ме там нещо,дрън-дрън.. и ми каза да си помисля дали да не стана психолог. (не знам как улучи,но това е професията която ме е заинтригувала)

Абе не знам,искам този да ме харесва.Да имаме едни готини взаимоотношения и въобще да не ме интересува кой е против и кой не. Ама няма.

[ElinoOor]

Не си супер Елинор.

Как бе, глупости. Аз съм пич
Впрочем никога не си вдигам телефона,освен ако не е мамчето (ако ми звънне един път в годината е уникално събитие)
Обаче всичко е от даскалото. В междучасията по коридорите,с бележки и т.н.
Пък и не ме имат за смотана ,всички ме обичкат основно 'щото им правя веселото и съм самоука масажистка.
Понякога се чудя и аз какво реално обективно погледнато си мисля ..

[Take_That]

Имаш слабохарактерни приятели, от последните ти думи съдя, че ти си силно момиче и таквиа приятели някак не са ти присъщи. Ти обаче сама си си виновна (без да се обиждаш) понеже си ги научила така. Няма нищо лошо да помагаш на приятелите си, но те също трябва да ти отвръщат със същото. не знам обаче дали го правят. Колкото до момчето, което харесваш, може да поговориш открито с него или пък да се отдръпнеш замалко от него (понеже каза, че и дава смесени сигнали), нека видим какво ще стане тогава Успех

[mArMaLaDkA]

Бе, въпросът не е дали те имат за смотана. И се чудя как може да ти е приятно да общуваш с такива хора. Основно ти да им правиш веселото, а те основно да ти мрънкат насреща. Така разбрах аз от постовете ти досега, пък може и да греша.

[umri]

Не,че ми е много за тук темата ама айде
Няма да изпадам в големи подробности,защото имам познати във форума..

Таа в последните месеци се чувствам като отдушник на всички. Попринцип винаги съм на среща ако на някой му има нещо.. Винаги съм била онзи човек в компанията,на който можеш да се довериш и да поискаш съвет. Имам много познати,наистина. Но за приятели се водят не повече от десетина. От доста години вече се чувствам като майка на всички. Кой има любовни мъки,кой проблем с приятели или семейство,кой го боли нещо.. всички при мен си изливат душата. Нямам против,обичам да помагам на хората и тяхното доверие може само да ме радва. Смятам,че съм достатъчно умна и съобразителна,за да дам качествен съвет.
Напоследък обаче твърде много хора "са ми на главата".
Непрестанно се ангажирам с чуждите проблеми и това започва да ми .. пречи..?
А и аз самата в момента съм влюбена или може би в процес на влюбване,нямам време да размишлявам върху собствените си проблеми.Човекът,който харесвам обаче ми подава смесени сигнали. Помолих приятелка да го подпита дискретно има ли нещо с/към някоя. Страх ме е обаче,че нищо няма да каже(ем нормално).
Забелязвам как започвам да слушам песните,които съм видяла,че слуша. Как непрестанно ми е в ума. Но пък и не мога да се обвържа поради ред причини,най-малкото защото има хора против тази връзка. Паралелно с това харесвам и друг,но не чак толкова. Него го изключвам и без това друга е влюбена в него..
Понякога ми идва да тегля една майна на този,който ми се оплаква. На мен самата ми се реве,защото ужасно харесвам този..
Друг проблем е,че имам една доста обидчива приятелка. Наистина има големи проблеми и яд ме хваща.Искам да й помогна,но не мога. Проблема в основната си част е в нея самата. Толкова е наивна,глупава,примиряваща се. Позволява да я раняват и вместо да върне удара още повече се бута между шамарите както се казва.Понякога съм направо болезнено искренна и й казвам неща,които не е тактично да споменавам.Тя се обижда,започва да хвърля вината върху себе си.. А другата пък ми говори за самоубийства(на шега,но това допълнително обременява все пак се тревожа)

Колебанията,нерешителност� �а и свенливостта в хората ме дразнят. Аз винаги съм решавала с лекота всякакви ситуации и никога не ме е било срам от нещо/някой. Затова и техните трудности са ми малко непознати.

Сега просто ми се иска да вдигна ръце от всичко. А не мога,чувствам се длъжна на хората,които ми се доверяват. А ме боли и за това момче.
Опитвам се да си доизяснявам нещата,но и вашите мнения и съвети няма да ми са излишни. Не се чувствам способна да се справя сама в момента.

:/

Както се казва в едноименния филм...

JUST ... LET ... GO !!!!

[ElinoOor]

Ми ние сме двама-трима веселяци такива
А другите са или някакви интиганти/кралици на драмите/лъжци или пък мрънкала
Просто съм привикнала всички да мърморят и аз да ги дундуркам..

Тъп е факта,че няма един пич,който сутрин да каже "здрасти, кво стаа,ай на кафе,че скука днеска..."
Ами от вратата "Добро утро Ели,учила ли си по литература,найш кво стана вчера,ай да ме размачкаш,че се схванах.."

мрън па

[mArMaLaDkA]

Е, на тая възраст те са неосъзнати още, дишай, ще пораснат и ще се отракат.
Пък и това, че те подхващат за разговор, значи че търсят някаква причина да те заговорят, просто им е трудно, твърде сложна си им.
Като ти се ходи на кафе, подхващай темата, все някой ще се навие. Не могат да ти четат мислите и да се препъват да те канят в 7 часа на кафе. Не се дръж баш като принцеса, а направи усилие, щом искаш нещо.
Плюс това, за разни преписванки на контролни и домашни - отново - ти си си ги възпитала така!

[fenastz]

Отблъсни ги.

[XiPiXoPiGiRL]

Спри да поставяш другите преди себе си. Те започват да те използват, а и още повече едва ли оценяват това, което правиш. Например масажите - всяко междучасие мачкаш някого. А за тебе някой да е помислил? Всички: „Ау нали знаеш колко те обичам” според мен това е равно на: „нали знаеш колко обичам да те използвам”.. А когато стане дума да споделиш с някого всички изчезват.. Въпреки че едва ли искаш да споделиш с мен знай че аз ще съм винаги насреща. Това не го казвам просто така. А относно обидчивата ти приятелка... Хъх... Амии пробвай се да я разбереш.. Кажи и абсолютно всичко, колкото и да я нараниш ще ти олекне, а и тя заслужава да знае истината.. На нея също й писна да я мачкат и третират като боклук.. Примирява се не защото е глупава, а защото не иска да прави скандали, драми и т.н. Онова магаре, което я удря и насилва е... Просто така той се чувства пълноценен. Обаче на всеки му писва.. Също така никога не се е обиждала и те обича точно, защото си искренна дори и до болка. По-добре е да знае горчивата истина, отколто да й говориш сладки лъжи.. Другата просто иска да привлече внимание... Знам за кого говориш, защото и мен ме занимава с тези неща, но въпреки че я обичам не й обръщам внимание.. Относно момчетата не се отказвай от този, когото харесваш, защото еди коя си е влюбена в него.. Както вече казаха важното е той коя харесва.. Относно този, в когото се влюбваш.. Рискувай.. Той е наистина добро момче и стига да те харесва може да се получи нещо наистина красиво. Нека не те интересува кой е за и кой е против, важното е ти да си щастлива.. Един живот живвеш все пак. Не го подарявай..

[loliii]

Напоследък обаче твърде много хора "са ми на главата". Непрестанно се ангажирам с чуждите проблеми и това започва да ми .. пречи..?

Това се случва на почти всеки понякога... на всеки, който е отдушник за останалите. Наистина е хубаво, когато ти имат доверие и ти споделят проблемите си, а и добиваш някаква гордост, че идват точно при теб. По този начин ти показват, че според тях ти ще дадеш най-умния съвет. Само трябва да се радваш. Когато се извориш да слушаш мрънканията на всички и когато ти писне да ти искат съвети, когато ти се нуждаеш от съвет дори повече от тях, просто слушай и мълчи, не обръщай внимание, съгласявай се, бъди добра, бъди отзивчива, но не се впрягай. Да изживяваш проблемите на всеки не е лесно, дай си почивка. Не се впрягай.

Но пък и не мога да се обвържа поради ред причини,най-малкото защото има хора против тази връзка.

Това би ли ми го обяснила? Освен ако не е майка ти или баща ти, кой друг би ти попречил да тръгнеш с него? Ако е някой приятел и просто иска да те защити от грешка, като истиски приятел ще те остави сама да трупаш опит, да имаш обица на ухото. Ако е някоя приятелка, която също го харесва, ще оставите момчето да си реши дали иска тебе или нея. Ако става въпрос просто за познати, които ей така не искат да ходиш с него просто... това е тъпо. Тъй че не намирам логична причина... ?

Понякога ми идва да тегля една майна на този,който ми се оплаква. На мен самата ми се реве,защото ужасно харесвам този..

Що още не си им теглила майните!? Аз ако бях на твое място до сега да съм им теглила една дълга

Позволява да я раняват и вместо да върне удара още повече се бута между шамарите както се казва.Понякога съм направо болезнено искренна и й казвам неща,които не е тактично да споменавам.

Един съвет - спри да се впрягаш и да мислиш за проблемите на такива хора, защото те НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ. Хората се делят на :
1.наивни, добрички, глуповати и лесни за манипулиране и
2.срещуположния вид /заедно с някои подвидове/.
Ако си наивен цял живот те мачкат и никой не може да ти помогне. Колкото повече някой те мачка, толкова повече му тичаш след гъза и му ближеш подметките. Никой не може да те спаси.

Гледай си живота, когато имаш проблеми гледай само себе си. Не ти казвам да забравиш за всички и всичко, просто не го приемай присърце, това те стресира и за това се чувстваш сякаш всички са се нахвърлили с протегнати ръце, молещи за помощ, а ти самата не знаеш какво да правиш.

[Hayashi]

И аз бях в подобна ситуация. Намерих си и решение - започнах да си водя блог.