Не,че ми е много за тук темата ама айде
Няма да изпадам в големи подробности,защото имам познати във форума..

Таа в последните месеци се чувствам като отдушник на всички. Попринцип винаги съм на среща ако на някой му има нещо.. Винаги съм била онзи човек в компанията,на който можеш да се довериш и да поискаш съвет. Имам много познати,наистина. Но за приятели се водят не повече от десетина. От доста години вече се чувствам като майка на всички. Кой има любовни мъки,кой проблем с приятели или семейство,кой го боли нещо.. всички при мен си изливат душата. Нямам против,обичам да помагам на хората и тяхното доверие може само да ме радва. Смятам,че съм достатъчно умна и съобразителна,за да дам качествен съвет.
Напоследък обаче твърде много хора "са ми на главата".
Непрестанно се ангажирам с чуждите проблеми и това започва да ми .. пречи..?
А и аз самата в момента съм влюбена или може би в процес на влюбване,нямам време да размишлявам върху собствените си проблеми.Човекът,който харесвам обаче ми подава смесени сигнали. Помолих приятелка да го подпита дискретно има ли нещо с/към някоя. Страх ме е обаче,че нищо няма да каже(ем нормално).
Забелязвам как започвам да слушам песните,които съм видяла,че слуша. Как непрестанно ми е в ума. Но пък и не мога да се обвържа поради ред причини,най-малкото защото има хора против тази връзка. Паралелно с това харесвам и друг,но не чак толкова. Него го изключвам и без това друга е влюбена в него..
Понякога ми идва да тегля една майна на този,който ми се оплаква. На мен самата ми се реве,защото ужасно харесвам този..
Друг проблем е,че имам една доста обидчива приятелка. Наистина има големи проблеми и яд ме хваща.Искам да й помогна,но не мога. Проблема в основната си част е в нея самата. Толкова е наивна,глупава,примиряваща се. Позволява да я раняват и вместо да върне удара още повече се бута между шамарите както се казва.Понякога съм направо болезнено искренна и й казвам неща,които не е тактично да споменавам.Тя се обижда,започва да хвърля вината върху себе си.. А другата пък ми говори за самоубийства(на шега,но това допълнително обременява все пак се тревожа)

Колебанията,нерешителност а и свенливостта в хората ме дразнят. Аз винаги съм решавала с лекота всякакви ситуации и никога не ме е било срам от нещо/някой. Затова и техните трудности са ми малко непознати.

Сега просто ми се иска да вдигна ръце от всичко. А не мога,чувствам се длъжна на хората,които ми се доверяват. А ме боли и за това момче.
Опитвам се да си доизяснявам нещата,но и вашите мнения и съвети няма да ми са излишни. Не се чувствам способна да се справя сама в момента.

:/