Мен пубертетът сякаш ме заобикаля.
Не съм баш кошчето за емоционален отпадък,ама все пак има нещо вярно
Аз говорих няколко пъти с училищната психоложка(че кой друг по-голям ще има нерви да ме слуша,аз като започна да говоря всичко наведнъж си казвам..) и.. жената ме послуша,послуша и ми каза,че съм някаква сложна и едва ли неразгадаема личност. Похвали ме там нещо,дрън-дрън.. и ми каза да си помисля дали да не стана психолог. (не знам как улучи,но това е професията която ме е заинтригувала)

Абе не знам,искам този да ме харесва.Да имаме едни готини взаимоотношения и въобще да не ме интересува кой е против и кой не. Ама няма.