Искам просто да си го споделя някъде...

[mechtaq_za_teb]

Не говоря почти за това. Много рядко се случва, защото просто приятелите ми така или иначе бяха твърдо против него. Сега всичко, което изпитвам, просто пазя вътре в себе си и се прикривам. Стане ли въпрос случайно за него сменям темата, защото ми става гадно. Общо бяхме заедно година и няколко месеца, като в последните следваха раздели след раздели и събирания. След всяка една раздяла бях като абсолютен парцал минмум 3-4 дни и си обещавах, че никога повече няма да му дам шанс, защото с нищо вече не го заслужава, защото не е това, което беше преди. Така... минаваха седмица-две и чувствата в мен надделявах. Понякога не издържах и го потърсвах, за да подхраня глупавата си надежда. Но дойде момент, в който се отказах напълно. Казах си стига. Тогава той започна да ме търси. Не очаквах да стане, ноо... стана. И какво от това? Нищо не се промени. Пак се разделяхме и събирахме. И сега се стигна дотук. След поредната раздяла вече наистина не знам какво се случва с мен. Нямам желание за абсолютно нищо. Сутрин се събуждам и денят минава толкова бавно и безсмислено. Каквото и да правя, винаги си спомням за него поради простата причина, че имаше време, в което правехме всичко заедно и бяхме неразделни. Тези хубави спомени постоянно объркват всичко, а чувствата ми, дори след хилядите грешки, които той допусна, си остават все така силни. И да, опитвам се да избутвам всеки ден... повтарям си, че ще бъда пак щастлива, но не и с него, защото единственото, което той ми носи е болка. Казвала съм си го и като сме се събирали, но въпреки това... кажеше ли край, и сякаш сърцето ми се разбиваше за първи път. А това се случи... знам ли? Много пъти. Дори не мога да ги изброя. И така... сега съм напълно отчаяна, че се стигна до тук, че съм в това положение, а отделно имам и други проблеми, които допълнително ме натоварват. Не знам, но просто ми се иска да зная, че ще дойде ден и когато се събудя, няма да е първото нещо, за което да се сещам. Да знам, че ще отмине. И какво трябва да направя относно това...? Разсейвам се, излизам си, но всичко е насила. Нямам желание за нищо вече. Дори мисълта, че той вероятно сега е с друго момиче не ми помага. Кога ще мога да се радвам на нещата, които се случват...?! Без да съжалявам, че всичко с него е приключило...?

[FromAutumToAshes]

"Искам просто да си го споделя някъде..." - Така написано, за друго ме кара да се сещам , но сигурно причината е в мен xD ... Нищо лично иначе

[cinderella_gugutka]

след всеки край по4ти винаги има такъв период,в който ни боли много и си мислим,4е никога няма да бъдем отново така щастливи.(казвам го от ли4ен опит)Но след известно време един ден се събуждаме с усмивка на лицето и си мислим колко сме били глупави да разсъждаваме по този на4ин.Спокойно,ще дойде и този ден.До тогава запознай се с нови хора-така най-лесно би могла да се разсееш,а може би и да срещнеш някой по-специален

[cinderella_gugutka]

"Искам просто да си го споделя някъде..." - Така написано, за друго ме кара да се сещам , но сигурно причината е в мен xD ... Нищо лично иначе

ей тва е да си мом4е за каквото и да става дума все затова ще си мислите

[gir]

" Кога ще мога да се радвам на нещата, които се случват...?! "

1) Когато мине много време и спомените избледнеят и/или не са свързани с толкова много емоция.

И/ИЛИ

2) Когато си намериш друг, който да ти дава същото или дори повече, което ти е давал този.

И/ИЛИ

3) Когато изпаднеш в някоя екзистенциална криза (примерно тежко заболяване) и си кажеш "Как съм била толкова наивна да си вредя на здравето с толкова много скръб, гняв и други негативни емоции, заради един човек?!...А сега е късно вече..."


Съвет - не се косете за любовни истории, щото здравето е крехко и от такива неща се създават добри бази за повече заболявания, отколкото имат щастливите и непукистите.

Поздрави!

[silky92]

Трудно е да забравиш ,човек на когото си държал и обичал. Разбирам те ,защото и аз се чувствам по същият начин. Трябва ти доста време и човек ,които да ти помогне да го преудолееш.Пожелавам ти успех и се постарай да се вгледаш в малките неща около теб ,които от части могат да те направят щастлива

[DevilWish]

И аз бях така.След това 1 месец и поживях като луда.Ходи на всякъде, където ти се иска прави каквото си искаш, флиртуваж ,с които ти хареса....................така направих аз и сега пак съм заедно с него, защото знаех, че не може да живее без мен.Проблема е ,че сега осъзнах, че не е най-доброто и незаменимо, което мога да имам в живота си.Та...Определено няма да е последния в живота ти Сега си мислиш така, но не е .

[onestar]

От където и да го погледнем става ясно, че няма да е последния в живота й. Пък и тя си го знае...

Иска се воля. Спомените ще ги има още дълго. От теб зависи доколко ще позволиш да ти влияят.
Сигурно си го чувала милион пъти, но... остави времето да си свърши работата.

ПП: Подписа ти радва. Дръж се...

[Take_That]

след всеки край по4ти винаги има такъв период,в който ни боли много и си мислим,4е никога няма да бъдем отново така щастливи.(казвам го от ли4ен опит)Но след известно време един ден се събуждаме с усмивка на лицето и си мислим колко сме били глупави да разсъждаваме по този на4ин.Спокойно,ще дойде и този ден.До тогава запознай се с нови хора-така най-лесно би могла да се разсееш,а може би и да срещнеш някой по-специален

Напълно съм съгласна

[mechtaq_za_teb]

И аз бях така.След това 1 месец и поживях като луда.Ходи на всякъде, където ти се иска прави каквото си искаш, флиртуваж ,с които ти хареса....................така направих аз и сега пак съм заедно с него, защото знаех, че не може да живее без мен.Проблема е ,че сега осъзнах, че не е най-доброто и незаменимо, което мога да имам в живота си.Та...Определено няма да е последния в живота ти Сега си мислиш така, но не е .

Аз го направих след 1-вата сериозна раздяла. Казах си, че ще живея. Илизах, забавлявах се, флиртувах... макар че вътрешно беше все той. Тогава той се върна. Дадох му шанс. Няколко месеца беше както в началото, но после нещата пак се влошиха и нищо.

[tanch3t093]

след всеки край по4ти винаги има такъв период,в който ни боли много и си мислим,4е никога няма да бъдем отново така щастливи.(казвам го от ли4ен опит)Но след известно време един ден се събуждаме с усмивка на лицето и си мислим колко сме били глупави да разсъждаваме по този на4ин.Спокойно,ще дойде и този ден.До тогава запознай се с нови хора-така най-лесно би могла да се разсееш,а може би и да срещнеш някой по-специален

Така е и аз съм била в такъв период, когато всичко ти си струва сиво. Но имай вяра, че нещата ще се оправят и разчитай на приятелите си. Те са най-важни

[Alex4o0o]

Мила,може ли да ми подскажеш малко за грешките,които той е направил?Какво се е променило в държанието му?Какво прави,за да те наранява?Кажи ми и ще помогна

[mechtaq_za_teb]

Мила,може ли да ми подскажеш малко за грешките,които той е направил?Какво се е променило в държанието му?Какво прави,за да те наранява?Кажи ми и ще помогна

Започна да ме приема за даденост. Тоест зарязваше ме, мислейки, че когато се върне аз винаги ще съм готова да се съберем. След това започна да се закача с други момичета. Изневери ми. Лъжеше ме и трябваше да разбирам от други хора къде е, с КОЯ е.. и т.н. А след това идваше и плачеше.

[gir]

Мила,може ли да ми подскажеш малко за грешките,които той е направил?Какво се е променило в държанието му?Какво прави,за да те наранява?Кажи ми и ще помогна

Започна да ме приема за даденост. Тоест зарязваше ме, мислейки, че когато се върне аз винаги ще съм готова да се съберем. След това започна да се закача с други момичета. Изневери ми. Лъжеше ме и трябваше да разбирам от други хора къде е, с КОЯ е.. и т.н. А след това идваше и плачеше.

Повечето момчета не могат да са само с една. А повечето момичета искат момчето да е само тяхно. При това положение, това момче НЕ Е твой тип. Тъй че, ако не искаш цял живот изневери, вземи пробвай с друг (не, че има гаранция, де...)

[poisonn]

За радост не съм прживявала нещо такова.Според мен трябва да престнеш да вървиш с "провесен нос" да правиш неща,които ти доставят удоволствие,като слушане на музика,четене на книги и пр.Просто да се опиташ да не мислиш за него,сякаш никога не е съществувал (тва звучи гадно ),но според мен не би искала да свършиш с прерязани вени!

[Take_That]

И аз бях така.След това 1 месец и поживях като луда.Ходи на всякъде, където ти се иска прави каквото си искаш, флиртуваж ,с които ти хареса....................така направих аз и сега пак съм заедно с него, защото знаех, че не може да живее без мен.Проблема е ,че сега осъзнах, че не е най-доброто и незаменимо, което мога да имам в живота си.Та...Определено няма да е последния в живота ти Сега си мислиш така, но не е .

Аз го направих след 1-вата сериозна раздяла. Казах си, че ще живея. Илизах, забавлявах се, флиртувах... макар че вътрешно беше все той. Тогава той се върна. Дадох му шанс. Няколко месеца беше както в началото, но после нещата пак се влошиха и нищо.

Всеки прави грешки и се учи от тях. Не казвам, че връзката ти с това момче е била една огромна грешка, напротив - погледни от другата страна на нещата - извлечи си поуки от тази връзка. Какво повече да не правиш, как трябва да не подминаваш с леки ръка някои маловажни на пръв поглед ситуации, които обаче малко или много те дразнят, защото нали знаеш, че малкия камък обръща колата. И нещо друго, което е наистина важно - трябва да проумееш, че човек трябва да премине през такива изпитания, за да се оформи като личност и да умее да се справя с трудностите, те не бива да го плашат. Когато паднеш, трябва и да се изправиш. Както вече казах - трябва да си извлечеш поуките от тази връзка

П.П - Всеки има право на 2-ри шанс, но друг път се замисляй, дали човека отсреща го заслужава Както се казваше в една помоговорка: Никога няма втори шанс за първо впечатление. Успех мила и само напред, дерзай

[pamii]

Знам какво е чувството да си на дъното- и аз бях. Преминах през хиляди раздели и събирания и след всяко негово "край" сърцето ми се разбиваше като за първи път.. точно като твоето. Чета историята ти и все едно гледам моята.. страдах половин година, беже тежка, мъчителна агония. Не излизах, а случеше ли се- само алкохол и тва е.. За щастие се появи Той. Човекът, който ме спаси от всичко това, който ми показа слънцето и ми върна усмивката. Сега, след загубеното време в сълзи и мъка, осъзнах, че е нямало смисъл, че съм живяла за човек, който си е правил кефа с еди- коя си, докато аз съм ревала. Но аз също си помогнах, както трябва д анаправш и ти. Дори и на сила- излизай. По- често сама. Отиди някъде и се нареви като за последно..отдай се на мъката си изцяло, дори и година да мине- изстрадай го! това е начина.. ти се познаваш най- добре и знаеш какво да правиш със себе си.. Помни, че живота е един. не се залъгвай с други момчета- няма да стане. просто ще търсиш него във всеки друг и щом осъзнаеш, че той е уникален, ще си разбита за пореден път. когато си готова за нова връзка, когато видиш любовта, потенциала в един човек да те обича- ще го познаеш! Плачи, крещи, умирай и се прераждай, мрази го, обичай го, мини през ада, и знай, че след всичко това ще го преживееш, изживей болката си докрай и един ден ще се събудиш и той няма да е нито първата, нито втората ти мисъл..
Живей с чувството, че един ден ще си щастлива истински, с подходящия човек.



п.п. като чета подобни теми осъзнавам колко много обичам приятеля си..

\/

[pagoschee]

Любовта е тежко нещо,но и специално.Ако правиш нещата ''на сила'' няма смисъл,трябва да намериш занимание,което НАИСТИНА да ти е приятно,да те прави щастлива,или ако не занимание,то поне човек.Обръщай внимание на по-важните неща в живота..приятелите,купонит� � и така нататък. Споменът носи само болка,колкото по-малко мислиш за него,толкова по-добре за теб. http://intimno.rozali.com/razdiala/p9752.html ето ти няколко съвета,на мен лично ми помогнаха,просто се придържай и помни,времето лекува и връща всичко..

[lipsvashh_mi]

не е единствен,ще ти мине..не бъде глезла и стига си си причиннявала болка подхранвайки глупави надежди...не го казвам с лошо.От личен опит знам как боли и че няма смисъл...Бог затваря врата и отваря 2 ,нали знаеш
освен това,разбирам как се чувстваш-да не можеш да споделиш спокойно на приятелите си,защото те отдавна ти казват,че човека не е за теб и само ще те нарани и да те гледат осъдително...трудно е ,но винаги има поне 1-2ма,които ще са до теб дори да смятат,че постъпваш тъпо и ще се опариш..пък и след 20тото парене ще посегнеш ли 21път към пламъка-аз лично за 3тото парене спрях..стига ми толко
успех и горе главата