Не говоря почти за това. Много рядко се случва, защото просто приятелите ми така или иначе бяха твърдо против него. Сега всичко, което изпитвам, просто пазя вътре в себе си и се прикривам. Стане ли въпрос случайно за него сменям темата, защото ми става гадно. Общо бяхме заедно година и няколко месеца, като в последните следваха раздели след раздели и събирания. След всяка една раздяла бях като абсолютен парцал минмум 3-4 дни и си обещавах, че никога повече няма да му дам шанс, защото с нищо вече не го заслужава, защото не е това, което беше преди. Така... минаваха седмица-две и чувствата в мен надделявах. Понякога не издържах и го потърсвах, за да подхраня глупавата си надежда. Но дойде момент, в който се отказах напълно. Казах си стига. Тогава той започна да ме търси. Не очаквах да стане, ноо... стана. И какво от това? Нищо не се промени. Пак се разделяхме и събирахме. И сега се стигна дотук. След поредната раздяла вече наистина не знам какво се случва с мен. Нямам желание за абсолютно нищо. Сутрин се събуждам и денят минава толкова бавно и безсмислено. Каквото и да правя, винаги си спомням за него поради простата причина, че имаше време, в което правехме всичко заедно и бяхме неразделни. Тези хубави спомени постоянно объркват всичко, а чувствата ми, дори след хилядите грешки, които той допусна, си остават все така силни. И да, опитвам се да избутвам всеки ден... повтарям си, че ще бъда пак щастлива, но не и с него, защото единственото, което той ми носи е болка. Казвала съм си го и като сме се събирали, но въпреки това... кажеше ли край, и сякаш сърцето ми се разбиваше за първи път. А това се случи... знам ли? Много пъти. Дори не мога да ги изброя. И така... сега съм напълно отчаяна, че се стигна до тук, че съм в това положение, а отделно имам и други проблеми, които допълнително ме натоварват. Не знам, но просто ми се иска да зная, че ще дойде ден и когато се събудя, няма да е първото нещо, за което да се сещам. Да знам, че ще отмине. И какво трябва да направя относно това...? Разсейвам се, излизам си, но всичко е насила. Нямам желание за нищо вече. Дори мисълта, че той вероятно сега е с друго момиче не ми помага. Кога ще мога да се радвам на нещата, които се случват...?! Без да съжалявам, че всичко с него е приключило...?