малко помощ моля и продължение на случилото се .
След като прочетах писаното тук , реших да направя крачка . Реших да говоря със съученичката за чувствата ми . Казах и, че я харесвам като момиче и е много готина . За жалост тя се стъписа и ми каза , че през акала и не са минавали такива мисли и отношението и към мен е било винаги едно и също . Ок реших да приема факта и да се направя ,че съм се изложила . Но проблема е ,че много стреснах съученичката си Сега положеието е много зле . Тя се отдръпнала настрани доста . Не общуваме почти а като се опитваме да го правим е голяма мъка.
За жалост мен много ме боли . Азз не мога да я погледна в очите дори за да говорим . Посстояно се отбягваме с поглед и е едно напрежение голямо .
Най-тъжното ми е ,че осъзнавам ,че съм влюбена в нея. Просто не мога да го превъзмогна и имам много силни чувства към нея . Сигурно и затова не мога да се държа нормално в даскало и да я поглдна дори в очи. Не можем да сме същите приятелки както преди . Цялата ситуация много ми тежи и незнам какво да правя.
А от всичките съвети които дадахте изпуснахте най-важния. Ако реша да говоря за това , голяма е възможността да изгуба приятелството си .Не ми мина ппрез акъла това,защото ми беше замаглен.

Сега незнам как да се държа и да постъпя. От една страна искам да сме си приятелки като преди с предишните отношения ,но от друга вътре ме боли и изгаря ,защото я харесвам много и не мога да я приема вече като пирятелка просот. Винаги ще си мисля с едно по специално отношение към нея. От нейна страна също отношението и се промени ,но незам в каква насока . Сигярно отрицателно. Страх я е от това което казах ми призна .

Проплаках от всичките тези чувства объркани в мен и създалата се ситуация. Моля за помощ и съвет