Какво да направя?

[Shadowsogirl]

От много време се каня да напиша този пост, но винаги се отказвах. Днес не издържах.
Връщам се назад . Както съм споменавала и в други теми през 2006 майка ми почина от болест на бъбреците, без почти никакъв шанс за лечение. Аз, тя, баща ми и баба ми живеехме заедно в един апартамент. Баба ми и баща ми никога не са се обичали особено, ако ме разбирате.. Така де, след като майка ми почина ние останахме да живеем при баба. От тогава... От тогава живея в някакъв Ад. Затворен кръг. Без видимо решение на всички проблеми. Постоянно се карат – ще кажете във всяко семейство има спорове и караници, и проблеми, но по принип всяко нещо трябва да си има границата. А вкъщи просто я няма – една спокойна вечер, една, в която напрежението се усеща във въздуха, две спокойни вечери, пак изпълнени с напрежение, после пак караници.. И така. Ден след ден, след ден, след ден, след ден едно и също. Спорове, караници, скандали, викове, мръщения, подмятания. И аз се опитвам да издържа на всичко това. Само че не мога .Десетки пъти съм говорила с тях и съм им се молила да спрат, защото не издържам. Молила съм леля ми да говори и с двамата, кратко затишие и после всичко отново. За какво ли не са се карали – от сковаването на две дъски и колко захар да сложат на виното до сметки за ток и имоти.. всичко, което може да хрумне на човек. Аз... Имам чувстовто, че съм добро дете. Ако мога така да се изразя – таков за каквото все родител си мечтае – носи добри оценки, не се напива, не закъснява, не излиза често, учи си, изпълнява си почти всичко, което му кажеш. Гледам да не ставам повод за скандали .Но имам чувството, че нещата все почесто и по често се въртят именно около мене. Разбирате ли не си мечтая за идеалното семейство от преградията, защото нямам шанс за такова, но просто искам нормална вечеря ,нормална вечер въкщи, да се занимавам със счупените си нокти и проблемите с момчетата... Вчера се скарах с баба ми за едни чаши – развика ми, че съм пиела всеки път в различна чаша, че нищо не съм похващала да направя ,че боклук не изхвърлям, че чинии не мия, че само на компютъра седя. А, това не е така. Ако не аз стаята на мене и баща ми ще седи с два слоя прах, с неизтупан килим и неподредени секции. Старая се да чистя колкото мога, да съчетавам ученето със малко излизане, със всичко, от което и аз се нуждая в крайна сметка. Поне част от това, което и аз искам.. Та, вчера тя не седна на масата с нас – ние си язодахме, изпихме, станах, измих чиниите, оправих масата, поговорих с баба ми, уж всичко беше окей, тая вечер същото. Нагласи масата и излезе на терасата – не седна с тях. Баща ми ме потита така ли ще е вече, всеки ще си яде когато иска – вдигнах рамене, а той излезе и я попита, тя не знам какво му каза, той остави яденото, отвори си едно кисело мляко и си го изяде. Изядох няколк лъжици от боба и не ми се ядеше повече.Та, той излезе от стаята, изми моята и неговата чиния, и баба влезе вътре. Попитах я така ли ще е вече и с какво за Бога съм го заслужила. Тя каза, че така щяло да бъде – така правели слугините, даже на масата не трябвало да сяда и след нас. Казах и , че говори глупости и че тия работи не са истина, че не може така, тя ми се озъби нещо, помолих я да не ми вика, да не говори така..
Преди време я замерих с портоменото ми. Наистина, не биваше да го правя, обаче тя постоянно говори така че... Изкарва ме извън нерви. Каза, че ще умряла, че ще сме се радвали, че баща ми танц щял да затанцува и какви ли не още щуротии, и аз не издържах и хвърлих портомонето по нея. Не биваше да го правя и ме е срам от това, обаче не издържах.
Посягала съм си.. И в нервни кризи съм изпадала. Ако не беше толкова страх от смъртта предполагам, че отдавна бих свършила със себе си. Само че се страхувам. Толкова хора видях как умират.. Майка ми, дядо ми, нямам сила даже да се самоубия. Споделям с приятели, само че те не могат да разберат, може би искат да ми помогнат, обаче не могат...
И не издържам вече. Чудя се хапчета ли да гълтам, на лекар ли да отида, обаче не мога да спя, почти не се храня, на сън бълнувам какво ли не, леля ми ми е казвала.. Всяка вечер лягам с мисълта, че утре ще е по-добре, но не е.
Нищо не може да ми помогне. Баща ми иска да се изнесем, но аз обещах на мама, че ще се грижа за баба ми. Не мога така. Не искам така. Мисля в петък да не се прибера у нас. Да ги стресна, да ги изплаша, да ме търсят, да се съюзят, за да ме открият. Но дори не съм сигурна, че ще го направят. Не съм сигурна, че им пука за мене и че ме обичат .защото, ка опне мако им пукаше нямаше да правят това с мен. Жимота и съдбата ми отнеха прекалено много, за да го правяти те.
Благодаря на всички, които прочетоха до края. Поне споделих. И ако някой ми даде някакъв съвет какво да направя, за да се оправят нещата ще бъда още по-благодарна.

[StreetFame]

Може да се каже, че донякъде съм в подобно положение.
Почти всички родители виакт по децата си, че не чистят, не помагат, а само седят пред комютъра, така че това е най-малкия проблем.

Мисля в петък да не се прибера у нас. Да ги стресна, да ги изплаша, да ме търсят, да се съюзят, за да ме открият.

Не го прави, само ще се карат повече.
Най-добре ще е, когато сте си всички вкъщи да вземеш думата ти. Разговаряй с тях, ако трябва на малко по-висок тон, и им кажи, че това, което правят просто не е правилно. Кажи всичко, което ти е на душата.... поне някакъв напредък трябва да има.
Ако не стане нищо, спри да мислиш за скандалите. Знам, че е трудно и няма как да стане да не мислиш изобщо, но занимавай се с нещо друго. Слагай си слушалките на компа и не ги слушай. Игнорирай ги малко и когато видят, че ти е писнало от скандалите им, рано или късно нещата ще се оправят. Сама знаеш, че не може вечно да се карат. Може би всичко е, защото майка ти вече я няма (много съжалявам, знам какво е) и няма кой да вкара ред в къщата или просто така си изкарват всичко, знам ли.... само не губи вяра.

[Biskfitka]

Щом можете-изнесете се.Сега е времето,в което трябва да живееш най-пълноценно за себе си.Баба ти с всяка година ще става все по-капризна...Вярно,обещала си на майка си,но тя би се радвала да си щастлива ТИ Това,че няма да живееш при баба ти не означава,че няма да се грижиш за нея...

[nIkEnCeTy_bE]

И аз съм в подобно положение. Просто при нас разликата е, че единия си живее на един етаж, другия на другия и така. Но няма да говоря за мен. та така де, първо съжелявам за майка ти, знам какво е да изгубиш родител. Според мен изнесете се. Както казаха, сега е времето. Тепърва ще се сблъскаш с живота. Вярно, че си обеща;ла на майка ти - все пак майка и е, нормално е да е загрижена. Но неможеш така да се самонаказваш. Виждаш, че не се търпят. Ако така продължаваш да търпиш, ще почне да има странични влизания. Виждаш, че не се разбират, неможе просто така да отминеш. Изнесете се със баща си, посещавай баба си. Трябва да живееш в мир. Сама каза, какви ли не неща си преживяла, и сега да си подложена пак на такова напрежение. Незнам на колко си години, но не мисля, че това сега е подходящо време. Детството е важен период от живота не всеки човек. Всеки иска да го изживее по най-добър начин. Толкова неща си преживявала, знам че не можеш да ги преживееш, но трябва да продължиш напред. Не се подлагай на този стрес повече. Виж само какви малки караници стават. Всичко си има граници все пак.

[dimi93]

Щом можете-изнесете се.Сега е времето,в което трябва да живееш най-пълноценно за себе си.Баба ти с всяка година ще става все по-капризна...Вярно,обещала си на майка си,но тя би се радвала да си щастлива ТИ Това,че няма да живееш при баба ти не означава,че няма да се грижиш за нея...

ОБЕЩАЛА Е НА МАЙКА СИ!

[Shadowsogirl]

На четиринайсет съм.
Да, обещах и. Беше единственото нещо, което и обещах преди да си отиде. И е невъзможно за изпълнение. Говорила съм с тях - викала съм, плакала съм, крещяла съм, спокойно съм говорела - няма ефект.
Само че сърце не ми дава да я оставя сама.. Тя не е в добро здравословно състояние и ако една нощ и се случи нещо... И аз.. Няма да мога да си го простя. Никога. Никога няма да преживея това, че не съм била до нея, че не съм и помогнала. Не можах да наравя нищо за майка ми. Нищичко. Бях мъничка, не разбирах, не знаех какво може да се случи Винаги съм знаела, че е болна, става съм свидетел на припадъци и когато е била на крачка от смъртта само че тя беше Мама. И нищо не можеше да и се случи. Защото ТРЯБВАШЕ да бъде до мен. В крайна сметка се окза, че съм грешала. И, че не можах да и помогна. И искам да си спазя поне последното обещание към нея. не искам да стане така и с баба ми.
За това се чудя какво да направя. Разчекнала съм се в шпагат между двамата, и не мога да клекна повече заради достойноството на никой от тях. Защото още малко и ще се разкъсам отвътре.

[FantaMen]

Според мен ... товара който поемаш е огромен в буквалният смисъл...не се знае до кога ще издържиш...това може после да ти даде ярък отпечатък ...но пак казвам това си е голямо бреме даже и възрастен човек да беше на твойто място..Незнам как е положението но виждам вариант да отидеш при леля си просто за няколко дена да видиш как ще е положението тогава... Обмисли го и виж дали изобщо е възможем...Надявам се в най скоро време всичко да се управи и да започнеш живота си както искаш

[nymphadora]

Много тъжна история..и съжалявам за майка ти.
Не знам какво да те посъветвам,сигурно ти е много трудно..Но може да се изнесете с баща ти и пак да се грижиш за баба силТака май ще е най добре..

[nIkEnCeTy_bE]

Разбирам те. Знам какво е да гледаш как се съсипва човек пред теб. И аз съм на твоята възраст, и аз бях малка. И това, което аз преживях мисля, че остави наистина отпечатък в живота ми. ЯВно с говорене няма да стане. Виждам, че си има обеснявала как се чустваш. Но все пак помисли за себе си. Та ти си още на 14 .. колко живот имаш пред себе си. Неможеш да стоиш и да търпиш. Ще дойде време да се подготвяш за матури - тогава какво правим ?! Ти няма да имаш сили. Недей така. Изнеси се с баща си, или отиди малко при леля си. Макар че си мисля, че тогава съвсем ще станат едни караници. Най добре както казах изнеси се с баща си. ЗНАМ, че си обещала на майка си. Така като гледам имам чуството, че от една страна се обвиняваш за смъртта на майка си - но да ти кажа не си виновна ! Така се е случило. Такъв е животът, понякога ставет и такива неща. И аз съм се питала, защо точно на мен ?! Но животът продължава за живите. Мисля, че наистина майка ти ще е щастлива, ако и ти си щастлива. Ако живееш в дом, без караници, където ще можеш да седнеш да се навечеряш нормално. Да влезеш в колеж, да изградиш семейство и дай боже да имаш деца. Разбирам те, че майка ти е била най важния човек за теб и искаш да спазиш последното и желание, но не това понякога струва прекалено много.

[dan40123]

недей да говориш с тях, просто отбягвай, дори не стой в една стая с тях, излизай да се разхождаш по-често, като ти се развикат не отговаряй на висок тон, не отговаряй с повече от две три думи, само ги гледай и ако не спрат- обръщаш им гръб. ше видиш, че малко след като спреш да им ходиш по свирката те ше тръгнат по твоята... не ти казвам да не им говориш, а просто да не дружиш с тях, колкото и тъпо да звучи. просто трябва да страниш от такива хора-това е начина. като усетиш напрежение - излизаш от стаята и отиваш на спокойно място.

[Kajo]

аз за съжаление немога да ти дам съвет, но искам да ти кажа, че ти правя едно голямо ЕВАЛА!! и аз съм на 14 верно и в нас имаме проблеми в тея времена е така незнам как е било преди не ми и дреме.. съжалявам и за майка ти ии наистина много искам да се запозная с тебе... така де такива хора като тебе ми напомнят колко може да бъде добър човер Успех
и ако искаш ме намери на skype: gosho_955 с радост ще те изслушам

[Shadowsogirl]

Не, аз не съм толкова добър човек. Описала съм се малко пресилено може би. Не съм перфектна, но не създавам и наполовина проблеми колкото създават връстниците ми на родителите си. Вярно харча пари за дрехи и козметика, ама кой не харчи? Прекарвам си дните или поне повечето у дома... Гледам да си мълча обикновено или просто да не ги занимавам. Имам чувството, че понякога не искат да говорят с мен и аз опитвам да не им се натрапвам. Искам само да не се карат постянно.
Леля ми е от друг град. Рабтота е там, че училището ми е тук, приятелите ми са тук, всичко ими е тук и не мога просто да взема саковете и да тръгна..
Колкото до смъртта на майка ми. Да, мисля, че аз съм виновна. Ако не съм се била родила аз, сигуно е щяло да иде по-рано на изследвания, но тя ме е гледала, по цяла нощ е стояла в студа с мен на ръце, когато в другия апартамент не е имало парно, даваше всичко за мене и аз не можах по пнитакъв начин да и помогна. Никога не съм си мислела, че толкова рано ще си отиде. Не можах да се подготвя за всичко, което предстои и сега искам поне това да направ - да си спазя обещанието пред нея, защото тя го заслужава.
Не зная какво да направя.
За това и мислех да избягам от къщи за една вечер, щях да ида да спя у някоя приятелка... За да поискат да ме намерят, да ме търсят, да се чудят къде съм, да ми се ядосат толкова много, че да ми забранят всичко, което обичам, обаче да се карат на мене, а не помежду си. Да могат и двамата да ми се сърдят толкова много и да са толкова бесни, че да забравят за скандалите помежду си, да викат на мене.. Защото ми е хиляди пъти по тежко да гледам последните хора, които ми останаха да обичам да са като куче и котка. Да се страхувам дали единия няма да удари другия някой ден.
Не зная...
Не знам какво да направя. Нямам сила да се справям със всичко това.

[Kajo]

Да могат и двамата да ми се сърдят толкова много и да са толкова бесни, че да забравят за скандалите помежду си, да викат на мене.. Защото ми е хиляди пъти по тежко да гледам последните хора, които ми останаха да обичам да са като куче и котка. Да се страхувам дали единия няма да удари другия някой ден.

ето това имах впредвид в горния ми пост... напоследък все по малко хора се срещат които си създават проблеми които не им трябват, но така просто прехвърлят вината на себе си без да осъзнават че така помагат ... (аа може да е малко несмислено ама дано си ми схванала смисъла )

[Biskfitka]

Щом можете-изнесете се.Сега е времето,в което трябва да живееш най-пълноценно за себе си.Баба ти с всяка година ще става все по-капризна...Вярно,обещала си на майка си,но тя би се радвала да си щастлива ТИ Това,че няма да живееш при баба ти не означава,че няма да се грижиш за нея...

ОБЕЩАЛА Е НА МАЙКА СИ!

ВИЖДАМ!

[Alex4o0o]

Така...това наистина е много тъжно.с баба ти се случва това,което става с повечето хора след определена възраст - полудяват,почват да си мислят че никой не ги иска и не ги обича.И мойта баба е така.Ще е най добре за всички да се изнесете.Щом си обещала на майка си идвай за няколко часа в тях и се грижи за нея,дори редувай преспиванията си - един път при баща си,на следващия при баба си.Така се тормозите всички и е наистина безмислено.Недей да бягаш-само ще влошиш всичко.Ако положението е наистина ужасно тежко може да я изпратите в старчески дом - болезнено е,но може би това е най добрия вариант.Там ще се грижат качествено за нея,ще намери нови приятели.Но винаги има риск да стане и по зле - да помисли че искате да се оттървете от нея.Никак не са добри тези нервни кризи всеки ден.
Ако неискаш да се стига до такива крайности,трябва да седнеш и да си поговориш дълго и сериозно и с двамата поотделно.Кажи им истината и не им спестявай нищо-дори това,че си искала да се самоубиеш.едва ли баща ти няма да те разбере.Ако наистина те обичат (а аз съм сигурна в това) те ще престанат.Ако ли не - предложи им просто да не си говорят (това е крайност).....
Надявам се да съм ти била полезна...

[nIkEnCeTy_bE]

Не може така да се обвиняваш. Аз ако почна да се обвинявам, ще се наранявам още повече. Това, което искаш да направиш, според мен не е добра идея, защото така ще почнат да се обвиняват един-другиго. Последната дума на един човек, винаги остава силна. Не виждаш ли, че сама се нараняваш? Не виждаш ли, какво става?! Казах ти .. майка ти ще е щастлива, ако ти си щастлива. Ако постигнеш, това което искаш. Ако живееш без караници. Според мен наистина се премести, махни се. Ти пак ще виждаш баба си, пак ще се грижиш за нея. Но такава, каквато е сегашната ситуация, не мисля че ти влияе добре.

[danibebi]

Съгласна съм с Ники.Неможеш да се обвиняваш за смъртта на майка си,това е съдба..така е трябвало да се случи.Освен това,майка ти наистина,където и да е сега,би искала ти да си щастлива.По-добре се преместете с баща ти,така поне ще има мир и спокойствие.Можеш пак да посещаваш баба си,отвреме-навреме и дори да спиш у тях.Колко живот има пред теб,неможеш просто ей така да рухнеш.Успех

[Shadowsogirl]

Да я пратя в старчески дом е немислимо. Никога, ама никога не бих го направила. По скоро ще умра отколкото да я пратя в старчески дом...
Толкова трудно би ми било да си отида от там.. Домът ми, вещите ми, детството ми, най-хубавите ми мигове, всичко е там, целият ми живот протече там.
Именно за това ми е толкова трудно - от една страна искам да си тръгна, да заживея спокойно, може би дори щастливо... Но от друга.. Спират ме прекалено много неща - обещанието, спомените...
И се въртя в един и същи порочен кръг. Ще се опита да продължа така. Защто не мога да взема решение какво да направя. Не мисля, че в момента мога да реша каквото и да е. Не искам да решавам нищо, защото не мисля, че съм готова за такива решения.

[nIkEnCeTy_bE]

Обстоятелствата се променят, хората също. Не мислиш ли, че си само на 14 ?! Как мислиш да живееш живота си занапред? Всяка вечер, да не можеш да се храниш спокойно, да не можеш да спиш, да се карат постоянно баба ти и баща ти. Така баба ти все повече се съсипва. Не ти казвам да я пратиш в старчески дом. Но се изнеси и отивай да спиш при нея от време на време. Обясни им на двамата така ситуацията. Докажи на майка си, че можеш да си спазиш обещанието си, но не мисля че това е най добрия вариянт. Не искам да прозвучи гадно, но баба ти ще си отиде някой ден (надявам се, да не е в болки и да не е скоро), а ти имаш цял живот пред себе си. Защо сега най важните ти години, трябва така да ги изживяваш?!

[YouAteMyHeart]

Тъжно е,че на 14 години вместо да се забавляваш,ти преживяваш точно това.НЕ си виновна за това,което се е случило с майка ти!Тя те е отгледала и е била готова да направи и непосилното за теб.Била е щастлива само от това,че те е имало теб.Всеки родител обича детето си повече от всичко!Помисли,какво би я направило щастлива.Отговора е лесен-твоето щастие.
Явно баба ти и баща ти нямат намерение да спрат.Сега не виждат какво ти причиняват,но един ден ще разберат,че са направили грешка.Що се отнася до теб започни да правиш малки промени в живота си.

1.Излизай повече!Когато те започнат да се карат отново просто излез с приятели.Забрави за всичко друго.Забавлявай се!
2.Спри да контактуваш толкова много с тях.Ако имаш стая прекарвай времето,когато си вкъщи там.
3.НЕ се карай с тях.Когато баба ти започне да ти вика за нещо просто се прави,че не е там и излез от стаята.
4.Намери си хоби или нещо с което да си запълниш времето и да ти доставя удоволстие.

Не мисля,че ти трябва да страдаш!Горе главата

[L0ST]

Не мога да ти кажа, че те разбирам - за щастие родителите са ми живи... И аз съм затънал в проблеми със семейството и направо понякога ми иде да се гръмна, но факт е че никога не съм го показвал и никога не съм го споделял (може би ще ми олекне ако някога си споделя проблемите)... Както и да няма да те занимавам с моите проблеми.


Първо изобщо да не ти минава през главата, че ти си виновна за случилото се - ти имаш най-малко вина от всички, които те заобикалят. След определена възраст хората започват малко или повече да губят разсъдъка си, това е нормално ис е случва на почти всички, това се случва и с баба ти. Бих те посъветвал ако имате възможност да се изнесете с баща ти. Това не означава, че ще изоставиш баба си и, че ще нарушиш обещанието към майка ти. Ти ще ходиш у тях, ще спиш у тях понякога, ще продължаваш да и помагаш. Та ти си само на 14, живота е пред теб, не можеш да продължаваш така! Не проваляй живота си!! Нещото, което би направило майка ти щастлива е ти да си щастлива, а в това положение ти определено не си. Направи нещо, за да се промени!

Също така, не си мисли че не те обичат - най вероятно и на тях им се е събрало в повече и си го изкарват един на друг, а ти държиш всичко в себе си и ... и се съсипваш бавно.

От постовете ти личи, че си много свястно момиче и ще се радвам да се запознаем

Горе главата, бъди позитивна и всичко някак си ще се подреди - това е мисълта която поддържа мен.