Така...това наистина е много тъжно.с баба ти се случва това,което става с повечето хора след определена възраст - полудяват,почват да си мислят че никой не ги иска и не ги обича.И мойта баба е така.Ще е най добре за всички да се изнесете.Щом си обещала на майка си идвай за няколко часа в тях и се грижи за нея,дори редувай преспиванията си - един път при баща си,на следващия при баба си.Така се тормозите всички и е наистина безмислено.Недей да бягаш-само ще влошиш всичко.Ако положението е наистина ужасно тежко може да я изпратите в старчески дом - болезнено е,но може би това е най добрия вариант.Там ще се грижат качествено за нея,ще намери нови приятели.Но винаги има риск да стане и по зле - да помисли че искате да се оттървете от нея.Никак не са добри тези нервни кризи всеки ден.
Ако неискаш да се стига до такива крайности,трябва да седнеш и да си поговориш дълго и сериозно и с двамата поотделно.Кажи им истината и не им спестявай нищо-дори това,че си искала да се самоубиеш.едва ли баща ти няма да те разбере.Ако наистина те обичат (а аз съм сигурна в това) те ще престанат.Ако ли не - предложи им просто да не си говорят (това е крайност).....
Надявам се да съм ти била полезна...