Просто искам да кажа това, което ми е на сърцето

[darka1]

На 14 съм и мисля, че прекалено много неща ми минаха през главата ... говоря за момчета и приятелки ... не се предоверявам на хората ... винаги си имам едно на ум, че може да ме предадат ... но има хора, на които наистина вярвах и не се съмнявах в тях ... мислех, че мога да им кажа всичко ... но сгреших ... сгреших много ... предадоха ме няколко пъти ... доверих се и ме предадоха ... дадох всичко, което мога и получих само обиди и голямо разочарование ... не исках момчетата да ме опипват, не искам да се държа като уличница - и какво получих ? - преструвала съм се ... била съм като всички други мастии, ама съм се правила на недостъпна, за да съм интересна ... не давах да ме пипнат даже, а ме изкараха уличница и то от яд, защото не им се вързах ... една от най - добрите ми приятелки ( които са три ... две, от които са сестри ) ме предаде ... стана приятелка с момиче, което ми причини много гадости ... тя търси популярност ... иска да познава '' известните хора в града '' ... а не вижда как я използват ... не вижда, че не са й приятели .. обърна гръб на мен, която винаги съм и помагала и защитавала ... имаше момент, в който сестра и не я поглеждаше, а аз стоях при нея ... сега ме е страх да се доверя на който и да било ... страх ме е пак да не ме наранят ... най - добрият ми приятел ме ОБИЧА ... сигурна съм ... много държи на мен ... но не мога .. страх ме е ... и той страда, и аз ... но нищо няма да правя ... не знам кога отново ще мога да се доверя ... но май няма да е скоро ... тежи ми ... много ми тежи всичко това, но нищо не мога да направя ... не мога да стана курва, за да ми обръщат повече внимания или да стана лицемерка, за да имам фалшиви приятели


Това е, което чувствам ... просто исках да го излея някъде и някой да го прочете, за да си извадите поука от всичко това ... пазете се от приятелки ... вярвайте само на себе си ... поне ако сгрешите ще знаете, че грешката е ваша, а не на някой друг ...


Ако не е полезна на никой, темата може да бъде заключена ... мерси на всички, които ще я прочетат и ако можете дайте ми съвет как да се справя ...

[elysunny]

Виж безз приятели си празнаа ... не си залужаваа да си сама приятелитее са всичко ... и мене многоо са ме предавалии и наистинаа нямашш си на идеяя каквии гадости са ми правили, но никога не се предавам ... наистина винагии си имай едно на ум ... обаче има хора на който можеш да се доверишш ...

[Crazytu]

Ето за това никога не съм се доверявала истински на никого. Имам си приятели, но не мога да бъда напълно искрена пред тях. Аз лично си свикнах така и не ми тежи това. Но наистина е по-добре да имаш някого, на който да се довериш напълно. Не се затваряй в себе си, може да са те наранявали много, но е по-добре да имаш с кой да споделиш мъката или щастието си, отколкото да го таиш в себе си. От личен опит говоря.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

сега ме е страх да се доверя на който и да било ... страх ме е пак да не ме наранят ... най - добрият ми приятел ме ОБИЧА ... сигурна съм ... много държи на мен ... но не мога .. страх ме е ... и той страда, и аз ... но нищо няма да правя ... не знам кога отново ще мога да се доверя ... но май няма да е скорo ...

затова , че са те предали , не трябва да се отказваш , не всички са такива ( но повечето ) имало е , има и ще има ` приятелки ` , които ще те предават . Неизбежно е и няма как да разбереш в кой момент ще се обърне и ще ти каже ; сори , ама с приятелството дотук , вече не ми трябваш ; мене също са ме предавали приятелки и е гадно , но нямаш друг избор освен да се примириш и да си намериш нови . А за тва , че си сигурна , че най - добрият ти приятел те обича не съм много съгласна . Че ти и за приятелките си си била сигурна ама виж кво е станало . НЯМА СИГУРНИ НЕЩА В ТОЯ ЖИВОТ

[fenastz]

За да бъда напълно честен, без опити да оригиналнича и да изпъквам, аз имах същия проблем. Както и да звучи - разбирам те напълно. Преди три години имах много добър приятел, но той се сприятели с новото момче в класа, който също се предполагаше да ми е приятел. След няколко месеца нещата се промениха и двамата започнаха да се подиграват с мен, постепенно цялата ни група се обърна срещу мен. С глупавото си държание ме правиха за смях пред момичето, което харесвах (а по онова време харесването наистина ИМАШЕ значение). И всичко това за да избият комплексите си. Еми изтърпях го, преместих се, вече почти не ги виждам. Но усещането остава. Хора, на които бях доверил себе си, ме предадоха. Нямам доверие вече.

Ако искате четете тия глупости, които написах...Изходът е да намериш истински приятел, а това е нещо рядко...

[Pa3yMeH]

.Изходът е да намериш истински приятел, а това е нещо рядко...

+1

Never give up !!!

[gir]

На 14 съм и мисля, че прекалено много неща ми минаха през главата ... говоря за момчета и приятелки ... не се предоверявам на хората ... винаги си имам едно на ум, че може да ме предадат ... но има хора, на които наистина вярвах и не се съмнявах в тях ... мислех, че мога да им кажа всичко ... но сгреших ... сгреших много ... предадоха ме няколко пъти ... доверих се и ме предадоха ... дадох всичко, което мога и получих само обиди и голямо разочарование ... не исках момчетата да ме опипват, не искам да се държа като уличница - и какво получих ? - преструвала съм се ... била съм като всички други мастии, ама съм се правила на недостъпна, за да съм интересна ... не давах да ме пипнат даже, а ме изкараха уличница и то от яд, защото не им се вързах ... една от най - добрите ми приятелки ( които са три ... две, от които са сестри ) ме предаде ... стана приятелка с момиче, което ми причини много гадости ... тя търси популярност ... иска да познава '' известните хора в града '' ... а не вижда как я използват ... не вижда, че не са й приятели .. обърна гръб на мен, която винаги съм и помагала и защитавала ... имаше момент, в който сестра и не я поглеждаше, а аз стоях при нея ... сега ме е страх да се доверя на който и да било ... страх ме е пак да не ме наранят ... най - добрият ми приятел ме ОБИЧА ... сигурна съм ... много държи на мен ... но не мога .. страх ме е ... и той страда, и аз ... но нищо няма да правя ... не знам кога отново ще мога да се доверя ... но май няма да е скоро ... тежи ми ... много ми тежи всичко това, но нищо не мога да направя ... не мога да стана к***а, за да ми обръщат повече внимания или да стана лицемерка, за да имам фалшиви приятели


Това е, което чувствам ... просто исках да го излея някъде и някой да го прочете, за да си извадите поука от всичко това ... пазете се от приятелки ... вярвайте само на себе си ... поне ако сгрешите ще знаете, че грешката е ваша, а не на някой друг ...


Ако не е полезна на никой, темата може да бъде заключена ... мерси на всички, които ще я прочетат и ако можете дайте ми съвет как да се справя ...

Хората са хищници (имат кучешки зъби и убиват животни, които изяждат). Това е първото, което трябва да се знае.
Хората не винаги постъпват по начина по който ние очакваме. Това е второто.
Животът не винаги е справедлив. Това е последното.

[darka1]

сега ме е страх да се доверя на който и да било ... страх ме е пак да не ме наранят ... най - добрият ми приятел ме ОБИЧА ... сигурна съм ... много държи на мен ... но не мога .. страх ме е ... и той страда, и аз ... но нищо няма да правя ... не знам кога отново ще мога да се доверя ... но май няма да е скорo ...

затова , че са те предали , не трябва да се отказваш , не всички са такива ( но повечето ) имало е , има и ще има ` приятелки ` , които ще те предават . Неизбежно е и няма как да разбереш в кой момент ще се обърне и ще ти каже ; сори , ама с приятелството дотук , вече не ми трябваш ; мене също са ме предавали приятелки и е гадно , но нямаш друг избор освен да се примириш и да си намериш нови . А за тва , че си сигурна , че най - добрият ти приятел те обича не съм много съгласна . Че ти и за приятелките си си била сигурна ама виж кво е станало . НЯМА СИГУРНИ НЕЩА В ТОЯ ЖИВОТ

Сигурна съм ... показва ми го постоянно и знам, че не е като другите, но все пак съмнението, колкото и малко да е то, си остава .. и докато не преодолея всичко, просто не мога ... не искам пак да сгреша

[darka1]

За да бъда напълно честен, без опити да оригиналнича и да изпъквам, аз имах същия проблем. Както и да звучи - разбирам те напълно. Преди три години имах много добър приятел, но той се сприятели с новото момче в класа, който също се предполагаше да ми е приятел. След няколко месеца нещата се промениха и двамата започнаха да се подиграват с мен, постепенно цялата ни група се обърна срещу мен. С глупавото си държание ме правиха за смях пред момичето, което харесвах (а по онова време харесването наистина ИМАШЕ значение). И всичко това за да избият комплексите си. Еми изтърпях го, преместих се, вече почти не ги виждам. Но усещането остава. Хора, на които бях доверил себе си, ме предадоха. Нямам доверие вече.

Ако искате четете тия глупости, които написах...Изходът е да намериш истински приятел, а това е нещо рядко...

Не са глупости
Глупаво са постъпили с теб, но това е твоята история и си си я преживял сам .. не е глупост

[Take_That]

Аз само ще ти кажа да не се предаваш и да продължиш напред. Никога не се доверявай напълно на някого, както се казваше в една поговорка: "Само приятел става предател!", така че другия път си имай винаги едно на ум. Колкото до твоя най-добър приятел - не знам какво да ти кажа. Нека докаже, че държи наистина на теб и може да му имаш доверие, дотогава не си прави никакви заключения( че с т ия "приятели" около теб, мале мале)

П.П - Никога не се променяй заради останалите....

[BiggBull]

Имам стотици приятели и познати но се доверявам само на 2-ма понеже и те са същатата зодия като мене ииииии преди бяхме компания от 10-12 човека и постепенно се пръснахме и сега сме си само 3-та 1-я се направи на гъзар другия на остави зарад момиче 3-я пък се откъсна ей така без да каже нищо и тва е LIFE IS LIFE

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

Все пак си само на 14,всеки е имал по един или по друг начин подобно разочарование,но не трябва да се предаваш.Напоследък останаха много малко истински и човечни хора,но макар и малко ги има.Не страдай за неща над,които след време ще гледаш с присмех,ще дойде време,в което ще видиш,че ще намериш точните приятели и точното момче.Очевидно си доста чувствителна щом приемаш нещата така,но пътищата на живота са такива,навсякъде се срещаме с предателство,злоба и ненавист и все пак някъде е останало доброто и ако станеш малко по-силна и го търсиш,повярвай ми ще го намериш рано или късно! Просто приемай всеки един лош край,като едно ново добро начало,всяка грешка като научен нов урок,посрещай денят с усмивка,хората които са те предали някой ден ще се разкайват жестоко заради това,някой ден те ще са на дъното,но ти вече ще си успяла,ще си щастлива и няма да ти мигне окото за тях,а и не би трябвало.Никой който те е наранил не заслужава сълзите,не заслужава нервите,които изабяваш.Спокойно един ден всичко се връща,а нещата бавно си отиват по местата.

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

Все пак си само на 14,всеки е имал по един или по друг начин подобно разочарование,но не трябва да се предаваш.Напоследък останаха много малко истински и човечни хора,но макар и малко ги има.Не страдай за неща над,които след време ще гледаш с присмех,ще дойде време,в което ще видиш,че ще намериш точните приятели и точното момче.Очевидно си доста чувствителна щом приемаш нещата така,но пътищата на живота са такива,навсякъде се срещаме с предателство,злоба и ненавист и все пак някъде е останало доброто и ако станеш малко по-силна и го търсиш,повярвай ми ще го намериш рано или късно! Просто приемай всеки един лош край,като едно ново добро начало,всяка грешка като научен нов урок,посрещай денят с усмивка,хората които са те предали някой ден ще се разкайват жестоко заради това,някой ден те ще са на дъното,но ти вече ще си успяла,ще си щастлива и няма да ти мигне окото за тях,а и не би трябвало.Никой който те е наранил не заслужава сълзите,не заслужава нервите,които изабяваш.Спокойно един ден всичко се връща,а нещата бавно си отиват по местата.

[darka1]

Все пак си само на 14,всеки е имал по един или по друг начин подобно разочарование,но не трябва да се предаваш.Напоследък останаха много малко истински и човечни хора,но макар и малко ги има.Не страдай за неща над,които след време ще гледаш с присмех,ще дойде време,в което ще видиш,че ще намериш точните приятели и точното момче.Очевидно си доста чувствителна щом приемаш нещата така,но пътищата на живота са такива,навсякъде се срещаме с предателство,злоба и ненавист и все пак някъде е останало доброто и ако станеш малко по-силна и го търсиш,повярвай ми ще го намериш рано или късно! Просто приемай всеки един лош край,като едно ново добро начало,всяка грешка като научен нов урок,посрещай денят с усмивка,хората които са те предали някой ден ще се разкайват жестоко заради това,някой ден те ще са на дъното,но ти вече ще си успяла,ще си щастлива и няма да ти мигне окото за тях,а и не би трябвало.Никой който те е наранил не заслужава сълзите,не заслужава нервите,които изабяваш.Спокойно един ден всичко се връща,а нещата бавно си отиват по местата.

Така е .. мерси .. напомня ми на песента на Емануела - Всичко се връща ... много я харесвам тази песен и е много вярна

[liolito0]

NAI DOBRIQT TI PRIQTEL NAI EFEKTNIQ PREDATEL PO PRICIP STAVA TAKA

[fgirl14]

Ми аз мисла че няма приятели вече. Аз също не съм приятелка
предавали са ме и предавам ...от лошите съм
така ме научиха "приятелите"

[NoShTnO_iZkUsHeNiE]

Ми аз мисла че няма приятели вече. Аз също не съм приятелка
предавали са ме и предавам ...от лошите съм
така ме научиха "приятелите"

Промила си си мозъка доста жалко за теб,ама ти си ненормална аз и в други твои постове съм го осъзнавала. И ако наистина си такава каквато се изкарваш в този форум,доста обяснимо,че нямаш приятели

[therichbitch]

не мога да стана кypвa, за да ми обръщат повече внимания или да стана лицемерка, за да имам фалшиви приятели

и аз не мога, затова винаги излизам лошата, мн кофти

[FireFlyY]

Знам как се чувстваш...и аз съм била предавана безброй пъти...и всеки път си казвам "Край!Повече на никого няма да се доверявам...няма да споделям и т.н.",ноооо аз съм човек който и на улицата да спре непознат ще му излее цялата си мъка или щастие.Не мога да си мълча по отношение на чувства,не мога да задържа мнението си за себе си иии точно там ми е проблема.Моят съвет е да даваш напред,намери си нови приятели или давай с тези,но бъди по-резервирана и не споделяй напълно всичко.Вземи се дневник и там записвай абсолютно всичко което си премълчала.

[uBuTo]

добре дошла в клуба!

[SmilezZz]

НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ..
И мене са ме предавали много пъти (а съм само на 14)..Но не съм спряла да вярвам,че наистина има истинско приятелство..И го открих ((от години сме си бфф и никога не сме се карали с него))..Казвам ти го: има и истински приятели,но вече са рядкост..Всеки втори се съжалява,че няма приятели или пък са го предали..
Но каквото и да стане,не трябва да се самосъжаляваш и да страдаш..


П.С - Веднъж с братовчед ми говорехме на тази тема..И аз го попитах:
- Защо приятел става предател ?
А той ми отговори:
- Защо ли ?..Защото само приятелите могат да ти завидят за нещо,да те обидят..Това е новата "мода" - избрали да станат такива,има и хора,които не им подражават..
И не забравяй,че когато някой те предаде - не се самонаранявай..Има истински приятели..

[petinkataaa]

имам истинска приятелка и никой не може да ме обори в това и я обожавам !! НЕвъзможно е да ме предаде..и не спорете като не знаете как е при мен

[loliii]

Първо казваш, че си имала три най-добри приятелки. Още от това изречение разбрах, че поне една те е предала. Не е възможно човек да има повече от един най-добър приятел. Той затова е НАЙ-добър, защото е единствен. Тръгнеш ли да се доверяваш на повече от един човек значи все някога ще страдаш. Естествено дори и един да е пак може да те предаде. Затова истинското приятелство е толкова сложно нещо. Търсиш един-единствен човек и го търсиш дълго..
Всеки е страдал.. Не го приемай сякаш е нещо крайно неочаквано. Колкото и да си внимателна не можеш да предотвратиш всички грешки. За да не бъдеш предадена трябва просто да нямаш никакви приятели. Приеми го като обица на ухото и продължавай напред. Ще бъдеш предавана, ще предаваш... Понякога ще постъпват егоистично спрямо теб, но важното е да знаеш, че не е в теб грешката. Такава е човешката природа.