Все пак си само на 14,всеки е имал по един или по друг начин подобно разочарование,но не трябва да се предаваш.Напоследък останаха много малко истински и човечни хора,но макар и малко ги има.Не страдай за неща над,които след време ще гледаш с присмех,ще дойде време,в което ще видиш,че ще намериш точните приятели и точното момче.Очевидно си доста чувствителна щом приемаш нещата така,но пътищата на живота са такива,навсякъде се срещаме с предателство,злоба и ненавист и все пак някъде е останало доброто и ако станеш малко по-силна и го търсиш,повярвай ми ще го намериш рано или късно! Просто приемай всеки един лош край,като едно ново добро начало,всяка грешка като научен нов урок,посрещай денят с усмивка,хората които са те предали някой ден ще се разкайват жестоко заради това,някой ден те ще са на дъното,но ти вече ще си успяла,ще си щастлива и няма да ти мигне окото за тях,а и не би трябвало.Никой който те е наранил не заслужава сълзите,не заслужава нервите,които изабяваш.Спокойно един ден всичко се връща,а нещата бавно си отиват по местата.