Моята история е такава... Преди мн време се запознах с едно момче в сайт за запознанства. Аз му писах понеже си търсех приятел а той беше просто момчето ми мечта. Излишно е да казвам че бях ЛУДА по него... не спирах да мисля за него денонощно. Писахме си той тъкмо беше скъсал с приятелката си. Прекарвахме си много добре, но не бяхме официално заедно. Тогава дори не подозирах, че всъщност съм била поредния му отчаян опит да забрави бившата си... Но все пак бях силно влюбена и дори не исках и да си помислям, че той си играе с мен. Звънях му писах му СМС-и, и то винаги аз поемах инициативата да се срещнем или да започнем разговор. Но все пак си мислех че всичко е наред и се молех да не свършва никога, та нали бях с момчето мечта за мен пишехме си смяхме се излизахме всичко беше идеално.. но само на пръв поглед. Естествено, че след као е виждал че аз му ходя след гъза (с извинение) му е било безинтересно била съм лесна и скучна. След време сичкия този прекрасен театър приключи... Спрея да ми пише, спря да ми вдига телефона, спря да ми отг на СМС-ите и всичко приключи по възможно най ужасния начин. Дори нямаше смелоста да ми каже в очите, че ме зарязва. Естествено аз се чуствах ужасно, особено след като разбрах, че се е върнал при нея. Нима аз съм била просто играчка в ръцете му, с която да се опита да я забрави? Почусвах се ужасно той нито ми каза защо ме напуска нито нищо просто спря да ми пише. В мен останаха въпросите "къде сгреших? аз ли съм виновна? какво стана? " Опитах се да поговоря с него но .. никакъв резултат ... Плаках дълго, бях сама и изоставена, не спах а когато заспивах сънувах него и се събуждах с тази мисъл... Намерих сили да продължа казах си, че ще го забравя. После разбрах че е вярна поговорката - "Това което не ни убива ни праи по силни" Вярно е! Никога вече не бих си позволила на някой да си играе с мен! Станах по силна и се научих да понасям ударите на съдбата и любовта. И когато вече го бях забравила .. той се върна. Писа ми .. Но ролите се размениха сега не аз тичам след неговия задник! Сега той ме иска безумно! Научих значението и на друга много вярна поговорка ... "Покажи на някой, че можеш без него и той ще се върне!" Сега не аз му звъня денонощно! Сега той ми пише СМС-и! Скъсал с онова момиче и си мисли че може да се върне при мен! Наистина съм го обичала, но след всичко което ми причини не бих му позволила толкова лесно да ме спечели обратно. Не съм вече толкова лесна и наивна. Всеки път когато той ми звъни а аз не му вдигам (а когато му вдигна се оправдавам с нещо ужасно нелепо) се моля да се чувства така както се чувствах аз тогава! Моля се поне веднъж да усети болката ми и да разбере как съм се чувствала! Защото сега единствено отмъщението лекува старите рани. Нека сега той страда както страдах аз!

Просто исках да споделя, може ако искате да споделите мнението си дали според вас постъпвам правилно... ще съм ви благодарна