Ето какво.. моята тъпа шибана история. В нов клас съм, нови 'приятели' в ОГРООООООООООООООМНИ кавички.Нова групичка, също в ОГРОМНИ кавички.Общо сме 6 момичета, но 4 са си най близки.Аз много се привързах към едното, тя е страхотен човек.Може би съм се нуждаела точно от такъв 'ПРИЯТЕЛ'.Обичам я и много държа на нея.Обаче като че ли аз съм черната офца на групичката.В последно време се чуствам извън нея и какво да направя движех с тях но не говорех особено много. Пита ме (тя) какво ми е, аз и казвам нищо, защото пак щеше да се почне охх кви са тия глупости.Нямах нужда да чуя че това е глупост.Да бъдем честни тва беше преди няколко седмици и е траело 1-2 дена.Дойде 22 март. И тя изведнъж спря да ми говори => и цялата 'ГРУПИЧКА'. Питах я защо, извиних й се, тя нещо се усмихна (?!?!?!) и ми избягваше погледа и вика 'ми така няма да ти говоря'. Ок, помислих си че ще е за кратко ама ахахахах убеждавам се колко съм тъпа и наивна. Понеделник,вторник,сряда,ч твъртък,петък. Никакъв отговор. Добре,че хванах ангина и не бях на даскало четвъртък и петък, няма и да бъда понеделник вторник и сряда. Благодаря на Господ, защото иначе щях да си седя сама в даскало,да им гледам кефа и все повече да ми става гадно. Дори не я интересува как съм, кво съм. Ужасно е. Едвам се сдържам да не се разрева докато пиша това, но не мога. Наще са си в нас и така.. Нищо не мога да направя, освен да чакам.Ама то май ще си остана с чакането само. Нито знам къде живее, тоест знам (Обеля) ама не знам коя къща. В даскало ако ще и поема да й напиша и да я чета, то все едно си говоря на стената. Тоест пълен игнор. Отказвам се, не мога. Да й купя нещо-не, ще й го дам и кво? мерси.. и т'ва е. Не мога да я заеба,, щото тя май първа го е направила така де, не мога, защото супер мн държа на нея. Тия дни са ад, просто. Имам чуството че за всеки хубав момент в живота си плащам със 100 лоши и гадни. Сигурно преувеличавам, сигурно мислите това за пълна глупост, но е сигурно че в момента се съсипвам. Просто исках да си излея мъката, може би и очаквам някое съветче, ама ... да не кажете че я обвинявам нея, щото тя така си мисли. Че съм я изкарвала виновна. Не, не е така. Осъзнавам си тъпата шибана грешка и сега си плащам здраво за това..