Родителите ви като ваши приятели ^^

[SuNsEt]

Ми...не.Никъде не ходя с майка ми освен по ресторанти и по магазини и разните му там обичайни места...
Иначе тя най-редово ме разпитва дали съм се целувала с език,как е било...дали скоро ше спя с момче и някви такива

[Macallan]

В последно време са ни супер обтегнати отношения.Просто не мога да повярвам за какви неща се караме...Ето и в момента съм скарана с баща ми и не си говорим.С мама за момента всичко е окей.

Като цяло не прекарваме почти никакво време заедно-единствено като има почивни дни или ако заминем някъде по семейно.Иначе, с голяма тъга трябва да призная, че общуваме доста малко, а не бих искала да е така.Просто родителите ми не са свикнали с характера ми, почти не ме познават и затова има толкова мн.дразги...

същата работа и у нас ... последно искаха да ми правят тест за наркотици

[SWASTIKA]

Нямате много голямо уважение на родители си, че са ви изгледали и, че ви хранят всеки ден...

Това ли са единствените им задължения ?

Задълженията им са МНОГО повече, но забелязваш ли някой деца как разсъждават в темата?

Те не мисля, че уважават по какъвто и да е било начин родителите си.

Всеки ден скарани, няма за какво да си говорят, не им споделят.

Страшно уважение...

[Serseri91]

Виж сега, има балкани разлика между страхопочитание и уважение.
Уважението трябва да е двустранно, ако е едностранно - то се превръща в страхопочитание.Уважениет� � върви ръка за ръка с доверието и миналото.Няма как да уважаваш някой с който не си имал приятно минало.Вярно, има адски много деца които не оценяват усилията на родителите си, но ... понякога родителите не се държат на ниво също.И аз ненавиждам деца които обиждат родителите си.Сега няма какво да се правим на трогнати, всеки ден чуваме как някой нарича майка си, цитирам: "Патка" ; "Курва" и тем подобни ...

И все пак, темата не е свързана с този проблем.

[Psychoman]

Мнооооооооооооого голяма рядкост са родители, които не се държат на ниво действително.

По - голямата част от родителите имат различни разбирания, които детето не възприема. Това не може да се нарече лошо отношение.

Знаеш ли действително какво е лошо отношение? Лошо отношение е когато баща ти е пияница и те спуква от шамари и ритници, лошо е когато след теб започне да бие и майка ти... Още по - лошо е когато майка ти не си знае посещенията... Ние не знаем какво е лошо отношение, но има хора, които са го изпитали... Вярно е, има такива хора, но те са голяма рядкост.

Един средностатистически тийнейджър предпочита да споделя с приятели, отколкото с родители си, защото просто не ги чувства... достатъчно близки. Споделя със сульо и пульо за сериозни проблеми, чийто отговор не се крие в пиклите и пикльовците, които нарича приятели (деца, които нямат обща представа за реалния живот), а в много по - загрижени за него хора...

Не мисля, че тази дискусия трябва да е ограничена в твоята тема, защото темата не може да включва само положителната част на страната, не може да се включват само хора, които са гъсти с родителите си, ще има и такива, които да ги мразят и т.н.

Аз засягам втората част с тази дискусия, предполагам, че не е проблем?

[ScionOfStorm]

Чакай, свашо, защо свърза споделянето с уважението, или се обърках някъде аз?

Аз НЕ споделям с нашите, но ги уважавам въпреки треските, които дяламе като дърводелци понякога. Не виждам общата точка. Ако е нещо важно и засягащо и тях или нещо по-Голямо - ще им кажа. Но не съм свикнал да им споделям и даже се чувствам неудобно ако/като го правя. Не знам защо.

Инак съм в смесени отношения. С майка ми сме ужасно различни характери и често възникват спорове, макар че сме идеалисти. Тя е просто по-практично-академичен идеалист, докато моите хоризонти са по-разширени и изкривени. Баща ми е много по-близък до характер и възгледи, но по стечение на обстоятелствата се виждам по-рядко с него. Проблемът е, че сме рогати зодии и много често избухва искра на спора между нас и положението става зле. Затова и никога не съм се навъртал край нашите прекалено като комуникация; просто идеите са ни много, много различни.

[SWASTIKA]

Постави се на мястото на един родител за момент. Въпрос:

На кой ще искаш да споделя ТВОЕТО дете? На теб или на някакво дете без абсолютно никакви знания в живота, чийто съвет може косвено да направи живота му ад (малко грубо казано, но доста често срещано)?

Искам да прочетеш внимателно и чак тогава да ми отговориш...

[ScionOfStorm]

Когато му дойде времето да имам дете, предполагам, ще разбера РЕАЛНО. Сега ТЕОРЕТИЧНО ще ти кажа, че ако съм изградил от него достоен и здравомислещ човек /или поне си мисля, че съм сторил така/, ще се доверя на неговия избор. Просто ще искам някаква генерална представа, която тъй или инак не е особеното споделяне.

Аз съм показал на нашите, че си подбирам хората ако не във всички, то поне в случаите от най-близката ми окръжност на приятели и те не са се притеснявали. Имало е комуникация точно на това генерално ниво и не сме задълбавали.

Все пак е редно и да дефинираме точно каква дълбочина и тип споделяне имаме предвид. (: И в каква възраст, предполагам.

[Serseri91]

Мнооооооооооооого голяма рядкост са родители, които не се държат на ниво действително.

По - голямата част от родителите имат различни разбирания, които детето не възприема. Това не може да се нарече лошо отношение.

Знаеш ли действително какво е лошо отношение? Лошо отношение е когато баща ти е пияница и те спуква от шамари и ритници, лошо е когато след теб започне да бие и майка ти... Още по - лошо е когато майка ти не си знае посещенията... Ние не знаем какво е лошо отношение, но има хора, които са го изпитали... Вярно е, има такива хора, но те са голяма рядкост.

Един средностатистически тийнейджър предпочита да споделя с приятели, отколкото с родители си, защото просто не ги чувства... достатъчно близки. Споделя със сульо и пульо за сериозни проблеми, чийто отговор не се крие в пиклите и пикльовците, които нарича приятели (деца, които нямат обща представа за реалния живот), а в много по - загрижени за него хора...

Не мисля, че тази дискусия трябва да е ограничена в твоята тема, защото темата не може да включва само положителната част на страната, не може да се включват само хора, които са гъсти с родителите си, ще има и такива, които да ги мразят и т.н.

Аз засягам втората част с тази дискусия, предполагам, че не е проблем?

Няма проблем.
Не съм сигурен дали трябва това да го споделям, но аз имах такъв баща.За щастие сега се оправи, но едно семейство се разруши.Всичко това стана когато бях малък, и след като настъпих в пубертета, взех да се доверявам на майка си, защото в онези трудни времена единствено тя можеше да ме защити, а не както ти каза "сульо и пульо".За това и посочих, че уважението върви ръка за ръка с доверието и миналото.

[MaGuSs]

'sup майни

Какви са ви отношенията с родителите извън дома, ходите ли някъде заедно с тях - кафе, ресторант, дискотека ?
Аз с мама ходих на фитнес преди време .. сега тя се отказа Ходим редовно с мамето на дискотека, откакто станах на 18
С приятеля на мама лятото ходим да "зарибяваме П*Ч*И и техните майки"
Много се кефя на такива родители .. вашите такива ли са ?

Вие сте.. ^^

Майка ми :Котка аз:мишка,а познай к'во става ....

[cherinka]

Мама ми е много добра приятелка. Всичко й споделям, асболютно всичко... което не е хубаво но го правя...
Повече по кръчми и кафенца ходим с нея, докато с тати само по ресторанти и по-честичко в Кауфланд, Билла, Техномаркет...
И с тати искам да сме приятели, да общуваме повече, но няма време човека. Дори веднъж ми беше звъннал по телефона да ме пита на колко години съм, защото във фирмата го питали колко съм голяма и запецнал.... затова искам повече контакти с него, за да се опознаем.. не знам, все пак няма цял живот да съм с него и така