От Автора
Отидох там в 8:22(Нали сме на 29 км) с една розичка и стоях пред входа й буквално 7 Часа й нещо, през това време исках от хората вода да не овехне розичката, карах се със съседите й, мислеха че съм разбивач на мазета и проучвам xD, щяха да викат полиция...както и да е разбрахме си със тях.
Тя се прибира, говорейки по телефона видя ме и каза:
-Трябва да затварям
-%%%%% (Телефон)
-...И аз (Можеби отговор на Обичам те?!)
След това не ми прие розата... куп неща и казах, като това колко много държа на нея, как ме боли да не е близо до мен

, как ми липсват миговете ни заедно

и че всичко може да си дойде на мястото...
Тя каза: Не, съжалявам вината не е в теб
Пак: Вината е само моя, чувствата ми утихнаха
И не ми прие с цветето, прие го чак като и казах, че няма да си тръгна докъто не го вземе (Взе го на мига)
Казах и, че няма да се видим никога вече, гушнахме се за сбогом ...
Защо ми се струва, че ще мине време и пак ще ми ревне... 