На мене пък сюжетът ми беше изключително изтъркан. Но явно това влече "тийн-овете". Смятам, че това е тема за сериал, развита в игрален филм. Щото в сериал човек може да си позволи да разтяга локуми за любов и интриги и разговорите между героите да са само на такава тема и така дъъъъълго време да се задържи вниманието на зрителя. Но на мен ми беше скучно 1 час да слушам кой кого харесва, кой как се бил почувствал когато видял Сульо да се целува с Пульо и т.н.
За философстването съм съгласна - сценаристът тва все едно го е преписал от личното си дневниче. Вярно че "това за нещаа, които вълнуват младежите", но талантът ви, житейският ви опит, ако щете, не са на такова ниво че да влагате такъв драматизъм когато говорите за вижданията си за живота, очаквайки да докоснете и най-фината душа, и хората, които наистина се замислят за някои неща.
Освен това, момчето в главната роля прави впечатление по-скоро на изпаднал наркоман, отколкото на буден младеж.
И все пак актьорската игра беше що-годе на ниво за такъв филм, въпреки че имаше и такива "артисти", които бяха отишли там и изобщо не знаеха кво им се случва.
Глупаво е да коментираме качеството на звука при положение че там от значение е техниката, а тя е свързана с пари, с които едни 16-18 годишни хора не разполагат.

И сега след всички ужасни неща, които казах, искам да поздравя Юлиян Спасов за прекрасната инициатива, за това че гони мечтите си, че се е захванал с такова нещо и че е постигнал толкова добър резултат. Пожелавам му да продължава да се занимава с това и да се учи от опита си. Ще се радвам нещата, които написах по-горе да бъдат приети като "градивна критика", не като коментар от "комплексар", както е актуално да наричаме хората, които дават искреното си мнението.