
Първоначално написано от
WaterLilly
Вярно е, че ми беше трудно да гледам внимателно, просто защото ми беше скучно. Час и нещо нищо не се случва, някакъв тича нанякъде в съня си, показват с различни яки ефекти кадри от София и вкарват мисли за забързаното рутинно ежедневие, в което никой не се замисля, че е комерсиално безлично същество с промит от обществото мозък, в което нищо от него самото не е останало... Все неща, повтаряни и преповтаряни, изводи, до които всички сме достигнали.
Едната от гадните плачеше, точно това исках да кажа, но не се разбра дали защото "се е осъзнала явно" (да, наистина това непрекъснато се случва IRL) или защото не е получила това, което иска.
Другата от кифлите осъзна колко глупави са постъпките й (и това като предишното) и се извини.
Ако за теб беше реалистичен, за мен беше някаква изкуствена, изкривена представа за реалността.
И като във всеки друг филм, направен с цел да привлече внимание, освен всички изтъркани герои, вкарани за да може който и да гледа филма да си каже "Оу, да, аз съм точно такъв, сега вече ми е интересно да гледам", има и позитивен край, който да ни убеди, че нещата не са чааак толкова зле, колкото ги изкарваме.