Рада нарежда ученичките по чиновете и им дава последни наставления. Лицето
й е озарено от вълнения. Учителката чувства, че погледите са вперени в нея и губи
самообладание. Щом главният учител започва речта си, на нея й става по-леко. Тя с
радост забелязва отсъствието на Стефчов. Речта свършва и изпитът започва..
Неочаквано в залата влизат двама закъснели посетители. Учителката вижда, че
единият е Стефчов, който я смущава и плаши.
Кириак Стефчов приема предложението да изпитва по българска история.
Първото извикано девойче не отговоря на въпроса му. Второто и третото момиче
също не разбират какво ги пита Стефчов и се разплакват.
Рада стои като тресната, лицето й е бледо, а по челото й избиват едри капки
пот. Зрителите са слисани, само по лицето на Кириак се чете задоволство.
Тогава от публиката излиза Бойчо Огнянов. След като иска разрешение от
учителката, моли да извикат едно от изпитаните вече момичета. Той му задава
простичко въпроса на Стефчов и детето отговаря. Второто извикано девойче също
отговаря добре.
Рада от едно прехласване преминава в друго. Трогната до сълзи, тя гледа с
благодарност тоя човек, който й се е притекъл на помощ в такава тежка минута.
Третата изпитана ученичка е Райна. Тя трябва да каже кой цар е покръстил
българите и кой е написал българската азбука. Отговорите й предизвикват
одобрението на присъстващите.
По молба на чорбаджи Мичо, Огнянов изпитва и дъщеря му Събка. Момичето
отговаря правилно на въпроса кой ни е освободил от гръцко робство, но добавя също,
че от турско робство ще ни освободи руският цар Александър.
Цялата зала утихва след тези думи и погледите се насочват към Рада, която е
много смутена. Съчувствието на публиката към Огнянов и учителката охладнява, а
Стефчов отново издига глава и гледа победоносно. Той и още няколко души излизат
от залата, възмутени от отговорите на Събка. Скоро изпитът продължава и завършва
спокойно.
След като Огнянов се приближава до Рада на излизане, тя му благодари
сърдечно, а после не вижда никого от останалите, които се сбогуват с нея.