- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ревност
Какво мислите за ревността? Човек, който ревнува обича ли?
Пълна съм с психични отклонения, ама до едно си ги обичам ! ♥ :P
В началото на една връзка,когато не е спечелено доверието се появява ревността..тя е признак, че даденият човек не иска да изгуби половинката си или пък да го дели с друг,а ако не е предизникана е ненужна![]()
Според мен човек, който ревнува обича, но се страхува твърде много да не загуби партньора си. Колкото до ревността - когато е в големи количества може да погуби една връзка![]()
Because everytime when I close my eyes... I'm with you - Only with you!
Ревноста е част от връзката.Човек, който ревнува - обича.![]()
Да, обича. Работата е там,че се притеснява от конкуренция или разбиване на връзката.
Всяко нещо в живота се заплаща - с кръв, с пот, със сълзи, с лични жертви.Затова не завиждай, не знаеш кой с какво е платил!
Винаги съм мислила над това. Ревността е признак на любов/обич? Признак на страх от загубата на половинката си? Или признак на недоверие (все повече се убеждавам, че е това).![]()
For you![]()
Skillet - Never Surrender
I miss you...
"Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
За мен ревноста е признак на ниско само4уствие,не на оби4....
Според мен, колкото и доверие да имаш на някой, ако го обичаш истински, винаги ще го ревнуваш..![]()
След бури - мир и тишина,
след нощ - безбрежна светлина.
Над равноширнатия път
лучите вихрен танц въртят -
път царствен царствено поел,
високо плува горд орел.
...
Утро - Димчо Дебелянов
според мен ревността не е обич в никакъв случай..да-можеш да ревнуваш човека,когото обичаш....но ако ревнуваш не означава непременно,че обичаш![]()
това което ме боли най-много е,че бях толкова близо...
имах толкова много да ти кажа...и гледах как си отиваш..
От мен да знаете,че ревността е пагубна за една връзка![]()
![]()
![]()
Пеперудата не пита цветето: „Друг целувал ли те е вече?”. И цветето не пита: „Задиряла ли си друго цвете?”
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
напълно съм съгласна.Първоначално написано от Take_That
![]()
Ревността е страх от превъзходството на друг човек. Тези които ревнуват искат да бъдат обичани.
Хора много , Човеци малко !
Всеки ревнува когато обича... ако не ти пука няма да ревнуваш ... но понякога ревността е в много големи количества и от там идва проблема... защо ли... ами защото човек се страхува да не му отнемат това което мисли за свое и което обича... Не мисля че ревността е признак на недоверие защото човек ревнува когато се почуства застрашен... Например приятелката ми има доверие и съм сигурен в това но ме ревнува и то многоооо и то от други момичета... това значи ли че ми няма доверие.. нЕ просто я е страх да не ме загуби.. Според мен колкото повече обичаш някой толкова повече го ревнуваш само че при някои си личи от километри а други успяват да си прикрият ревността
There is no right or wrong, only fun or boring
Между другото... това е много точно казано.Първоначално написано от rebeccaa
For you![]()
Skillet - Never Surrender
I miss you...
"Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Да ревнуваш значи да ти пука.Мога само това да кажа, защото съм адски ревнива. Знам, че не е никак хубаво, ама никак, но просто съм такава и .. опитвам се да променя това, но не се получава.
![]()
I'm inlove with a criminal...
Първоначално написано от DarknessAngel
Аз не ревнувам! Под достойнството на моя силен мъжки характер е. Ако не ме оценява подобаващо, е свободна да напусне връзката ни.![]()
Аз винаги ревнувам по малко.. В умерени дози да, но една връзка не може да се гради на ревност.. като да строиш къща на пясъчни основи е.
Е то ревността е типично човешко чувство, така че е обвързана с другите тъй или инак...тоест е проявление на обичта...по някакъв си огледално-изкривен начин.
В момента, в който нещата излезнат извън контрол обаче връзката започва да се руши стабилно, защото постоянните сценки костват МНОГО нерви и водят до тотално писване и желание за отебаване.
Интересно е като се срещнат два МНОГО ревниви партньора![]()
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Това със сценките е много тъпо. ((:Първоначално написано от ScionOfStorm
Винаги броя до 500 преди да реша да му откъсна главата.![]()
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
![]()
той към 400 ако не се е усетил си заслужава откъсването :Р
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Ревност в малки дози може да се окаже дори полезно за връзката.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
това е най-ненужното нещо според мен! ако ревнуваш половинката си или не те кара да се чувстваш достатъчно обичан или и нямаш доверие... за какви взаимоотношения и любов говорим тогава ? но ако страничен дразнител ти създава някакви проблеми това не е повод да ревнуваш любимия си, а да покажеш на въпросния/ната кой с кого е![]()
иначе се сещам едно стихотворение на дамянов![]()
РЕВНОСТ
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим. Прости!
Дори не те и забелязвах,
че съще ствуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя,
и да се влюбя... тъкмо в теб.
До днес. Но днес, незнайно как тъй,
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори,
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзрях аз...
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те изгубя? -
си викнах сам във адски страх.
Нима?!... Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг!
благодаря ви за коментарите!![]()
Пълна съм с психични отклонения, ама до едно си ги обичам ! ♥ :P