- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Чувствали ли сте се ненужни?
да,много пъти..
Субтитри искам, за да разбера дали светът се върти около мен и теб![]()
Да, когато чувствах, че живея в сянката на тази преди мен... Беше ужасно и продължи ужасно дълго време. Не мисля, че го превъзмогнах, просто спря да се отнася към мен по този начин.
А когато съм с приятели, понякога се чувствам някак... излишна. Ако се разлигавят и не съм в настроение се сдухвам тотално.
Но това са временни състояния, отминават![]()
Оставих дните да се нижат... (не че има какво друго да се направиВ един момент просто желанието за живот се връща.
I`m your harlotry, baby..
Only yours, only now [mm]
Да, понякога наистина се чувствам така, когато съм прецакала нещо или ми е тъпо по някаква причина...
Лошото е, че имам склонността да се затварям в себе си в такива моменти и да отбягвам всичко дишащо. В такива моменти обикновено слушам депресарски песни и рева като крава (с което изобщо не се гордея)...
Обикновено ми минава за ден-два, но понякога изпадам в депресия или нещо такова и цялата история продължава около седмица - две.
"Времето лекува всичко, времето го отнася и накрая има само мрак. Понякога откриваме други в мрака и понякога отново ги губим" - С. Кинг
*
"Когато човек има цел, просто трябва да го прави и лошо, ако го боли" - С. Кинг
*
"...each new stage in life, each new level of maturity attained, also marks a kind of small death, the loss of a little person no less loved."
Аз имам същите склонности с още малко добавки, които ме правят на парцал.Първоначално написано от Eliii
А още по-лошото е, че не ми минава до седмици-две...
Чувствала съм се така преди, в гореописаното състояние прекарах три месеца (цялото лято), сега отчасти е същото, но сякаш... как да кажа, е в по-ранен етап и едва ли ще позволя да се задъблочи. Но сега е различно, мислите и състоянието е провокирано някак от... състрадание, или не знам точно какво.
Темата я написх с друга цел. Едно познато момче ме провокира. Ника на скайп му беше сменен на "Ненужен", което ме подтикна към тези мисли.
В предишните си постове казах какво би накарало мен да се чувствам така, но при него беше различно. Има приятели, има родители, има всичко... сякаш, и въпреки това чувството е в него. Не знам на какво се дължи. Не мога да помогна без да знам къде е проблема. Явно е моментно... Тук чета, че със или без причина, често или рядко, всеки се чувства така. Склонна съм да го приема за нормално... за сега.
For you![]()
Skillet - Never Surrender
I miss you...
"Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
В момента се чувствам така.Скъсах с приятеля ми и малко след това едната ми най-добра приятелка си хвана гадже и започнах да излизам рядко с тях,защото се чувствха излишна.Другата пък си има сериозен приятел от почти 4 години,с тях излизам още по-рядко.И общо взето .. липсата на бившия ми и това,че останалите си имат някого,а аз не ... някак ме отдалечи от всички.
и най - съвършенния човек би се чувствал ненужен поне веднъж през живота си..
по темата - да ,може да се каже
Да,чувствала съм се така и мисля,че всеки човек е имал такива моменти.Гледам просто да са по-малко тия случаи![]()
Да .. даже в момента се чуствам така ..
ии .. дори не мога да си спомня за всичко онова щото не се сдържам и се разплаквам ..
а като се сетя, че в такова състояние трябва да ходя и на даскало..![]()
Чувствала съм се ненужна, непотребна, незначеща нищо за никой. Повечето пъти се е дължало на малко хормони от моя страна и на някое друго обстоятелство, може би леко мое втълпяване. Не обвинявам близките си, че се е получило така, не те са виновни, а моето настроение по-скоро. В такъв момент се затварям в себе си и общо взето всичко така остава, рядко искам да говоря за проблемите си, за слабостта си, за несигурността в мен. Сама се оправям с положението и не намесвам другите в проблемите ми.
Да, даже доста често. Понякога от най-малкото нещо ми иде да се разплача, а дори нямам свестни причини - сякаш сама си измислям проблемиДори не знам защо се случва. Но се оправям. Усамотявам се, слшам музика или правя нещо приятно (:
И след такива моменти се променям, но нали човек непрекъснато трябва да израства ?
Тъпа възраст. -.-
В момента се чуствам отблъснат. Sad-нат съм Q.Q
ACϟDC
Да ти кажа - и след тази възраст, пак може да се случи момент, в който да се почувстваш ненужен. Просто причините са малко по-другиПървоначално написано от purpledawn
![]()
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last