Чувствала съм се и така, няколко пъти.
Веднъж помня, трябваше да организираме тържество по случай рожден ден на една от племеничките. Всички се суетяха и правеха нещо. Аз се бутах при всеки да му помагам, но никой не се нуждаеше от моята помощ. Тогава седнах отстрани и за няколко минути се чувствах напълно непотребна. Тогава никой не искаше моята помощ и никой не се нуждаеше от мен. След няколко минути, сърцераздирателни мисли, взех, че си намерих работа, за която не ми бяха нужни другите.
И от тогава, винаги, когато се почувствам така, се сещам, че мога и сама. А щом имам себе си, едва ли някога ще се почувствам самотна