Най-вероятно в мен е вината,или сам се навивам.
Но не знам защо,все с какички се хващам,и хващам се аз,пасваме си,целувки,прегръдки и какво ли не,но всъщност осъзнавам че немога да бъда с нея защото просто не мога да й дам това което тя иска,и въпреки че го знам,все си мисля че някак нещата могат да се оправят,но не могат...
И Когато знам това нещо,постоянно съм нервен,много пуша,на училище не мога да слушам и гледам никой,даскалката предава урок,гледам точно в нея,а всъщност не я виждам,аз не съм там,аз съм някъде другаде,изобщо не я чувам,чувам друг глас....
Приятелите ми говорят,а аз изобщо не ги чувам,не виждам ..... трябва да ме сръчкат че да се осъзная,и да стъпя на земята...И постянно мисля,защо,защо се отдръпвам от приятелите и близките защо ? Заради нея ? Да,това би било възможно ако имах някакъв шанс с нея,дори и минимален....
Почти със всички се държа зле,дори и с най-близките ми хора не мога да се позная това не съм аз,аз съм при нея,но само в мислите....
Всичко се обърква,тръгвам да играя покер,слагам чиповете на масата,и всъщност си мисля за нея,поглеждам картите,виждам нея,замислям се за момент какво да направя,но в този момент не мисля какъв ход да направя,а мисля за нея....и така губя пари,троша нерви,със всички се карам,пуша като издънена печка...
В училище работите не вървят,постоянно се карам с учителите,класната неска говори с мен,казва немогат да те познаят учителите,ти си един от най-добрите ученици,а се държиш като двойкаджия....не слушам в час,защото просто не ги чувам аз съм някъде из мислите....не пиша,защото вместо химикал,чувставам ръката и ....
Не се оплаквам знам че нямам шанс,от други класи сме,исках да споделя чувството наречено "Влюбване/Харесване"

Благодаря на тези който си направиха труда да го прочетат