- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Светът през моите очи
За да промениш света, първо трябва ти самия да си повярваш, след това някой друг и т.н. Да станете голямо движение, което да наложи влиянието си и в идеите на което много хора да открият техните мирогледи и надеждата за кардинална промяна. Но дори да се случи тази промяна, тя едва ли ще бъде желана от всеки и най-накрая ще се получи пак едно общество, в което най-влиятелните хора ще представляват олигархията, която управлява за добро или не. Пример е филмът Aeon Flux.
Audio ergo sum
Надявам се да не ми се обиди някой и с това си мнение не искам да подложа на съмнение нито желанието, нито способностите на автора на темата да разсъждава върху глобални въпроси, но...
... едни хора преди едно време казали - чукча писател, чукча не читател. И далеч не-язвителното ( поне не му е такава целта де.. ) ми мнение иска да каже, че философски спорове и размишления по всички тези въпроси има от дълбока древност и преоткриването на подобен род размишления е лично, т.е. интимно преживяване. Четейки трудовете на тези хора ние се съгласяваме или не се съгласяваме с тях. Комбинираме или разбиваме техните теории и фикции, а когато си поставим въпроси от различно естество - тип "смисъл на живота" или "кой съм аз и къде се намирам" забиваме в пета глуха, както казват на по-прост народен език хората.
Ще ви върна към едно мнение :
Тук Raybeez е изразил една позиция, принадлежаща освен на него самия, но и на определена философска школа. И той е прав. В определени аспекти. Глобално погледнато отговори на подобен род въпроси като "Мога ли да променя света" има много, т.е. повече от един са.Да, човек може да промени света, макар и да не е по начина, който си представят повечето хора. Всъщност всяко едно наше действие или бездействие влияе на света около нас, предизвиквайки верига от решения/действия/бездействия, които влияят и по-глобално. Не е задължително, да си направил голямо откритие или името ти да бъде написано в учебниците, да кръщават булеварди и улици на твое име, за да си променил нещо. хехехехе...
Идеята ми е, че не можем да съдим никого за това, което мисли по този въпрос, защото той взима това си становище благорание на и най-вече на ОСНОВАТА на своите възгледи. ( на това по какъв начин гледа на заобикалящото го битие )
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.
^
Това ми беше идеята : )
Да видя различни гледки. Да видя през очилата на другите.
Когато променяш собствената си Вселена, малко или много ти променяш света, малко или много влияеш на хората, които те заобикалят. И като по верига промяната започва. Тя е около нас постоянно. Само че има твърде много интереси, твърде много желания, а няма как да има има твърде много промени, нали? Тук говорим за кардиналните промени на статуквото. И те вече се случват, реалност са и малкият човек пък е изолиран от тях, тъй като няма достатъчно власт.
Но ние винаги можем да изчистим градинката пред дома, да нахраним гладуващ, да работим в името на кауза. И ето - светът се променя.
Двете са напълно равни.Първоначално написано от realantisocial
Докажи. Моят довод е лингвистичен, но може да бъде и далеч по-рационален. А твоят е безумен от всякаква гледна точка.Двете са напълно равни.
Бягаш от себе си - бягаш цял живот.
Бавно превръщаш се - превръщаш се в робот.
Ментално деформиран - черупка без душа.
Животът си в клетка наричаш свобода.
Рисуваш картини с затворени очи.
Живееш своя свят с розови мечти
Ментално деформиран - черупка без душа
Измамната реалност те води в пропастта.