Отговор в тема
Здравейте, преди си спомням че можеше да се пита за сваляне от помагало. Извинете ме ако вече не е разрешено.
Искам да попитам може ли някой да ми изтегли това или нещо по тази тема: Войната в Босна и Херцеговина?
sladurana ето ти темата: ЕЛИН ПЕЛИН - „ПО ЖЪТВА”
Според литературния критик Петър Пондев: „Когато Елин Пелин изобразява труда на селянина, ние имаме чувството, че писателят ни въвежда в светилището на живота - там, където човек с двете си ръце извършва обредите на миросътворението.”
В известния Елин-Пелинов разказ „По жътва” художествен фон за разгръщане на основното събитие е красивата българска природа. Пред погледа на читателя се изправя безкрайният хоризонт на равното Софийско поле, където „кипи” неуморен труд при прибиране на реколтата. Настроението на работливите селяни е празнично. Усилията им са богато възнаградени. Радост изпълва душите на „морните работници” ; „От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори.”
Най-голямата ценност за българския селянин са неговите „златни ниви” - обещание за богата жътва, вдъхновение и надежда за по-добър живот. Израснал на село, писателят добре познава неразривната връзка между земята и полските труженици.
Още от самото начало на разказа се загатва за нещо тревожно, въпреки обзелото хората радостно настроение. Епитетът в словосъчетанието „усилна жътва” изпълва читателя с безпокойство. Лятната горещина е представена като „страшна жега”. Метафоричният израз: „свило се е синьо небе и сипе огън и жар”, засилва усещането за тревога. „Адска мараня” трепери над полето, а небето се издига високо и „сипе огън и жар", само птиците могат да отлетят до „хладните усои”.
Постепенно се внушава предчувствието за нещо страшно: „полето аха ще пламне в по-жар". Слънцето е „огнено и немилостиво”, жегата е непоносима. Труден и напрегнат е жи-вотът на селянина, но той работи без почивка, до последни сили: „Пот се сипе от челата, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака... ” Богатата реколта трябва да се прибере, а тази мисъл изпълва стопаните на земята със сили и благодарност. Обнадеждени, те работят неуморно: „Бог ни помага! Нека работим, нека работим! ” Кратките възклицателни възгласи звучат като благодарност за Божията щедрост и като обещание пред Бога, че с ново усилие ще успеят да съберат богатите плодове на своя труд.
Душата на селянина изживява своя светъл празник. В „усилното време, под адския слънчев пек”, „над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата като благодарствени молитви”. Чрез песните хората общуват помежду си, трудът им става по-лек, укрепва надеждата им. В тази „песен млада, волна, широка като полето” звучат посланията на любовта.
Пенкиният глас достига до левент Никола, който „през море” би го познал -„висок, звън-лив и треперящ”. Песента на Пенка - „закачлива и обична”, е едно прекрасно и вълнуващо послание: „Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо. ” Песента е израз на обич и нежност, на радост и надежда. Обичта между Пенка и Никола е искрена и чиста. Тя вълнува и радва сякаш всички жътвари. „Екливи и ободрителни смехове” отговарят на възторжения възглас на Никола „Еее-ех! ”. Надвили умората, селяните с радост работят: „...и заехтя полето пак от смях и песни." Противопоставителният съюз „но” поставя началото на рязък емоционален поврат в повествованието. Краткотрайни са радостта и надеждата. „Грозната вест", че „ Пенка примряла от жега ”, покъртва сърцата на селяните. Хората страдат. Те са заедно и в радостта, и в мъката: „Град да бе паднал, не би тъй убил сърцата. ” Смъртта на Пенка -„селско дете обичливо”, е истинска трагедия, по-страшна и от най-голямото бедствие. Никола, „ изумен и отчаян”, пада „разбит до студеното й мъртво тяло”, жътварите - „плахи и тъжни", са „ужасени" от нещастието. Ужас и болка сковава душите на всички пред непоносимата гледка: „Край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка - селско дете обичливо.” В едната си ръка тя продължава да държи сърп, а в другата - ръкойка житни класове. До последния си дъх Пенка старателно е прибирала житото. Животът й е покосен внезапно, за Никола е свършила радостта завинаги:
- Пенке, моя радост, моя песен!
Във финалната картина „слънцето все тъй жестоко и силно” пече, но полето е пусто. Класовете са „златни”, но „се ронеха и горяха самотни”. Безутешна е мъката на селяните: „Полето празнуваше тъжен празник”- смъртта на Пенка.
В разказа „По жътва” Елин Пелин изобразява живота на хората от село, изпълнен с усилен и неуморен труд, с радостни и тъжни мигове, с нежна обич и непосилна мъка. Бо-гатата емоционалност и въздейственост на художественото слово придава искреност на повествованието. Читателите съпреживяват един миг от трудовия делник на българина, усещат уважението и непресъхващата любов на автора към българския селянин.
ЕЛИН ПЕЛИН - „ПО ЖЪТВА”
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи.
Сюжетът в „По жътва” е опростен – слънчев удар убива „обичливо” селско момиче в равното Софийско поле.
Както в повечето си творби, така и в тази случката е изобразена на фона на природата. Началната картина създава тягостно настроение. То идва от усещането за безкрайност. Безкрайно е пространството: „От край до край, докъдето ти око види, се люлеят златни ниви”. Времето сякаш е спряло и се и се усеща жаркото слънце, жегата и колко е „тежко и душно”. Авторът използва контраста на непоносимата адска жега в полето и хладните усои, които са някъде там в далечината на горите.
Трудът на българина осмисля живота му. Той е негова радост и щастие, надежда съдба. В началото на разказа виждаме картина на трудовия селски празник – жътвата. Виждаме „златни ниви” и „морни работници” се трудят неуморно от тъмни зори. Годината е богата и плодородна и окуражен от щедростта на Бога селянина се моли „Бог ни помага! Нека работим, нека работим!”. Неуморните работници изразяват радостта си и признателността си в „песен млада, волна, широка като полето, света като любовта”.
Песента има свое особено място в творбата. Тя придава на повествованието лирическа тоналност, сякаш да разведри тягостната атмосфера. Под „адския слънчев пек” песента дава надежда и сили. Тя е таен знак за трепетите на душите, за любовта на двамата млади – Пенка и Никола. За него авторът казва, че е левент т. е. юнак и хубавец, а Пенка е „селско дете обичливо”. Нейната душа е чиста и нежна като песента й. Жътвата ще свърши, но любовта ще остане. Песента живее свой живот, като израз на любовта и красотата в света на селяните.
Героите в разказа са малко на брой и няма развитие на образите. На малка нива Никола, старата му майка и малка сестрица жънат. Сестра му го задява дали може да разпознае гласа на своята любима и той се вслушва в песните. Никола не се обижда на закачката, а я използва да съобщи нещо много важно на майка си „Майко, я си почини и ги послушай! Ако схванеш Пенкиния глас, да знаеш, че наистина снаха ще та стане”. Отношенията помежду им са топли и сърдечни, изпълнени с доброта. Когато песента на Пенка му изпраща мили думи Никола възторжено се провиква „Еее-ех!”. Съселяните с радост споделят неговите чувства и „ободрителни смехове му отговориха”. Елин Пелин не бърза да рисува образа на Пенка. Първо я нарича „селско дете обичливо”. Като селско дете тя притежава най-добрите човешки качества – трудолюбие, доброта и скромност, а е обичливо, защото душата й е прекрасна и селяните я обичат и уважават. Външния й портрет е нарисуван, когато тя е примряла от жега „бяла пребрадка”, „гъсти ресници”, „бялата й гушка” и „хубавото й лице”. Смъртта още не е погубила красотата на момичето. Образът на Пенка се разкрива най-вече чрез обичта на другите към нея.
Щастливите мигове в живота на селянина бързо отминават с „грозната вест”, надеждата и радостта са заменени със скръб и страдание. Накъсаните кратки изречения: „Боже!”, „Пак жертва!”, изразяват мъката и болката на работниците. Много беди сполетяват селянина през годината, но смъртта на крехката селска рожба е по-страшна от природна стихия или бедствие. Слънчев удар убива жизнерадостното момиче. Вестта разбива сърцата на селяните и те се молят „Боже, дано лъжа бъде!”, но молитвите им не стигат до Бога. Всички селяни се отиват на Пенкината нива. Никола „изумен, отчаян” отива до тялото й. Искрата на любовта пламнала в сърцето му е вече завинаги угаснала.
Трудът и радостния, щастлив ден се превръщат в празнуване на „тъжен празник”. Тъжна и тягостна е картината на опустялото поле в най-усилната жътва „златни класове се ронеха и горяха самотни”. Пречупена е вярата и сломена е надеждата, в душите на хората има само непоносима мъка.
Според народната вяра за жертва на Бога се принася най-свидното. А тук Бог сам взема жертвата си – Пенка. Това е откупа за добрата реколта. Може би затова на лицето й не е изписан ужасът от смъртта.
Символиката в разказа откриваме чрез слънцето, жътвата и песента. Слънцето дарява живот, също така и отнема живот. То взема като жертва не един обикновен селянин, а най-обичаното дете в селото. Жътвата символизира смъртта. По време на жътва се заражда любовта на Пенка и Никола и по време на жътва тя умира. Песента е символ на речта.
ЕЛИН ПЕЛИН - „ПО ЖЪТВА”
Реалист с многостранен поглед към живота, Елин Пелин сякаш пише своите малки разкази в съответствие с героите си - малките и незабележими хора от народа. Но в неговите малки разкази, посветени на тези дребни и неизвестни хора, преливат всички цветове на човешките чувства, бушуват страсти, които ни напомнят неспирното движение на вълните в морската шир. Това са мигове от вълненията на необятната народна душа, която и чрез тези мигове, въплътени в съдбата на отделния човек, не престава да ни внушава своето богатство и величие.
Но в тези, сякаш с нищо незабележими личности, Елин Пелин вижда най-големите добродетели, които може да има човек. На първо място трудолюбието. С него се започва изграждането на българския национален характер. Това е може би най- типичната черта у българския селянин и Елин Пелин, сам роден и израсъл на село, рисува картините на тежък труд като истински живописец. Описанието на трудовия процес при него се отличава значително от това на други писатели. Хлябът за българина е нещо свещено. Свещено е и полето, защото там се ражда хлябът. Природата често подлага труда и самия живот на човека на изпитания: „Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му лъчи не пъдят от полето работливите селяци”.
Неуморно жънат те и трупат златни снопи – „Пот се сипе от челата им, душата без сила остава, няма почивка. Узрялото жито не чака.”
На фона на тази най-ценна българска черта Елин Пелин показал другите, които дооформят националния облик на българина с неговото жизнелюбие и одухотвореност. Съвсем не е случайно , че на фона на усилния труд ,свързан с прибирането на реколтата, Елин Пелин разкрива любовта между Пенка и Никола. Тези млади хора чрез песента изливат своя копнеж за взаимно щастие.
Песента бавно и красиво се лее над „равното софийско поле”. Хармония от чувства, събрала в себе си радостта от труда, мъката на бедняка, ужаса и горестта на хората. Пеят бедни и щастливи, пеят измъчени и весели, пеят хора, видели и трудното, и красивото на живота. Независимо от всичко , в радост и мъка, песента е с тях. Носи се над необятната, огряна от слънцето земя и стига до нас – нежна, тайнствена и желана, възхвала на доброто, на радостта или отражение на човешката мъка. Онеправдани, бедни, страдащи са нейните създатели, но всички те са съхранили в себе си едно светло кътче непокътнато, неподвластно на унищожението. Доброта, любов и благородство – ето тяхното завещание.
Но изведнъж песента секва, всичко притихва, идва момчето с черната вест – „Пенка примряла от жега”. В душата на Никола радостта и щастието чезнат. Чрез кратките възклицателни изречения Елин Пелин ясно и точно описва напрежението и ужаса от смъртта: „Пак жертва!”
Вървейки до нивата на Пенка, Никола тайно се надява, това, което казват, да е лъжа. Всичко пред погледа му чернее. Мъка изпълва душата му. Всички се затичват - „плахи и тъжни” - след Никола. Скръбта е голяма. Но новината не е лъжа - „край златен сноп бе паднала възнак, като с куршум ударена, Пенка - селско дете обичливо”. Отново красива, млада и нежна, Пенка е пред нас, но вече мъртва. Тя, която допреди малко, със своите закачливи песни, ободрява всички и радва сърцето на Никола, сега лежи, все така чиста, он безжизнена на земята. Сега вече всичко е тъмно и мрачно пред очите на влюбения момък, пълни със сълзи:
- Пенке, моя радост, моя песен!
Гласът му се сподави в ридания.
Като камък в сърцето на Никола остава тази мъка, тази загуба, на едно красиво девойче, заради което „на другия ден из нивите се не мяркаха работници”. Но слънцето сега не грее приветливо, а пече „жестоко и силно”. С тези силни думи Елин Пелин изразява ненавистта и омразата си към стихията на природата – горещото време - която не пощадява никого, дори и обичната на всички Пенка.
В суровото изображение на селото Елин Пелин показа разрушителните сили на страданието. Но той внушава едновременно с това колко големи са нравствените и духовни сили на човека, който и при най- грозните беди, и при най-отмъстителните пориви на гнева държи широко отворено сърцето си за радостта. В труда и в неговата животворяща сила Елин Пелин разкрива вечните извори на младостта, любовта и благородството на духа.
безплатно сваляне по 5 пъти на ден-http://pomagalo.69mp3.eu/Първоначално написано от NikeX
Едно огромно благодаря.безплатно сваляне по 5 пъти на ден-http://pomagalo.69mp3.eu/
Трябва ми ЛИС на тема Човекът м/у любовта и омразата,м/у отмъщението и дълга в разказа ,,Дервишово семе'' спешно е
Лис на тема Жената в "Жена"-обикновена и необикновена*спешно
ЛИС на тема Човекът и природата в "В един есенен ден по шосето"
здравейте , търся анализ на стихотворението "Пръстен с опал" на Пейо Яворов
незнам дали тука е мястото да пиша за това което искам но рискувам .. така може ли да ми напишите правилата за писане на Класическа автобиография и правила за CV( сиви ) .. тоест въпросите и останалите неща, че искат и двете неща
Спешно ми трябва есе на тема:"В какъв смисъл правата на човека са свързани със защита правата на животните".Ако можете помогнете!
трябва ми спешно есе на тема Искам ли да съм хипи? мерси предварително
Mindstorm виж дали това ще ти свърши работа:
ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ - „В ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО”
ХУМАНИЗМЪТ - НРАВСТВЕНА СЪЩНОСТ НА ПОВЕСТВОВАНИЕТО
Хуманизмът на Павел Вежинов е нравствена същност на художествено¬то повествование в неговия разказ „В един есенен ден по шосето”. Фан¬тастичното събитие провокира фило¬софския размисъл на автора за човека и смисъла на неговия живот. За писа¬теля много по-важен е вътрешният мо¬нолог на разказвача, отколкото диало¬гът, който поставя художествения проб¬лем, очертава различни позиции, но не движи сюжетното действие. С изо¬стрен интерес Павел Вежинов следи по¬ведението на персонажите, срещнали се уж съвсем случайно, а в действител¬ност съвсем съзнателно (поне от стра¬на на извънземния жител). Последова¬телно, целенасочено и аргументирано е проследен изначалният човешки стремеж към непознатото и неоткри¬тото - не само на този земен и несъ¬вършен свят, но и в неразгаданата „да¬лечна разсеяна в черния мрак галакти¬ка”, за която напомня рентгеновата снимка в ръката на доктор Веселинов още в началото на разказа.
Неслучайно Павел Вежинов избира за разказвач в произведението си герой от големия град. Точно чрез него много по-задълбочено може да се разкрие дехуманизацията на съвременното общест¬во, търсещо път към света чрез разума, а не чрез чувствата. Недвусмислено в репликата на пришълеца относно него¬вата нравствена същност, в която „има много повече разум и по-малко чувства”, се крие упрек към земните обитатели, длъжни да постигнат истинското позна¬ние и по пътя на сърцето. Към всеки един съвременник е ориентирано него¬вото предупреждение: „Вие сами тряб¬ва да постигнете своите знания... И със свои собствени сили да изминете пътя. Защо не можете да си представите, че точно това е смисълът на земното чо¬вешко съществуване? ”
Усилията на писателя са насочени главно към мислите, а не към чувства¬та на неговите герои, за да провокира читателя да съпостави действията им в контекста на течащото време. От ед¬ната страна стои човекът с неговите грижи и тревоги за бъдещето на прия¬теля: „Защо поне не ни помогнете в страданията, за които не сме винов¬ни?... Спасете ни поне от рака... Или туберкулозата... ”, а от другата страна е безпристрастният поглед на по-знае¬щия и по-можещия: „Вие трябва сами да изживеете кризата. Ако изкуствено ви попречим, вие няма да придобиете имунитет и следния път ще загинете от още по-страшна катастрофа. ” Те се срещат в нравственото пространство на избора, направен по съвест в името на живота.
Чрез диалога между разказвача и ас¬тронавта могат да се разберат и осмис¬лят причините за дехуманизацията на обществото. Раздвоени по своему -въпреки знанията, които притежават, двамата герои се изправят пред диле¬мата не просто за смисъла на човеш¬кото съществуване, но и за бъдещето на цивилизацията. Не са достатъчни вътрешните предчувствия или изостре¬ните сетива за човека и неговите нуж¬ди, за да се разрешат най-сложните проблеми на времето. Затова още на¬чалната картина на произведението с болезнено пронизващата белота на болничната стая поглъща всички цве¬тове на живота. Това психологично настроение има свое художествено от¬ражение в природата. Дъждът навън поднася гумите на колата и води чове¬ка към вътрешните му светове, към смисъла на живота. Вътрешният мо¬нолог предполага искреност и многостранност при изясняването на проб¬лемите, но като че ли нищо не би мог¬ло да се промени без срещата на раз¬казвача в есенния дъждовен ден с пе¬шеходеца, останал сух. Той очаква да се озове в пространство, ненаселено от човешки гласове и страсти. Точно там могат да се начертаят и прогнози¬те за бъдещето на Вселената - макар и чрез иронично-метафоричния подтекст на думите, изречени от извънзем¬ния: „Ако възможностите... наистина се комбинират, би трябвало да съществу¬ва и такава комбинация - една галак¬тика седна човешка цивилизация”. А то¬ва все още е непостижимо за разума на човека в дехуманизиращото се об¬щество.
За бъдещето на човечеството може да мисли и да се тревожи само нравст¬вената личност, която сама е изпитала болките и провокациите на обществе¬ните отношения. Макар и неназован поименно, разказвачът в „В един есе¬нен ден по шосето” е човек на дви¬жението и промяната. Главният герой се налага като човек на риска. Доста¬тъчно е да се споменат само няколко факта, за да се разбере, че той често действа спонтанно, импулсивно (кач¬ва се на колата с изтрити гуми в дъж¬довно време; взема случаен човек от пътя и започва с него разговор, преди да го въведе във вилата си; настойчиво търси помощ от този непознат, който неколкократно го озадачава с поведе¬нието си). Не само като приятел на чо¬век, за когото като че ли няма никак надежда за живот, но и като мислеща личност той би желал да срещне раз¬биране. Неговият зов за помощ идва като „спасителна мисъл”: „Тогава помог¬нете поне на моя приятел... Съгласете се, но един-единствен случай на намеса съвсем не може да промени историчес¬кия път на човешкото развитие” Пришълецът като.представител на друга цивилизация е въведен в сюжет¬ното пространство на произведение¬то с определена цел. Чрез неговите ду¬ми и поведение авторът отправя недвусмислено предупреждение към възприемателя за себевглеждане. Много важно е всеки човек да се за¬мисли върху начина си на живот и по¬ведение, за да разбере, че истинското съвършенство е все още далеч. Необходимо е да се търси път във всяка критична ситуация. Вярно е, че невинаги има изход, но всяка възможност - дори и най-малката - трябва да бъ¬де използвана със съзнанието, че уси¬лието в името на доброто един ден ще бъде възнаградено. Така, без да бъде всесилен, човек би могъл да се опита поне да бъде добронамерен.
Героите на Павел Вежинов неслучайно се срещат през есента. Това е се¬зонът на зрелостта, когато човек смя¬та, че вече е преживял всичко, което е трябвало да му се случи, и вероятно е минал всички пътища, които е тряб¬вало да извърви. Добрите изненади в края на този път са колкото очаквани, толкова и неприятни, защото повторителността на движението най-сетне има своя резултат.
Разговорът между героите внуша¬ва представата за силата на жизне¬ния път, който може да победи хлад¬ния разум чрез чувствата. Показател¬но е неочакваното оздравяване на неизлечимо болния приятел, готов вече да поеме по пътя на надеждата с вяра в човешките възможности.
Разказът на Павел Вежинов „В един есенен ден по шосето” е твор¬ба за взаимопомощта в името на чо¬вечността. Макар че силите и въз¬можностите на земните жители са ог¬раничени, винаги трябва да се тър¬сят пътища за победата на доброто. Защото щастието не се постига лес¬но, а в борба с мизантропията и не-отзивчивостта, с песимизма и прими¬рението. В този смисъл доста проти¬воречиви могат да бъдат чувствата, изпитвани от читателя, към извънземния, който съвсем убедено изрича думите: „А естествено, аз ня¬мам правото да бъда и виновен”, ко¬гато мотивира отказа си да помогне на болния приятел. Съчувствието към несвободната личност се съчетава с възхищение и уважение към мисле¬щия индивид, който все пак помага на болния човек, защото конкрет¬ното човешко страдание го прави по-отзивчив към болките на земните жители. И ако разказвачът още в са¬мото начало е убеден, че можещият трябва да помогне на по-малко мо¬жещия, в края на произведението за всички става ясно, че човек трябва да положи усилия да си помогне сам, преди да се примири със смър¬тната си същност. И дори когато се знае, че човек не може да постигне всичко сам, ако не потърси подкре¬пата на себеподобните си, то поне става ясно, че без приятелството чо¬вечеството ще загине.
Чрез пришълеца Павел Вежинов ут¬върждава своето хуманистично раз¬биране за необходимостта от едино¬действие в целия свят. Неговата на¬меса за излекуването на неизлечимо болния приятел е своеобразна от¬стъпка пред разказвача заради чувс¬твата му. И най-важното - иска да помогне на един заради спасяването на цялата човешка цивилизация. Срещнал героите в момент на изпи¬тание, авторът всъщност иска не прос¬то да разкрие техните характери, а да покаже пътищата за изостряне на сетивата им. Чрез поставянето на го¬лемите въпроси за човешкото битие на фона на една безлична обстанов¬ка, лишена от уюта на истинския дом, Павел Вежинов посочва бъдещето на човечеството, което все по-малко ще се интересува от ставащото вън от су¬бективния свят на индивида. Така ди¬алогът се превръща в път към позна¬нието, минаващо през риска и опи¬та, през приятелството и отчуждени¬ето, през вътрешния монолог и кон¬кретното поведение.
Под въздействието на големите разстояния в града (и в прекия, и в преносния смисъл на думата), чове¬кът като че ли все повече се затваря в себе си и е склонен да проявява почти всекидневно егоизма или фи¬лантропията си, а не истинския ху¬манизъм. Повикът на писателя за по¬вече сърдечност в общуването се превръща в подсъзнателен стремеж към вършене на добро. И макар че са използвани фантастични елемен¬ти, те не са по-различни от ставащо¬то в реалния живот (погрешна диаг¬ноза, преминаване на кризата, мо¬ментно заспиване на волана, несъз¬нателно запалване на лампата, вне¬запно заспиване в момента, когато гостът си отива). На основата на ан¬титезата (бяло - черно, земен човек - извънземен представител на друга цивилизация, реалност - фантасти¬ка, стая - път, сухи рамене на пе¬шеходеца - дъжд по асфалтираното шосе, приятелство - безизходица, знание - невъзможност да се помог¬не...) се градират чувствата и пре¬живяванията, намиращи словесен израз в диалога или във вътрешния монолог на персонажите. Дадени в градация, всички срещи създават представата за сгъстеното психоло¬гическо пространство на човека, принуден от обстоятелствата посто¬янно да загърбва познатото и да из¬следва тайнствените светлини на все¬лената. Чрез психологическия паралелизъм се стига до истината за човека и неговото тленно битие, не-можещо да покори безсмъртния му дух по посока на галактиката. До¬ри използваните детайли (рентгено¬вата снимка, бялата стая, сухият гръб на пешеходеца, отсъстващото в огледалото на автомобила лице на спътника, прескачането на червеи¬те, преди това левитацията, мина¬ването на ръката на извънземния през масата, запалването на свет¬лината, оздравяването на болния приятел, охлювът в ръката на прия¬теля след чудодейното му оздравяване) са само част от лицето на големия свят, в който човекът има за какво да се бори.
В дехуманизиращата се епоха е нужна една приятелска ръка, за да се засвидетелства чрез жеста на об¬щуването необходимостта от съпричастие към чуждата съдба. Затова и смисълът на живота не може да бъ¬де еднозначен за отделните хора. И все пак той трябва да се търси в зна¬чимата цел, в пътя към познанието, в общуването, в риска, в реализа¬цията на една красива мечта, в съх¬раняването на чувствителността. Та¬ка може да се разбере и осмисли и дейният хуманизъм, без който не може да съществува нито една нор¬мална цивилизация. Устремен към света на непознатото, в действител¬ност търсещият човек се себеопознава. И в това е неговият шанс.
Посланието на автора към негови¬те възприематели е многопосочно и многозначно. Нееднократно Павел Вежинов внушава, че човек е длъ¬жен да се вгледа внимателно в себе си, да се стреми да си помогне сам, като рискува в границите на разум¬ното. Уважението към всяка човеш¬ка личност трябва да се основава на усилията й да върши добро. Само когато се разбере, че всички фор¬ми на живот са равнозначни и равнопоставени, ще се постигне истин¬ският хуманизъм и светът ще стане наистина по-добър.
Трябва ми ЕСЕ на тема "Народноста не пада там дето знанието живей" - Кирил и Методий
Бихте ли ми ги написали или ми дайте линкове - да са Литературно интерпретативно съчинение
1.Вярата и съменението в човешката същност (песен за човека)
2.Историята на една невъзможна любов (крадецът на праскови)
3.Драматичният възел (дервишово семе)
4.Патриархалния свят в повестта (преди да се родя)
трябва ми лис на тези теми
Основният конфликт в разказа "Дервишово семе”
Между юношеството и зрелостта - Дервишово семе
Суровите повели на родовия свят в "Дервишово семе"
Раздвоеният свят в "Дервишово семе
На това кръстопътче тъпча и незная на къде да хвана
Помогнете ми ако намерите темите пишете na skype elito_45 i email elica_stoqnova_1@abv.bg
Книгата прозорец към света,а мониторът......
В днешно време все повече хоро предпочитат компютъра пред книгата.Много от тях в голяма степен тийнеиджърите,мислят че книгата едва ли не е отживелица.
Но дали наиснита са прави?
Въпреки че аз съм за компютъра,не мисля че той трябва да измества книгата.
Моето мнение е,че мониторът и книгата са полезни по еднакъв начин.още повече,че те се доплват и по този начин обогатяват представите ни за света.
За мен книгата е „прозорец към света”,колкото и клиширано до звучи това.Тя е един от най-добрите начини за обогатяване на речниковата култура.тя е път към знанието.Четеикй,аз свиквам с правилния правопис на думите.По този начин по лесно научавам иначе трудната българска граматика.когато застана пред компютъра(в чата или пиша коментари)забелязвам,че останалите въобще не се съобразяват с правописните норми на езика.А това е признак за ниска езикова култура.
В днешно време,в света на новите технологий хората предпочитат да получават информация наготово,без да се трудят като гледат филми вместо да четат книги.По този начин те пренебрегват книгата.
Ако зависеше от мен, бих направила така че да има отделен Интернет софтуер за деца и тийнеиджъри от осем до осемнадесетгодишна възраст.Казвам за деца,защото те с всеки изминал ден влизат и ползват свободно Интирнет и така стават най-активните потребители.Мониторът дава информация на детето,предлага му един свят,който е интересен,забавен,но мбе и молко опасен..
Защото съвремените видеоигри обикновено са свързани с насилие,а това несъмнено се отразява на психиката.
А пък има много други опасности,който крие привидно интересния Интернет-запознанства с непознати хора,който имат недобри мисли,снимки и кадри,който не са подходящи за възраста на едно дете.
И въпреки това мониторът е голямо богатство.Разнообразието от информация допълва представите ни за света и за всичко което ме интересува.Затова аз предлагам да има в този нов софтуер само няколкочасов достъп до Интернет.А през останалото време на десктопа да има сяобщение,което да кара младото поколение да чете.Като например:”Книгата е прозорец към света ако досега не си прочел нито една книга значи не си отворил нито един прозорец.По-добре отиди и го отвори отколкото да отваряш виртуалната си ферма във Фейкбук”.
Когато аз чета книга,започвам да си представям по мой начин.Така прочетеното ми става по интересно,защото изграждам всеки герой,uато образ в моето съзнание,през моя поглед.Смятам,че така развивам въображението си.Филмите,който гледам ми доставят наслада и удоволствие,но геройта както и всички случки и деиствия са пречупени през погледа на режисьора.С други думи ми се предлага един чужд модел,което не ми харесва особено.
Затова в такива моменти предпочитам книгата.Тя е най-доброто средство за да се откъснеш от сивото ежедневие и всичко,което ми става досадно.Пренасям се в един друг свят в една различна история,абстрахирам се от хората,шума,виковете и музиката около мен.Подобно въздействие върху мен имаше книгата „Хари Потър и Орденът на Феникса”.
Първоначално не я разбирах,но впоследствие тя толкова ме овлече,че отделях всяка свободна минута за нея.
Всяка книга е богатство и принадлежи към някакъв жанр на изкуството литература.Затова всеки може да има различни предпочитания към различни жанрове.
Какво да предпочета?-книгата или мониторът .Трудно бих отговорила.Защото книгата ми дава простор и светлина чрез своето слово,дава ми възможност да фантазирам.Обогатява ме духовно.И спорад мен всеки човек трябва да положи усилия за да се докосне до магията на книгата.Защото ако не го направи то той е просто един „гол остров”(според Валери Петров).
В същото време небива да се отказваме и от красивия монитор.Според мен не трябва да има противоборство между тези две понятия, а те взаимно се допълват.Дилемата книгата или мониторът не би трябвало да съществува,защото което и от да предпочетеш ще бъдеш ощетен.
Тука го има http://download.pomagalo.com/449231/...earch=29320292 само си го свали и претърси каде точно го има
П.С. Безлпатно сваляне по 5 пъти на ден-http://pomagalo.69mp3.eu/
Десет златни правила за перфектна автобиография (CV)незнам дали тука е мястото да пиша за това което искам но рискувам .. така може ли да ми напишите правилата за писане на Класическа автобиография и правила за CV( сиви ) .. тоест въпросите и останалите неща, че искат и двете неща
Много се изписа и изговори за автобиографиите (cv) напоследък - как да се съставят, какво да съдържат, какво да не съдържат…
Имам чувството, че повечето съвети за съставяне на автобиография (cv) идват от хора, които рядко са писали своята собствена автобиография, какво остава да са се явявали на интервюта за работа и са ги печелили!
Може би това е причината толкова много хора да продължават да съставят по ужасен начин автобиографиите си?
Реших да се облегна на личната си статистика от 99,9% успеваемост при писане на автобиографии (cv) и 100% успеваемост при явяване на интервюта, за да ви запозная с десетте правила за перфектна автобиография, които неизменно следвам.
1. Основната цел на вашата автобиография е да ви спечели интервю
Когато съставяте автобиографията си, нито за миг не забравяйте това. Всяка друга представа или нагласа към автобиографиите е абсолютно безполезна.
Представете си ситуация, в която на бюрото на работодателя стои купчина с 40-50 автобиографии. От цялата купчина само 8-10 души ще бъдат поканени на интервю.
Може да сте отличен специалист с подходящото образование, стаж и умения, но ако автобиографията ви (cv) не струва, едва ли ще ви поканят на интервю, освен ако не сте били единственият кандидат. Твърде жалко за работодателя, а най-вече за вас.
2. Гледайте на автобиографията си като на средство за продажба
Да, чрез автобиографията си вие продавате себе си. Ако работодателят хареса това, което му продавате, той ще го купи, т.е. ще се срещне с вас, за да разговаряте за длъжността и за това как можете да работите заедно.
Повечето хора съставят стандартни автобиографии. В тях те сякаш казват на работодателя „Нуждая се от вас, имам нужда от работа, моля ви…” Това са лошите автобиографии (cv), които ми напомнят на лошите рекламни клипове по телевизията.
Критично важно е автобиографията ви да демонстрира с какво сте ценни за работодателя. В нея следва да има доказателства, че именно вие сте точното решение на проблемите му.
3. Изберете най-подходящия за вас формат на автобиография
Всяка следваща вакантна длъжност, за която кандидатствате е различна. Организацията-работодател е различна. Ситуацията е различна. Всичко това изисква от вас да умеете да преценявате на какъв формат автобиография (cv) да заложите.
■„Хронологична автобиография” - използвайте я, ако искате да акцентирате на растежа в кариерата си. Тази автобиография ще говори на работодателя, че вие сте човек с опит в конкретната сфера.
Този формат е подходящ и когато бившите ви длъжности и/или името на последния ви работодател са впечатляващи.
Не използвайте хронологичната автобиография (cv), когато сте сменяли твърде много работи, когато си търсите работа за първи път, както и когато сменяте насоката на развитие на вашата кариера.
Хронологичната автобиография (cv) е най-често срещаният формат, но и твърде често - най-неудачно използваният.
■„Функционална автобиография” - използвайте я, ако искате да подчертаете, че имате силни страни и постижения в конкретни (функционални) области, например в продажбите, в маркетинга, в рекламата, в дизайна, в програмирането и т.н.
Този формат е подходящ, ако си търсите работа за първи път или когато сте сменяли твърде много работни места.
Минусите на този формат са, че чрез него не можете да демонстрирате развитие в кариерата. Функционалната автобиография (cv) не е удачен избор и за хора, които са изпълнявали ограничен брой задачи в миналото.
■„Целева автобиография” (любимата ми) - тя фокусира върху конкретна длъжност. Това предполага, че познавате добре изискванията на длъжността, за която кандидатствате.
Целевата автобиография (cv) ще ви свърши отлична работа, ако искате да направите силно впечатление, ако сте наясно с работата и ако имате умения, дори и да ви липсва голям стаж.
Не използвайте този формат, ако просто искате да си имате една автобиография (cv) за всички възможни случаи. Също и когато не ви достигат умения, както и когато нямате добра представа за каква длъжност кандидатствате.
4. При всяко ново кандидатстване съставяйте нова автобиография
Много хора използват една и съща автобиография (cv) за различни вакантни длъжности. Някои от тях дори си я размножават на ксерокс и я разпращат навсякъде, където могат.
Подобно поведение е предпоставка за неуспех, а вероятно е и предопределено от нагласата за неуспех на кандидата. Все едно самият той не вярва, че ще го поканят на интервю и започва да залага на Закона на големите числа: „Колкото повече автобиографии разпратя, толкова по-големи стават шансовете ми. Какво мога да загубя?”
Според мен, такива хора наистина увеличават шансовете си за крупен неуспех и просто си губят времето.
Преди да изпратите автобиографията си на нов работодател, огледайте я критично. Има ли в нея достатъчно полезни за работодателя неща? Случило ли се е нещо ново в професионалния ви живот, което си струва да добавите? Има ли в нея остарели, безполезни или неадекватни факти, цифри, имена?
5. Поберете автобиографията си на 1 страница (!)
Да, знам, че има хора, които смятат, че не е важно колко дълга е автобиографията (cv), а дали върши работа. Аз обаче разсъждавам така: „Колкото по-дълга е една автобиография, толкова по-малко работа върши.”
Автобиографията от 1 страница ще направи мисълта ви по-фокусирана, посланията към работодателя по-ясни, думите и детайлите по-прецизни.
Освен това, като не съобщавате всичко за себе си до последния детайл, вие давате възможност на работодателя да узнае повече за вас, като ви покани за среща. Нали това искате?
По-дългите автобиографии (cv) носят риска да отегчат много работодатели и да им попречат да ги изчетат внимателно. Особено ако купчината на бюрото им е голяма.
Ако наистина държите да акцентирате на някои факти, но не успявате да сторите това в рамките на една страница, обмислете възможността да изготвите 1-2 приложения към автобиографията си.
Например, ако утре реша да кандидатствам за асистент в някой университет, ще поставя заглавията на книгите и по-интересните си статии в отделно приложение, озаглавено “Публикации”.
6. Използвайте мощни думи
Както стана ясно в правило #2, автобиографията (cv) е инструмент за продажба. За целта, продавайте чрез мощни думи, най-вече глаголи, защото те са единственото, от което работодателят ще си извади стойностни заключения за вас.
Ето списък, който всеки един работодател мечтае да види:
■Управлявам
■Продавам
■Организирам
■Изобретявам
■Усъвършенствам
■Оптимизирам
■Разработвам
■Подобрявам
■Координирам
■Произвеждам
■Разширявам
■Преговарям
■Създавам
■Внедрявам
■Контролирам
■Оценявам
■Изграждам
Тези глаголи ще покажат ясно, че сте човек, който решава проблеми и създава възможности, т.е. не само “работите”, но и носите резултати.
7. Бъдете конкретни
Няма по-отегчителна автобиография от „кухата” автобиография - онази, която говори много, но не казва нищо.
По възможност, позовавайте се на брой продажби, проценти ръст, брой обслужени клиенти, брой спечелени нови клиенти, имена на географски региони, брой разработени нови географски региони, имена на важни клиенти, брой изобретения, процент реализирани икономии и т.н.
Някой би казал: „Та това е фирмена тайна!! Работодателят ще си помисли, че след като разгласявам данни за бивши мои местоработи, ще постъпя така и с него.”
Не бъдете чак толкова притеснителни - не винаги и не всичко е чак толкова голяма „фирмена тайна”! Така или иначе за цифрите и фактите ще стане дума в хода на интервюто, ако интервюиращият е професионалист, който знае какво иска.
Освен това, потенциалният ви работодател ще иска да разбере с какво именно вие сте ценен и полезен. Помогнете му, не го затруднявайте.
8. Заложете на първокласния външен вид
Начинът, по който изглежда автобиографията ви (cv) може рязко да повлияе на шансовете ви да постигнете основната си цел - да ви поканят на интервю.
Ето няколко идеи:
■Оставяйте достатъчно бели пространства и празни редове между и около абзаците - така текстът ще „диша” и ще привлича окото.
■Използвайте булети (без да прекалявате) - те помагат на читателя да открои и запомни важните моменти.
■Подчертавайте или удебелявайте ключови заглавия, подзаглавия или определени думи (без да прекалявате).
■Ако имате възможност, използвайте малко по-дебела хартия, с класически размери А4 и светла на цвят. По-големият грамаж на хартията ще направи автобиографията ви уникална и лесно откриваема в общия “кюп”.
Повечето автобиографии използват стандартния шрифт Times New Roman, но предполагам, че вие не искате да сте банални, а да направите впечатление. В този случай, използвайте несерифни шрифтове, като Arial или Verdana например (тази статия е написана на Verdana).
9. Не пишете глупости
В идеалния случай, автобиографията ви (cv) ще съдържа три типа информация - трудов опит и способности (1), образование (2) и вашите контакти (3). Съотношението между първите два типа следва да е приблизително 80%:20%.
Ето защо, не помествайте безполезни неща. Това е глупаво, защото освен всичко друго краде от оскъдното ви пространство от 1 страница.
Имам предвид следните неща:
■Пол
■ЕГН или дата на раждане
■Семейно положение
■Деца
■Цвят на очите
■Ръст
■Здравословно състояние
■Хобита
■Всякакви знания, умения, курсове, интереси и др. без връзка с длъжността
■Чуждици
■Адреси на бивши работодатели
■Снимка
■Знамето на европейския съюз или друго графично изображение
■Заглавия като „Автобиография”, „CV” или глупости от сорта на „Европейски формат на автобиография” - това е ясно и без да го казвате. Просто започете с името и фамилията си.
Убедете се, че автобиографията ви (cv) не съдържа правописни, граматически, стилистични или чисто технически грешки. Няма по-лесен начин да сринете репутацията си, ако на всеки втори ред работодателят открива доказателства за вашата разсеяност или неграмотност.
10. Съставете убийствено мотивационно писмо
Съставяйте мотивационно писмо всеки път, когато кандидатствате за работа. Доброто мотивационно писмо подсилва ефекта от автобиографията ви и заостря вниманието върху някои конкретни моменти в нея.
И най-добрата автобиография (cv) обаче може да се окаже недооценена, ако съставите стандартно мотивационно писмо от типа на „Уважаеми Господа, моля приемете моята автобиография и диплом за дрън-дрън-дрън… Надявам се, че дрън-дрън-дрън…”
Подобни мотивационни писма не казват нищо. В един момент работодателите спират да ги четат.
За перфектните мотивационни писма може да се състави цял нов материал (вече е сторено), но най-важното, което следва да запомните сега е, че те трябва да откроят конкретни способности, умения или постижения, които са споменати или поне загатнати по някакъв начин в автобиографията ви.
И още - мотивационното писмо следва да е откровено, интересно за четене и ентусиазирано. Подобно писмо ще провокира работодателя да погледне още веднъж автобиографията ви и най-вероятно - да си уреди среща с вас.
11. Бонус-правило: Бъдете откровени
Безусловно, в автобиографията си (cv) можете лесно да изопачите, преувеличите или дори да си измислите факти и събития, само и само да постигнете целта си - да ви поканят на интервю.
Подобен подход е вашата 1000% гаранция, че няма да получите желаното място, както и че никога повече няма да се явите на интервю в тази организация.
Да сте откровени не означава, че автобиографията ви трябва да се превърне в детайлна история на вашия живот. Неспоменаването на някои моменти от професионалния ви път не е лъжа и стига те да нямат касателство към длъжността, всичко е наред - не ги споменавайте и се явете на интервюто без угризения.
За всичко останало обаче, откровеността е най-добрата политика.
***
Това бяха моите десет златни правила за перфектна автобиография (cv). През последните години аз се придържам стриктно към тях и те неизменно са ми носили успех (т.е., получавал съм покани за интервю за работа, което в последствие съм печелил).
Защо да не носят успех и на вас?
трябва ми есе на тема Народноста не пада там дето знанието живей" - Кирил и Методий
спешо ми трябва отговор на литературен въпрос за Дервишово семе
темата е : Защо Хайтов е кръстил творбата си Дервишово семе ? "
( демек трябва ми нещо за смисъла на заглавието )
My dream is to fly,
over the rainbow
so high...
Моля ви всички 10 -11 клас да ми помогнат. Трябват ми теми на прозиведенията ; граф монте кристо,дядо горио, бел ами , шинел и А.P Керн , Аз ви обичах на Пушкин; Които е писал някакви там за класно примерно (но не от интернет)и не му трябват ще може ли да ми ги даде срещу някакво заплащаане примерно.
p.с. От софия съм моля ви спешно е за един изпит
1.ХАКУНА МАТАТА - Късметът е там където подготовката среща възможността!!!
2.Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото се е случило.
3.Печели без да се хвалиш!Губи, без да се оправдаваш!
Помощ .. трябват ми няколко есета, но не намирам нищо за тях. Ето ги:
1. "Замислял ли си се дали трябва непременно да отмъстиш?"
2. "Имаш ли нужда да споделиш преживяна случка?"
3. "Не се разбирам с родителите си, защото те са забравили какви са били като деца"
Благодаря предварително! : ))
Трябва ми доклад по география на тази тема..
Великобритания и Япония-Общото и различното между тях
много ще съм ви благодарна ако ми помогнете
And the world around us wont stop turning to night..
I like.. I like..
http://www.impulse.bg/Minionchee
Извинете може ли някой да ми даде идеи за какво да пиша на тема Диалогът в японски филм (есе)
Помогнете!!!
ЛИС на следните теми :
Тези теми се отнасят за стихотворението
на Блага Димитрова ,,Жена''
1)Тревога,любов и саможертва в битието на жената
2) Изборът на жена
3)Жената-любов,дълг и всеотдайност
ЕСЕ на следните теми :
Тези теми се отнасят за стихотворението
на Блага Димитрова ,,Жена''
1) Призванието на жената-вчера,днес и утре
2)И непростимото да простиш
3)Как тревожно е да си жена
4)Саможертва е да си жена
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
