Ето това намерих, дано да ти е от полза:

С навлизането на новите технологии в живота на съвременния човек в края на XX-ти
и сега в началото на XXI-ви век все по-обсъждана и наболяла става темата за това ще
“изяде” ли мишката книжката. Ако трябва да делим поколенията на такива, които са
израстнали с книга в ръка и на тези, които сега неизменно са отдали своето ежедневие
на интерактивното или кибер пространството, чиито прозорец към света се ограничава
единствено от екрана на монитора и щракването с компютърната мишка, то тогава
можем да различим две коренно различни прослойки на обществото със създадени
съвсем разнородни навици. Дали обаче общуването с заобикалящият свят по този
начин е наистина ограничен като се има предвид необятните способности на интернет е
отделен въпрос. Ограничен е от гледна точка на реалното общуване, което изцяло се
замества с виртуалното. Проблема на виртуалното общуване е анонимността, загубата
на идентичност, защото никога не можеш да бъдеш сигурен с кого разговаряш срещу
себе си, някой добре прикрит във виртуалното пространство зад твоя монитор. Може
би единствено в по-голямата смелост и липсата на отговорност можем да потърсим
отговор на въпроса защо се предпочита анонимното публикуване на статии и
коментари в интернет.
За да направим разлика между четящи и нечетящи ще се позовем на едно проведено
неофициално изследване сред интернет потребителите на “otkrovenia.com” - един от
форумите, претендиращи с умни и начетени посетители, където под формата на
дискусия върху темата “Ще изяде ли мишката книжката” по проблема говориха 337
души. В анкетата 50% бяха категорични, че компютърът никога няма да измести
книгата, 30% от гласувалите твърдяха, че все пак в близко бъдеще ще я замени,
останалите 20% саркастично отговориха, че “мишката вече е изяла книгата”. Между
многото коментари можем да отличим някои, които се позовават на суровия опит от
това да четеш например “Пътеводител на галактическия стопаджия” на компютър,
което е на практика невъзможно, немислимо, даже страшно. А колко по-удобно и
щадящо зрението е да я четеш в хартиеният й вариант и да я прелистваш страница по
страница.
На базата на това изследване можем да стигнем до заключението, че хората се делят
на два типа – едните обичат книгата, другите – не. Нейните привърженици няма да я
заменят с компютъра. Те различават двете понятия и всяко едно намира отделно място
в ежедневието, в живота им. Другите са я избягвали винаги - и преди, и след Интернет
революцията.
Може би тук по належащ е проблема за младото поколение. За децата, които сега
израстват и се развиват, които прекарват по-голяма част от времето си в компютърните
зали отколкото в класните стаи. Там чрез компютърните игри те се пренасят в някакъв
нереален свят, който дори не им принадлежи, а е на родените от тяхното въображение
герои. Чудно колко ли от децата все още играят на “криеница” или дори не знаят за
съществуването на тази детска игра? Ако преди само десетилетие бабите се радваха,
ако внучетата им научат буквите, то в днешно време дори шестгодишните деца с лекота
се справят с падащите менюта на компютъра. В съвременния свят, в световната
икономика, тъй наречената мишка на компютъра е от жизнено важно значение, защото
обществото до такава степен се е пристрастило към Интернет, че вече го използва и
като основно средство за общуване. Общуване, в което има само хиляди, хиляди
символи, които се появяват на екрана вместо думи. В тях, обаче, няма нито емоция,
нито нравственост, нито красота. Само милиони страници пълни с информация.
Интернет, обаче, не може да замести класическите литературни произведения, дори и
книгата като цяло. Поне не и за тези, които са израстнали с нея. Ще направим едно
просто разграничение между хората, които са свикнали до такава степен с книгата, че
тя се е превърнала в техен неизменен спътник независимо къде се намират. Тези, които
вечер четат преди да заспят, които прелистват по някоя страничка за петнадесетте
минути път с трамвая до работа сутрин и които лятно време в прохладната вечер
обичат да четат на открито под верандата на вилата и заобикалящата ги природа и тези,
които никога в живота си не са изпитали това усещане, защото цялото им ежедневие е
свързано с компютърната мишка от ранно детство и нямат създадени навици да четат
книги. Така ще установим, че любителите на книгата са до такава степен обвързани към
средата в която четат, към самия допир със хартиените страници на книгата, че за тях е
немислимо да четат литературно произведение в електронен вариант. Това се дължи на
празнотата, липсата на емоция, която излъчва компютърния екран. Липсва и
романтизма на заобикалящата среда, което също е важен фактор за почитателите на
книгата. При отсрещния фронт пък нещата стоят напълно противоположно. Те не
познават емоционалното въздействие на книгата, така както го възприемат любителите
Може би проблема дали мишката ще “изяде” книжката засега се отлага за в бъдеще и
отговорът на този въпрос ще ни го даде именно това поколение, което сега израства с
мишка вместо с книжка в ръка. Със сигурност можем да кажем обаче, че в тенденция се
превръща все по-малко от младите хора да имат интерес към книгите. Единици са тези,
които все още четат, но как да четат, когато са заобиколени от толкова много продукти
на технологичния прогрес, които предизвикват далеч по-голям интерес сред младото
поколение. За добро или за лошо е това единствено бъдещето ще покаже. Остава само
да се надяваме да не се случи така, че след няколко десетки или стотици векове нашите
наследници да не открият при разкопки останки от клавиатури и чипове, а най-
вероятно от добрата, стара като света, форма на писаното слово - книга, вестник или
списание.