Раздвоеният свят в “Дервишово семе”
на Николай Хайтов

Николай Хайтов е съвременен български писател, сценарист, езиковед, историк и патриот. Той пише за Родопите и родопчаните. Творчеството му се доближава до европейските литературни образци. Авторът пише сборника “Диви разкази” по действителни случаи. Част от тях е и разказът “Дервишово семе”.
В разказа “Дервишово семе”, Николай Хайтов разкрива раздвоения свят на едно четиринадесетгодишно момче. Разкриват се привързаността към рода, любовта към Силвина и омразата към тези, които са я откраднали.
Главният герой в разказа е Рамадан. Той живее с баба си и дядо си, защото родителите му са починали. Баба му е стара и едната й ръка е вдървена, и трябва човек, който да върши къщната работа. Дядото на момчето решава да го ожени. Същинската причина за това е продължението на рода. Асан Дервишов не иска родът му да остане непродължен. Tой трябва да бъде продължен на всяка цена. Дядото жени момчето, без да го пита, защото думата на най- възрастния е закон. Това гласят патриархалните закони. Дядото е непреклонен в името на рода. Той взема това решение толкова прибързано, защото е стар и преди да си отиде от този свят, иска да види, че Дервишовият род е продължен. Рамадан се жени и настъпва първата брачна нощ. Той все още не е видял съпругата си и очаква да види едно женище. Оказва се, че съпругата му е момиче. Той я сравнява с пеперудка, със замиглени очета, бяла като мляко. Първата брачна нощ за младоженците е игра. Те са още деца, не знаят какво се прави, а си играят. През първата брачна нощ Рамадан се влюбва в Силвина. Любовта им е истинска и мълчалива, любов за цял живот. Но братята на Силвина научават, че тя си е още мома и я открадват, затова любовта им е обречена. Те я продават на Руфат за няколко пърча. Момичето се превръща в стока за продан. Сърцето но Рамадан е изтръгнато заедно с корена. Любовта му се превръща в омраза към братята на Силвина и Руфат. Авторът използва метафора, за да изрази мъката на Рамадан: “сърцето ми се топи като свещ”. Дядото кара Рамадан да се закълне, че няма да навреди на себе си. Първо да продължи рода и после, ако иска главата си да кърши. Ала Рамадан иска да види Силвина, но Руфат я държи заключена. Той упражнява физическо насилие върху нея. Сдъвква бузите на клетото момиче като тесто. Рамадан го нарича звяр, защото Руфат е жесток със Силвина. Съветът на дядото е Рамадан да набира зло. Той иска Рамадан да намрази Руфат толкова много, че да му отмъсти жестоко за стореното зло. Рамадан мечтае за мъчителната смърт на Руфат. Мечтите му са толкова жестоки, че стигат до садизъм. Рамадан се разболява. Дядото се изплашва, не за него, а за семето. Старецът го завежда в Триград, при дебелото Айше. За една седмица младежът оздравява, но дядото го оставя в града и заръчва на дебелото Айше да му дава каквото и да е, но без брада и мустаци, Рамадан да не се връща. За 2-3 месеца се смъгляват по лицето на младежа и брада, и мустаци. Брадата е биологичния белег за зрелостта. Ако нямаш брада, за да прежулиш една женска буза, не си мъж. И още в Триград женят Рамадан. След време жената на Рамадан ражда. Дядото вижда, че родът е продължен и спокойно може да си отиде на оня свят. Той завещава на Рамадан отмъщение: “А Руфатя, кай, оставям в твоите ръце!”. Рамадан отлага отмъщението, защото чака детето му да проходи. Втората преграда, същинската причина, поради, която, той отлага отмъщението е любовта му към Силвина. Като си помисли, че в затвора няма дупка, от която да гледа Силвина, той отмалява и отлага отмъщението. Минават 40 години, Рамадан вече има внуци, а все още не е изпълнил обещанието си за отмъщение към дядото. Но ето, че всеки си получава заслуженото. Свършва царското време на Руфат. Вземат му касапницата и той се разболява от пиянство. И на всичкото отгоре дъщеря му се жени в другото село и Силвина остава сама с Руфат. За първи път Силвина, Рамадан и Руфат са на едно място. Рамадан иска да отмъсти на Руфат, прегръщайки любимата си, но тя не позволява, защото е съпруга на Руфат и според патриархалните закони трябва да му бъде вярна. Силвина дава морална оценка на Руфат: “Ако той беше звяр, не ставай и ти!”. Рамадан пали печката на Руфат, носи му дърва, сменя му постелката. Но едва ли е от съжаление или човеколюбие. Той все още мрази Руфат и желае неговата смърт, но спре ли да носи дърва, ще трябва Силвина да го направи. Ако поиска, достатъчно е да го остави на студено 2-3 дена, но когато вижда очите на Силвина, тръгва към гората. Мнението на околните за Рамадан е добро. Те го определят като добър комшия, но не знаят какво изпитва. Рамадан избира доброто, благодарение на Силвина. Доброто в него надделява.
В разказа “Дервишово семе”, разкривайки раздвоения свят на Рамадан, Николай Хайтов показва, че за любовта един добър човек е готов на всичко. Авторът пише разказа в 1л., ед.ч., за да внуши истинност и да постигне идентификация на читателя с героя.